Постинг
11.06.2010 17:42 -
Жажда
Капка утоляваше жаждата му.
Две го правиха щастлив.
Три смяташе за разточителство.
И шепота му се белееше в къдравият вятър.
Цял живот се бореше с пустинята.
Търсеше извор, а нямаше.
Търсеше, а знаеше, че няма.
Търсеше, а не знаеше защо ли търси.
Извори намираше, често, в очите му които още се овлажняваха.
Извори намираше и в съня си и те ромоляха и се смееха като нимфи.
Извори намираше и в дълбитите си, когато дълго я нямаше живителната капка,
но той оцеляваше.
Два пъти за седемдесет години го валя дъжд.
И като всеки внезапно забогатял, с небесна помощ, мислеше, че с нищетата му
е свършено.
А тъй бързо се изпарява и попива всичко онова за което не сме подготвени.
За глътка дълбаеше и седмица, понякога две.
Откриеше ли я по-рано се чувстваше гузен и благодарен.
Смяташе и три капки за разточителство.
И се опитваше да спести четвъртата.
А спестеното се изпарява и попива, по-бързо дори от онова за което не сме
подготвени.
Осинови си пустинна мишка за да не прахосва четвъртата и третата капка,
но нямаше понякога и две и й даваше своята.
Не съжаляваше, без нея би се чувствал пустиня.
А когато нямаше и капка?
Мишката за разлика от него можеше да пие и "Кока Кола".
А той от радостта в очите й.
Кога се разделиха не разбра.
Осъзна го когато четвъртата капка печално се изпари. Третата изтри сам.
Като сълза я изтри.
За да не му напомня за мишлето.
И пак се бореше.
Търсеше, а не знаеше, защо ли търси.
Цял живот се бореше с пустинята.
И накрая я пребори.
Стана случайно.
Един ден усети тежест в пазвата си.
Бръкна уплашено и откри в джоба над сърцето си тялото на мъртвото
мишле.
Стори му се странно, че то му бе останало вярно, а той толкова дълго
го носеше в сърцето си. Реши да го погребе.
Зарови в пясъка и...
Нямаше извор, знаеше че няма, но го откри.
Изкопа широк кладенец.
Три дни и три нощи пирува.
После върза камък на врата си
и скочи в него.
Две го правиха щастлив.
Три смяташе за разточителство.
И шепота му се белееше в къдравият вятър.
Цял живот се бореше с пустинята.
Търсеше извор, а нямаше.
Търсеше, а знаеше, че няма.
Търсеше, а не знаеше защо ли търси.
Извори намираше, често, в очите му които още се овлажняваха.
Извори намираше и в съня си и те ромоляха и се смееха като нимфи.
Извори намираше и в дълбитите си, когато дълго я нямаше живителната капка,
но той оцеляваше.
Два пъти за седемдесет години го валя дъжд.
И като всеки внезапно забогатял, с небесна помощ, мислеше, че с нищетата му
е свършено.
А тъй бързо се изпарява и попива всичко онова за което не сме подготвени.
За глътка дълбаеше и седмица, понякога две.
Откриеше ли я по-рано се чувстваше гузен и благодарен.
Смяташе и три капки за разточителство.
И се опитваше да спести четвъртата.
А спестеното се изпарява и попива, по-бързо дори от онова за което не сме
подготвени.
Осинови си пустинна мишка за да не прахосва четвъртата и третата капка,
но нямаше понякога и две и й даваше своята.
Не съжаляваше, без нея би се чувствал пустиня.
А когато нямаше и капка?
Мишката за разлика от него можеше да пие и "Кока Кола".
А той от радостта в очите й.
Кога се разделиха не разбра.
Осъзна го когато четвъртата капка печално се изпари. Третата изтри сам.
Като сълза я изтри.
За да не му напомня за мишлето.
И пак се бореше.
Търсеше, а не знаеше, защо ли търси.
Цял живот се бореше с пустинята.
И накрая я пребори.
Стана случайно.
Един ден усети тежест в пазвата си.
Бръкна уплашено и откри в джоба над сърцето си тялото на мъртвото
мишле.
Стори му се странно, че то му бе останало вярно, а той толкова дълго
го носеше в сърцето си. Реши да го погребе.
Зарови в пясъка и...
Нямаше извор, знаеше че няма, но го откри.
Изкопа широк кладенец.
Три дни и три нощи пирува.
После върза камък на врата си
и скочи в него.
думички се изпокриха,Стеф...
цитирайelineli написа:
думички се изпокриха,Стеф...
Не знаеш колко скъпи са за мен тези, които изписа. Това мълчание, точно този път започна да ми тежи, много да ми тежи.
И благодаря ти от сърце.
...изключително странно и силно... Без коментар, наистина.
цитирайcandysays написа:
...изключително странно и силно... Без коментар, наистина.
Благодаря ти:)))
Кажи ми какво да напиша за това!!!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
цитирайСтоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
kiberdanna написа:
Кажи ми какво да напиша за това!!!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
Достатъчно беше и това, а аз имах голяма болка, навремето като го писах. Наскоро го публикувах и изтрих. Не знам какво причинява.
cefulesteven написа:
Достатъчно беше и това, а аз имах голяма болка, навремето като го писах. Наскоро го публикувах и изтрих. Не знам какво причинява.
kiberdanna написа:
Кажи ми какво да напиша за това!!!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
Достатъчно беше и това, а аз имах голяма болка, навремето като го писах. Наскоро го публикувах и изтрих. Не знам какво причинява.
Сега разбирам много неща. Красота в еротиката лесно се открива, но в болката е по-трудно. Това, че успяваш и във второто, прави по-богато първото.
Всеки си има кладенеца. Имам усещането, че всички приеха твърде трагично историята, но лично за мен, героя ти се е удавил в Живот.
цитирайkiberdanna написа:
Сега разбирам много неща. Красота в еротиката лесно се открива, но в болката е по-трудно. Това, че успяваш и във второто, прави по-богато първото.
cefulesteven написа:
Достатъчно беше и това, а аз имах голяма болка, навремето като го писах. Наскоро го публикувах и изтрих. Не знам какво причинява.
kiberdanna написа:
Кажи ми какво да напиша за това!!!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
Стоя зяпнала!
Егати! Красив ли си, болиш ли!
Достатъчно беше и това, а аз имах голяма болка, навремето като го писах. Наскоро го публикувах и изтрих. Не знам какво причинява.
Сега разбирам много неща. Красота в еротиката лесно се открива, но в болката е по-трудно. Това, че успяваш и във второто, прави по-богато първото.
Голям свежар си:)
Не знам дали откриването на красота във второто прави по-богато първото, но често е спасително.
psihopat написа:
Всеки си има кладенеца. Имам усещането, че всички приеха твърде трагично историята, но лично за мен, героя ти се е удавил в Живот.
И така може:)))
Май всеки пази в пазвата си нещо близо до сърцето си. И само той си знае...
цитирайinjir написа:
Май всеки пази в пазвата си нещо близо до сърцето си. И само той си знае...
Винаги съм го чувствал, че е точно така. Както го каза!!!
Търсене
За този блог
Гласове: 112535
Блогрол