Нел:

 

Ако не ми се беше явил точно на четиридесетата нощ след смъртта си, нямаше да ми се стори шегата му, чак толкова безвкусна. Свикнала съм с хумора му, макар често да е прекален. Той е тъжен човек, много тъжен, за това се шегува толкова, но клишето не ми хареса, а и очите му бяха сини. Не му отиваха, пъстрите го правиха естествен. Иначе крилете...Ами криле. Каза ми “не се плаши”, което беше още по-дървено клише и от четиридесетата нощ. Нацупих се и наведох глава. Да му кажа, че не искам да го виждам, няма да стане. И без друго вече ми се гадеше от изтъркано, че да добавям още малко.

-Как тъй? – прозвучах с ирония.

-Ами тъй. – усмихна се, леко кривичко, както ми харесваше и тогава го прегърнах. Притиснах го и не исках да го пускам.

-Ние те погребахме. – изхленчих ли, май да.

-Знам.

-Имаш ли си на представа как си тук?

-Не съвсем, но ми отива. – засмя се.

-Глупчо. – целунах го, макар издължените кучешки зъби в началото да ме отблъскваха. – Ще ме ухапеш ли?

Не отговори. Прочетох в чуждият му поглед, че се изкушава.

-Защо са ти сини очите?

-Сини ли?

-Като удавник. – пипам го, не е студен, но не е плът. Фигурата му е с пъти по-красива, макар да е почти същите размери. Възслаб, един възлест. От далече е тяло за чудо и приказ, но на докосване...не е точно изкуствено, не знам как да го нарека. Не е и точно неприятно, но не е и приятно.

-Как тъй, наистина? – повторих вече по-сериозно въпроса си.

-Липсваше ми.

-И заради мен! – опитах се да се изсмея, но май по-силно от това ме изкушаваше да му вярвам.

-Исках те.

-Да, бе. Любовта е по-силна от смъртта.

Нищо не отговори. Притиснах го още по-силно и аз впих в зъби във врата му, като че ли аз съм адовото му изчадие, а не той. Мамка му, не съм вярвала никога в подобни бабини деветини. Имах си любим, който се държеше и приличаше на вампир. И най-странното е, че не ми изглеждаше никак странно. Напротив: твърде естествено, чак тривиално. Малко се учудих само от себе си, че си го нарекох в мислите “любим”, а не “любовник”, както бях свикнала и какъвто по дяволите, беше.

-До кога...-не можах да завърша, прегърнах го, а когато ме обгърна с криле, възбудата ме раздра до космос. Стори ми се, че съм крехко дръвче, пред първа есен, нацелувано от стотици похотливи устни слана. Мислите ми като листата му, вятъра като бягащите тръпки. Непоносима страст за жива душа. Един такъв миг, осмисляше стотици животи. Бях малка и голяма, всеотдадена и прелъстена пряко желанията му и всички нюанси между тях. Със светкавична скорост преминах над бездната от която беше излязъл и я пребродих, за да го разбера.

-До кога ще сме заедно! – набрах кураж и го попитах.

-Нел...-спря се, вече знаех какво ще ми каже, пак беше онзи. Да, знаех! – Нел, твърде млада си, имаш и мечтите си. Моля те, не искам да те погубвам.

Този разговор ми беше познат. Мислих си, че малко се е променил с тези криле, сини очи и вампирски зъби. Същият. Само, че тогава му се струваше, че е твърде стар на тридесетте си и пет и преиграваше в ролята си на съсипан. Сега пък...Мъртъв.

-До кога ще сме заедно! – вече имах право да бъда по-настойчива, че веднъж го изгубих.

-Мисля, до сутринта.

-А другите кучки?

Като не ми отговори, още тогава съм решила да го погубя, но не го осъзнах. Крайно време му беше. Не съсипваше само себе си, а и всички които имаха слабост към него, а той умееше да я предизвиква. Заразен беше с болка, още приживе. Той й приживе си беше мъртвец. Спомням си първата ни среща, онова кафе. Ръката му беше животинка, която не можеше да удържи. Настървено за милувка кученце. Гледах го в очите, знаех, че не може да види добре моите. Светлината тъй падаше върху очилата ми, че виждаше отблясъци и отражения, а аз надникнала над тях като промисъл над илюзии. Знаех, че крехката ми плът го привлича, знаех, че това го смущава. Флиртувах, както жените с които беше свикнал не можеше. Както момичетата от младостта му не са го правили, защото тогава и той е бил момче, а не мъж на средна възраст, който се държи като момче. Скапал се беше от работа на някакъв строеж, дори не беше успял да се обръсне и имаше май още вар на косата. Думите му от едно недокоснато от грубия му живот сърце, от някакви потайни кътчета. И гласът му съвсем беше заприличал на детски. В един момент аз се почувствах голямата и водещата, съвсем забравих, че нямам и двадесет, следващия месец ги правих. Къдрех думите, говорих му на вие, което при интонацията ми, усмивката ми израза ми, направо ме съблича. Опитваше се да удържи ръката си, тя не го слушаше. Дръпна каиша на волята му и се плъзна по лицето ми, а аз се и усмихвам и го питам, уж смутено, но предизвикателно: защо ме докосва. Разбира се, не може да отговори иначе освен да продължи с докосване или да спре...За тази вечер...Иначе подобно спиране си беше най-сигурния начин за продължение. Избра го, без да е наясно даже какво е избрал.

Нямах представа с какво си играя. Имаше връзка, макар и двамата да отричахме, че е такава. Исках да съм с него, да: и да съм единствена. Той пък си имаше оправданието, че това щяло да ме погуби. Каза го по един милион заобиколни по-красиви начини и най-вече с поведение. Изобщо не ме мислеше, както си вярваше, докато изричаше на глас красивите си лъжи. Искаше да си играе едновременно на влюбен и загрижен. Не можеше да обича. И другите не обичаше, а си имаше за всяка една оправданието. Аз млада, някоя си – богата, някоя си – омъжена. Така, че да може да е с тялото на всяка, но с никоя в живота си. Още тогава си беше мъртъв. Нелепата злополука, изглежда промени само цвета на очите му.

Заговорих му едни влюбени нелепици, едни котешки нежности изречени на поетичен език, понякога ми вървят. Пазих се от зъбите и вече тръпнех по-скоро от отвращение, отколкото от ужас, че може да ги забие в мен, но същото време, като опитен змияр чувствах увереност, че владея животното. Наистина нямаше никакво намерение да ми пие кръвта или заразява с проклятието си. Оказа се, че се бои да прави и секс с мен. Едва се владеел, съмнявал се, че нямало да ме ухапе. Казах му, за кой ли път, че е “глупчо”, но думите му ме устройваха.

Искахме да прекараме незабравима в друго нощ. Мразех го вече, не че го показвах. После го съжалих. После ми стана мил. Накрая пак го обичах. Съвсем се изгубих в този светомаеж от настроения и мисли, а и летяхме.

Както във фантазиите си някога летяхме. И ако преди докато сме си любили сънувах с отворени очи, че летя, сега като летяхме сънувах с отворени очи, че се любим. Еднакво красиво и чувствено, просто малко по-различно. Преобърнато, но не обратно. Трудно е да се опише, трябва да се изживее.

Не знам моя или негова беше идеята. Пак на онова езерце. Магия е, високопланинска. Студът хапе кожата, като че ли я целува. Веднъж сме били, на брега му бях ориада, като се гмурнах се превърнах в езерна русалка. Още се чувствам като в окови, че не свалих банския си. Но плувах ли гола, съвсем щях да убия впечатлението, че съм момиче – жена и щях да се разгърна в жената, онази цялостната, завършената, която желаеше, но ме обожаваше, че не съм. Или поне, че не вижда като такава.

Попитах го, може ли с полет да отидем до там. Като, че ли това беше чакал. Като дете се усмихна. Вампирските му зъби го правиха да изглежда като на карнавал.

-Имаме ли нужда от компас?

-Не, нямаме.

Прегърнах го, а крилете му пак тъй докоснаха, че забравих, че ме има и дори намерението си, да го погубя.

Крилете на вампира! Крилете на похотта! В които хищник като него, поглъща онова невинно пак според него създание което вижда в мен, а после рони крокодилски сълзи, че не искал да ме погубва. Така го желаех! Отнесен в мрачните си небеса от крилатата си природа, високо над разума си, откраднал ме като кратко, сладко мигновение. Винаги е било така. Винаги! И другото, което последва. Време е да си призная, че и другото си беше точно така. Предизвиквала съм го все към такива безумни прояви. И го разбирах сега, и се ужасявах от себе си, но не можех да се спра. Вледенявах се от собствените си думи, но не можех да се спра. Щях да го презра, ако е страхливец, но исках повече от всичко да се окаже такъв. Винаги е било така! Винаги! Трябваше да се спра. Щях да го погубя, а и себе си исках да погубя с него, но той нямаше да го позволи.

-Искам да се окъпя! – настоявам, потапям пръстите на краката си под водата, издавам сладко възклицание, по-сладко от водите на езерото.

-Но защо не го сториш?

-Знаеш, шери! Знаеш...

-Няма кой да те види, нощ е.

-Ранна сутрин, шери! Ранна сутрин.

-Именно, едва ли ще мога да стигна до дома ти и да взема банските и да се върна.

-Не мога гола. Просто не мога да плувам гола. Само в твоите или в милувките на друг мъж на средна възраст който не може да удържа тези вампирски криле на похотта.

Опита се да се засмее, но излезе доста изкуствено.

-Искам да се окъпя! Много искам. Това може би са ни последните часове. Нали така е според плановете ти!

-Да, така е!

-Подлец. – мило му рекох

-За наше добро е.  

-Знам, де. Знам. Искам тези часове да са вълшебни. Искам да се окъпя.

-Но не можеш ли...

-Струва ми се, че дърветата имат очи. Пролуките между тях. Вярваш ли в сатири и нимфи. Аз винаги съм вярвала. А и без тях, перверзници достатъчно, дори и във високите планини. Погледни, пълнолуние е. Светло като ден. Ако те е страх, че ще те настигне изгрева в небесата, готова съм да споделя, всъщност настоявам да споделя полета си с теб.

-Няма да стане!

-Искам!

-Няма да погубя и теб!

-Ами!

-Ще излетя сам! Няма да погубя и теб!

-И си готов да изгориш вампирските си криле заради каприза на едно малко момиченце?

Не ми отговори, полетя. Не чу или се направи, че не чува като му крещях да се върне.

После минутите минаваха като часове. Скочих с дрехите във водата. Разкъсах ги, плаках. Небето се обагри в алено. Стори ми се, че това е пожара в крилете му. Виждах болката му, от далече я виждах.

Стигна някак до мен. Падна...Като разядени, димяха. Лицето му се гърчеше от болка. И похотливците на средна можели да изпитват чувства. И вампирите физическа болка. Ридаех, дърпах го. Намерих свръхестествена сила за да го замъкна до горите на сянка. Имах чувството, че ще потроши вампирските си зъби, тъй скърцаше, кръв течеше от устните му, че ги беше захапал. Влачех го по клонките, и игличките, стенеше. Скъса се ризата му, крилете се разпадаха в ръцете ми. Падах от безсилие, никога не е бил едър и това го спаси, но в тези часове, ако не бях вън от себе си от ужас, нямаше да намеря толкова сили. Спомних си мига в който съзнателно реших, че трябва да го погубя, а после прогоних мисълта. Отчаяна бях, дълбоко в себе си, не го исках.

Вечерта дойде за малко в съзнание, но беше толкова безсилен, че по-скоро ми се подчини, отколкото люби.

В крайна сметка заби зъбите си в шията ми. Не да ме погуби, а да направим нещо, което не посмяхме, а искахме приживе – да ме зарази с проклятието си.

Нещо което в този миг желаех. Повече от всичко желаех.

-Не биваше! – изрече за кратко набрал разум.

-Знам! – отвърнах му. – Но го исках!

 

Познанието в страстта... страстта като развитие на съзнателното движение...съзидателно пагубно като всичко, което води изън Рая на несъзнаваното...

А страстта се мята в затвора на осъзнатото, иска си онзи простор, който може да открие вселената на твърде голямото за да бъде осъзнато.

Ще го прочета утре, приятелю, на повече време сутринта, и с удоволствие:)

Благодаря ти. И без друго е две части, засега. :)

zamislih se stef..znae6 li...4e... v strastta moje da nqma lubov. noooooo v lubovta vinagi ima strast.... strastta moje da e pagubna, tamna, dalboka, uni6tojava6ta, ru6a6ta..a lubovta e velika, gradivna pozitivna.. strasta moje da te uni6toji.. lubovta da te vazvisi...nooooooo az se zamislih to4no za vampirskoto..az li4no dosta 4esto go proqvqvam v seksa, no si davam smetka 4e tova podtiska parktnura do men..i eto ti stef sega edno razminavane... koeto za jalost se slu4va dosta 4esto v jivota...

Това звучи много секси:

"az li4no dosta 4esto go proqvqvam v seksa"

Но като се замисля, възможно е по-скоро наистина да подтиска, но зависи и какво влагаме точно в понятието, като представа, а представа с представа не си приличат.

az 6te ti kaja kakvo vlagam....strast parvi4na..to4nata dumi4ka e parvi4na.., proqvqvam jivotinskoto v sebe si,vlasna sam, iziskva6ta..i to mnogo iziskva6ta.., koeto estestveno e da pla6i edin maj, nepredvidima. koeto sa6to pla6i...seberazdava6ta se do fizi4eska bolka..eto..tezi ne6ta..sega stef..az mislq 4e proqvlenieto na samiq seksapil e malko ve4e po na drugo nivo..za6toto..toi se izla4va ne samo ot tqloto..a v 4astnost vliza v sila i samiq intelekt..eto primer...haresva si madama, jelae6 q..nooooo ako tq saumee da provokira i mozakat si s nqkoi znaniq ili da re4em edin spor..jelanieto ve4e se zasilva..a ti znae6 4e nai razvitiq erogenen organ e samiq mozak..toi diktuva vsi4ko...dano da si me razbral...

В такъв случай много зависи и от партньора. На много мъже властността се харесва, иначе не е задължително да върви с първичността. Тук е въпрос, каква точно е първичност е присъща на даден тип жена. Иначе първичността се харесва на всички мъже. Дори на тези, които по една или друга причина, да не казвам комплекси, отричат това.

stef..zamislih se varhu tazi parvi4nost.., no 4esno da ti kaja..ne moga da q opi6a...tq prosto trqbva da se po4uvstva..primerno..ti bi li mogal da opi6e6 edna diva strast..az ne moga... za6toto prosto tq se izjivqva..ti se potapq6 v strastta,.4uvstva6 izjivqva6, otdava6 i se, gmurka6 se v neq, vladeq6 q ili i se pod4inqva6..ama za opisvane..ne moga..beden mi e re4nika...

Първичността е най-трудна за описание. Думите са твърде груби, доста я опошляват, но в някои случаи съм успявал да направя почти прилично описание.

stef..eto ideq za parvi4nost..sega ti moje da go prieme6 za arogantnost..no za men e parvi4nost...primerno..haresvam si maj..jelaq go..ne znam oba4e toi kakvo misli..i deistvam taka...kazvam mu..6te bade6 moi tuk i sega..i razkasvam rizata mu..i go imam..6toto nqma kakvo da se lajem....majete obi4at da badat pod4ineni ot edna jena..viziram samo seksa....nooooooo stef..umnata jena..nikoga .ama nikoga...nqma da dade povod na majat da se 4uvstva pod4inen..za6toto tova ve4e uronva avtoriteta mu kato takav..nooooooo tova sa tankosti..koito se u4at..za tazi cel trqbva da si mnogo nabludatelna li4nost..mnogo da si 4el..i da umee6 da se samoanalizira6..ama az kakto vinagi se otklonih ot temata..i kakto varvi..moje da se varna i do golemiq vzriv..da vzema da ti razkazvam kak se e obrazuvala vselenata...interesna tema e de.. 6toto vinagi sam se pitala...za6to pri golemiq vzriv procenta na materiqta e bil v malko pove4e ot tazi na antimateriqta..nali uj ima ravnovesie vav priorodata....

stef...tuk gre6i6..... parvi4nostta ne e zadaljitelno da e gruba..to da nqma sega da se iznasilvame

Форма на първичност е. Агресивна форма на първичност, в много случаи женската е доста симпатична. Намирам я и за естествена, ако е присъща на конкретната жена.

da taka sam saglasna..da agresivna da...pravilno..oba4e...tova ponqkoga pla6i majete, osobeno po plahite, majete bez samo4uvstvie, kompleksarite..i te vzemat takava jena... edva li ne za ku4ka....toest ..te jelaqt strasno takava jena,no ne si pozvolqvat da q imat....

Разликата е в отношението на хората/ зависи от духовната им зрялост/към естествените инстинкти и желания. Човешките пориви в най- чистия им вид трудно отстояват пред меркантилността и клишетата.... Осъзнати, непредвидими, те се губят пред стереотипите, наложени понякога за по- голямо удобство. И манипулативността е господарка на всичко , което произлиза от това! Поздрави Стеф! Ето защо при срещата ни с естественото и искреното в "най- първичния им" вид, се оценяват от всички нас и ни се иска не само да ги докоснем , но и да ги съхраним завинаги себе си!Като "скъпоценен дар", който осмисля съществуването ни! Благодаря ти за мъдростта! Успешна седмица!

Хареса ми:).Беше интересно, и намекващо за доста неща в любовта и страстта:)
поздрави:)

А там няма осъзнаване, там има други сили, срещу които човек не може да устои...

Крилете на вампирА. Научете го тоя български най-сетне!

Само и правопис ако беше учило момчето, чийто блог е това. В заглавието имаш грешка!

-Сини ли?

-Като удавник. – пипам го, не е студен, но не е плът. Фигурата му е с пъти по-красива, макар да е почти същите размери. Възслаб, един възлест. От далече е тяло за чудо и приказ, но на докосване...не е точно изкуствено, не знам как да го нарека. Не е и точно неприятно, но не е и приятно.

махни я