обществото не само осъжда. То ни натиква в миша дупка от момента, в който заявяваме някакво действие.
За конкретния случай като лекар съм на особено мнение... Но и като лекар гледам на майката и на децата и като живи човешки същества, които се нуждаят от помощ. Там, в техния случай, пак трабва да се търси отговорност от обществото и по-конкретно - от държавата. Защото имаше зададени много въпроси...

"Лошото пиене на комшията, бричовете на комшийката, онова под чаршафите на еди си кои, тв сериалите си, брадърите си, политиците си, футболистите си, личното творчество и правото на самоопределяне, хобито на един, религиозната принадлежност на друг, космите в ноздрите на трети, неприличните тийнейджъри... "

Стеф, още онзи ден исках да ти отговоря, при Фрина, обаче нещо се беше бъгнал сайта и не ми прие коментара. Едно е да съдиш правото на лично щастие, едно е да съдиш бричовете, любовницата, космите в носа и т.н. друго е...ммм... примерно - убийство от ревност, защото видиш ли било от любов. Има голяма разлика между това всеки да бъде такъв какъвто иска, да прави това което иска, ако не пречи на другите и това с действията си да обричаш някого. Ако човекът или обществото сметне, че нищо свързано с другите не го засяга, ще претръпнем и ще станем свидетели на небивали трагедии (ако вече не е факт това). За съдене не можа да става дума, но за отговорност... мисля трябва да изискваме такава от хората, които допускат нещата да се случват, въпреки че знаят прекрасно последиците. Същото се отнася и за деца раждащи деца. Защо не се разследват тези случаи и защо след като са малолетни не се потърси отговорност от този, който е посегнал на младото момиче и дори не го е предпазил от бременност. Мога да пиша много, но мисля разбра каквото исках да кажа... Хубаво е да сме съпричастни към майката и нейната мечта, но не бива да останем равнодушни към онези съвсем за нищо не виновни дечица, чийто живот и мечти не би трябвало да са ни по-малко скъпи!
Поздрави!

Касс, виж, постингът ми не е за позицията ти. Сама казваш, че цитирам "за съдене не може да става и дума.". Да, отговорност, трябва да изискваме, като започнем от себе си и своите думи. И нямах предвид теб, защото ти си поела отговорността над тях, но хилядите анонимни и полуанонимни, които влязоха в ролята на обществени говорители, каква отговорност поеха над личните си думи, че да имат правото да изискват от друг далеч по-сериозна.

Постингът ми е за маниакалното търсене на вина и виновни. И за пример, мога да посоча, как се опита един да ти създаде чувство за вина от факта, че имаш красиви очи.

За конкретният случай много може да се говори и нищо правилно да не се каже. Не се знае дали децата няма да пораснат по-щастливи, дай Боже от всички, които по някакъв начин ги споменахме. Жената не е нарушила законите на България. Становището, че може да има такова раждане е на медици, аз не съм медик. Не съм и запознат с всичките фактори, които са довели до този акт, а докато не съм запознат с всички не мога и да се помисля, че съм по-прав от запознатите.

Но не това, не това, а първосигналното съдене, без замисляне и пак повтарям: нямам предвид твоето лично мнение по случая.

Зная Стеф, зная, разбрах те... Просто на мен пък ми направи впечатление друго, че говорят за родителство хора, които нямат деца, че нима отказалите й да осинови не са специалисти? Нима не са по-добре запознати с нуждите и проблемите на едно дете? Нима всеки изразил мнение не го е подкопал с аргументи от личен опит? Законът не е нарушен, защото няма такъв, няма такъв може би защото досега не се е налагало. И пак казвам, нека не бързаме, може и да израстат щастливи, може да са живи и здрави, може да станат големи хора, дай Боже. Но не бива тези които не приемат съдниците да стават съдители на самитя тях. Кой какъв е и какво мисли, колко краен е в мислите си, съгласен или несъгласен с нас, прав или грешен, е също въпрос на право. Единственото, което е недопустимо е да се слагат епитети, да се клюкарства с цел да си запълваш времето или да навредиш на някого. Но да има човек мнение е съвсем в реда на нещата... Насаждането на вина не е възможно, ако някой сам не я допусне... И в никакъв случай не съм допуснала дори и за миг, че визираш моята позиция конкретно, съвсем принципно говоря :)!

хората понякога съдят само по външен вид,а понякога дори без да са видели,ей така ,по слух,някой нещо им е казал и те вече имат позиция .

Единственото, което е недопустимо е да се слагат епитети, да се клюкарства с цел да си запълваш времето или да навредиш на някого. - цитирам те, просто нямам кавички на този компютър, а лаптопа ми е много бавен.

Сега влез в постинга на Фрина, който самата тя забеляза, че е сравнително цивилизован, за разлика от всичко останало което се изля за тази жена по мрежата.

Влез и виж, с какви епитети е наречена родилката.

За насаждането на вина, може много да се говори. Да, не е възможно, ако някой не я допусне, но на дали има толкова силен човек, застрахован да не допусне вина, когато не е виновен. И ако допусне някой вина, това не го прави автоматично виновен за вината която е поел върху сърцето си. Може да е виновен само за това, че я е допуснал, но и това е конкретно до случай, не е меродавно за всички.

И нали не оправдаваш правото на едни да осъждат всичко, което е пред очите им, а други да нямат правото дори да не харесат това.

Пиша ти го с усмивки. Защото знам, че нещо подобно ти е крайно далечно.

"И нали не оправдаваш правото на едни да осъждат всичко, което е пред очите им, а други да нямат правото дори да не харесат това."
Не оправдавам, но тоа не значи, че мога да им забраня, да ги променя, да ги науча да бъдат по-сдържани в гнева си или изразяването на мнение. Може би трябва, сама се питах веднъж, дали може да се изкорени простотията с пример, с личен пример. Но така или иначе, не става лесно, нито бързо... Не бих си позволи да коментирам личния живот на някой, но не бих останала и равнодушна, ако видя нещо, което е извършено и е засегнало невинни. Писах в постинг за това колко оправдани са рисковете и колко е помислено за да се сведе страданието до минимум. Според мен това са важни неща и именно отговорността и преценките в много случаи и за много неща могат действително да предотвратят голяма част от болката в целия свят, не само у нас и не само в конкретния случай...

[quote=kass]"И нали не оправдаваш правото на едни да осъждат всичко, което е пред очите им, а други да нямат правото дори да не харесат това."

"Не оправдавам, но тоа не значи, че мога да им забраня"

И аз, и аз не мога да им забраня, но не мога да го и толерирам. Защото днес жената, утре - аз. Кой знае, какво ще се стори на някого обществено опасно или безотговорно от моя страна, когато е изстрадано, направено от любов...Всичко може да бъде осъдено в свят, който обича да си съди.

Пак ще кажа твоята позиция в конкретният случай мога само да уважа, прочетох и чух много такива. Нищо не мога да кажа срещу тях, но обидни квалификации, от страна на хора, които просто им е хоби да си мятат камъни, също тъй да говори за "отговорност" анонимен, който не може да поеме отговорност над думите си...Не, че мога да го забраня. Не, че ако можех, бих го забранил, но не, не мога, не мога да го толерирам.