Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
26.08.2010 10:53 - Убийство в социалната мрежа - шеста глава
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 2268 Коментари: 10 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

6. Похитен

 

Има мигове в които изключваш, един безразличен зрител е надникнал през очите ти и очаква филма да свърши, а тялото е добиче, претъпило животинските си инстинкти до безволева материя. Някаква луда, безсилна боязън, гони надеждата си за спасение, защото останала ли е и частица такава – ужаса ще настъпи.

Дъждът ту се усилваше, ту едва капеше. Бусчето спря на няколко пъти. Едрият тип стоварваше юмрук в бъбреците на Блогослав и изръмжаваше:

-Да не си мръднал!

Нямаше и да стигне далеч с ръце завързани с рибарска корда зад гърба. Отдавна не чувстваше пръстите си. Нямаше. Похитителите се връщаха след двадесетина – тридесет минути дъхащи на бира и скара, с видимо приповдигнато настроение. По крайпътните бистра, знаеше къде се намират. Никак не се смущаваха от това което научава. Посланието беше ясно: “няма да му послужи”

Загуби представа накъде се движат, когато тръгнаха по третокласният път. Колата на няколко пъти поднася и боксува, веднъж засегна и великана трябваше да слиза да бута. Това особено го раздразни, замахна, но беше толкова ядосан, че предпочете да не удря Блогослав, понеже му било още малко рано.

По някое време Блогослав се унесе. Не беше точно сън, а витание между реалност и спомени. Беше малък, колата друга, мутрата до него – баща му. Онзи, който не помнеше, а сега виждаше. Пътят и този и другаде. Возилото живо същество, всъщност самия живот с волята на по-едрия и физически силен от лявата страна. Задушаваше се в колата, но пък вън беше проекция до която не можеше да достигне.

Спряха сред горите и му дадоха лопата. Шофьорът се прибра с колата, а инквизитора му остана до него под дъжда.

-Знаеш как се използва този апарат? Нали Паяк! Хайде, плюй си на пръстите, че прогизнах.

-Защо? – попита Блогослав.

-Вълнува ли те наистина?

Блогослав вдигна рамене, обърна гръб и започна да копае.

-Попитах те нещо, отговори! – кресна му мутрата.

-Просто не разбирам.

Онзи се затресе в гръмък смях.

-Свикнал си да разбираш, ли? Виж, каква си кокошка. Що ти е да разбираш. Това не прави хората щастливи.

Щеше му се да го попита, ти щастлив ли си, но вместо това реши да използва енергията да копае, нямаше сили, всичко го болеше, а струйките на дъжда по ударените места, боляха като нови удари.

Деси се е събудила. Какво ли си мисли? Трогателна беше лъжата й, че спи и с други мъже освен съпруга си. Твърде преигра с това яке на голо. Не е пораснала. Като тогава е. Вече на тридесет, а винаги на петнадесет. Кофти, ще изтълкува изчезването му. После ще се разбере, изчезването му ще й подскаже, че нещата не са толкова прости.

-Защото си нищо! – изръмжа мутрата. – И защото онзи който го поиска може да си го позволи. Хайде, по-бързо, че ще хвана ревматизъм.

И Блогослав искаше всичко да свърши.

“Така и нищо не разбрах!”

Земята беше прогизнала и постоянно рова се пълнеше с кал, освен това имаше много камъни и коренища. Лопатата по някое време се счупи и мутрата го ритна в гърба, накара го да доиздълбае рова само със сап. Най-сетне падна изтощен в рова, който побираше тялото му и чакаше по-бързо всичко да свърши.

-Хайде, вдигай задник! Три часа! Гати! Ти си бил голям работар, ве.

Грабна го за дрехата и без усилие го изправи.

-Към колата! Оставяме това тук, да те чака.

Пътуваха още десетина минути до вилата. Мутрите останаха в колата, а Блогослав по тяхна заповед се качи. Там го очакваше човек, в който за миг, Блогослав се припозна, че е разпитващия го в полицията. Същата прегърбена фигура и тънко вратле. Същите очила и глава на костенурка. Но този беше значително по-мургав и с плътни устни. Когато се усмихна златния зъб, който блесна разкара и последните съмнения. Добре интегрирал се циганин. Иначе приличаше като брат – близнак на полицейския служител.

-Добре дошъл, ромите сме гостоприемни хора. Сядай. Този стол е оригинална барокова мебел. Ще ти подхожда. Уиски, руска водка, кубински ром, аз съм си на нашата. Правим еликсир за боговете, но на този свят се цени етикета, не истината.

Сядай, де!

Блогослав го послуша.

-Не разбрах уиски ли?

-Водка, нека да е от вашата.

-Защо “вашата” нашата е и вашата. – тузът лукаво като дявол се изсмя и продължи сериозно – Но виж вашата не и на нашата...

Насочи показалеца си с остър маникюр към Блогослав и продължи:

-Циганин с който си лежал като брат в ареста, не би те наредил така. Момчетата, които те докара...ескортираха, са пълни боклуци. За това и не ги пускам в дома си. Около мен са само синовете ми. Ти не ги виждаш, но те теб виждат. Можеш да им се довериш, не са завършили Харвард, даже Симеоново, но имат вроден интелект, а и класа. Могат да извършат и ужасяващи неща, сравнени с които, онова което правят онези глупаци отвън е направо детинщина, но за разлика от тях, синовете ми са мъже на честта. Имаш ли нещо да ми кажеш?

-Не знам защо съм тук.

-Задържах заради дългове една издателска къща. Но я задържах заедно с другите й дългове. Обидно е, все едно не е работа за мен писменото слово. Каквото друго да съм захванал: печеля. Официалният й собственик е отвлечен интелектуалец, за нищо не става. Не мога да убия този парцал, защото кукла като него си ми трябва. Да си стои на мястото и да заема кабинета си. Сума пари е потрошил за закупуване на авторски права, без никаква, че даже и търговска стойност, но напоследък нещата тръгват. Скоро ще излезе и “Дванадесетте камъка в Давидовата корона”. С авторът бих спорил, ако беше жив. Книгите са му ксенофобски. И ако не бяха му виновни евреите, щяхме да му сме виновни циганите, че просто си е роден да мрази и...да се самосъжалява. Умните хора отдавна го разбраха, а вече писнаха такива и на тълпата, но напоследък има оживление. Имаш честната дума на един истински барон, че нямам общо със смъртта му, която се превърна в изключителна реклама. Лунатичните му приказки не ми харесват, но няма да направят света по-лош. Нямам и нищо против евреите. Против омразата срещу тях, имам. Защото е същата като към нас. Имам обаче интерес, някой да допуска, че израелското разузнаване е убило този, нека да го наречем, нещастен човек.

-Какво общо имам аз?

-Засега нищо. И ще е по-добре за теб, да нямаш. Нещата бързо се разнасят. Полицията има свои хора в weblog.bg, ние свои хора в полицията, при нас сигурно има свои хора някой друг, а при него: друг. Като съдя по физиономията ти, никой не е очарован от хрумването на администрацията. Не, че има нещо против теб, лично. Искаш ли още водка, хайде пък и аз, само болен човек се пита, наздраве.

Сигурно ще ти се стори учудващо, но знам за много убийства и убийци. Самият аз, не съм чист пред Господа – Бога. Имам Кайнов печат на челото си. Война е живота, какво да се прави. Врял и кипял съм, не че съм искал да е така. Познавам почерци. Това не е направено от професионалист. Хладнокръвен човек: да. Уверен в себе си: да. Знаел е как да умъртви – повече от сигурно. Лесно не се отнема живот. Особено човешки. Човекът е като куче, оцелява и при големи травми. Най-крехкото животно си остава прасето, а дори прасе не всеки може да убие. Коледни комедии, колкото си щеш. Този е знаел и е можел, но не е професионалист. Много далеч е професионалиста. Това е битово престъпление. Стара любовница или съпруг на стара любовница. Отхвърлено гадже на някоя която е радвала нощите му или комшийски спор. Разбрах, че е имал и дял от върнати от реституцията имоти. Получавал е някакви си трохички, но може и да го е оспорил. Някой негов братовчед, не е искал пък да се откаже да го краде. Или някой оскърбен от weblog.bg. Мотиви колкото си щеш, за жалост. Все едно ми е кой е извършил това битово престъпление. Важно е то да не се разкрие. Защото това ще е края на издателската ми къща.

-Аз нямам голяма власт над разкриването на случая. Да беше поканил на гости някой полицейски шеф.

-Полицията е моя грижа, при това голяма, но за теб имам друго. Стигнеш ли до нещо, най-добре е първо аз да го науча. Иначе си гледай работата, доколкото разбрах, разследваш връзките на убития, не смъртта му.

Блоговест кимна.

-Моля те, не крий нищо интересно от мен.

След тези думи циганският барон наля още по чаша на себе си и на Блоговест, интонацията му се промени и не каза нищо съществено:

-Weblog.bg – сънят на най-будната част от едно общество. Зависимостта на най-независимите. Събуждане и заспиване в системата, с чувството, че си над системата, че думите ти са над цензурата, а ти си думите. Имам профил. Най-злобните анонимни, антицигански коментари са мои. Надничам като онзи свят – насочи глава към небесата – а съм в своя, където проблемите са истински и от сблъсъка боли. Където разрешаваш бита си, а после тръгваш да оправяш света, стига да имаш гъзинка да го направиш. Удивява ме страстта която пише, понякога виждам кръвоносни съдове и нервни окончания. Издути вени и пяна, стичаща се като от уста на младо, черно жребче. “Свобода, свобода, свобода!” – толкова често се среща тази дума, колкото в затворите, а тялото влиза в затвор след присъда. Духът сам се навира в своя. Като, че да си докаже с ограниченията си, че изобщо го има. Не разбирам. Честно и аз съм се увличал, а после...Смутен не мога да отворя сайта. Нито този, нито кой да е било друг, а понякога интернет ми трябва за работа. Отдавна предпочитам канцеларските ми мишки да се тровят с компютъра, а аз влизам само когато искам да се посмея над човешката и своята глупост...

Знаеш ли по какво прилича weblog.bgна циганската махала от детството ми? Всеки се припира с всеки. Знаеш ли по какво се различава weblog.bgот циганската махала в детството ми? В weblog.bgциганията е доста в повече.  

Понечи да сипе следваща чаша, но погледна часовника си, не пропусна да каже, че “Ролекса” е оригинален, после с пресилено тъжен тон:

-Напреднало времето. Момчетата ще те отведат до някъде. И не забравяй, че някъде в планината има отворен ров.

 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
20
0



1. анонимен - stef. . 4eta tezi postingi, no mi e ...
26.08.2010 11:22
stef..4eta tezi postingi, no mi e trudno da gi komentiram..predpo4itam eroti4nite ti pisaniq..i razkazite za lubov..v4era pak mi se qdosa de..izvinqvai.., no az ne go pravq umi6leno....prosto si ti spodelqm tuka..a ti gi priemai kakto iska6 ne6tata..sega ti jelaq lek den izpalnen s mnogo toplota i nejnost..
цитирай
2. cefulesteven - stef. . 4eta tezi postingi, no mi e ...
26.08.2010 12:15
анонимен написа:
stef..4eta tezi postingi, no mi e trudno da gi komentiram..predpo4itam eroti4nite ti pisaniq..i razkazite za lubov..v4era pak mi se qdosa de..izvinqvai.., no az ne go pravq umi6leno....prosto si ti spodelqm tuka..a ti gi priemai kakto iska6 ne6tata..sega ti jelaq lek den izpalnen s mnogo toplota i nejnost..



Има толкова още неща за които ми се пише, колкото и да обичам да пиша и за любов и еротика. Все пак романът е криминален, но от това, което ти харесва да четеш ще има достатъчно, нали действието се развива в социалната мрежа.
цитирай
3. miaa - Не мога да си представя денят,който ще пропуснеш, без да излееш емоции и идеи..
26.08.2010 12:37
Това е необходимост, както въздухът и водата!Това е твоят живот, Стеф!
Невероятно въображение и богат житейски опит имаш! Трудностите и преживявания неволно отнасяме във визуалния свят..Той съществува, но тук е по- безопасно, по- свободно ! Интересен персонаж е твоят герой! Най- лошото е, че различен/ харесвам хора,които имат подчертана индивидуалност, добронамерена,за мен той носи" дивото", естественото начало, свободния дух/и трябва да се справи с цялата пошлост , която съществува..Но той е твоя прототип. Човек неподвластен на времето, готов на всичко за да запази това, което е! С удоволствие тe чета! Продължавай:)))
цитирай
4. flycatblu - Мисля, че в случая си създал точен ...
26.08.2010 12:56
Мисля, че в случая си създал точен образ на една част /дори и малка да е/ в обществото, която реално съществува....и то точно в този си вид...
цитирай
5. cefulesteven - Това е необходимост, както възд...
26.08.2010 13:02
miaa написа:
Това е необходимост, както въздухът и водата!Това е твоят живот, Стеф!
Невероятно въображение и богат житейски опит имаш! Трудностите и преживявания неволно отнасяме във визуалния свят..Той съществува, но тук е по- безопасно, по- свободно ! Интересен персонаж е твоят герой! Най- лошото е, че различен/ харесвам хора,които имат подчертана индивидуалност, добронамерена,за мен той носи" дивото", естественото начало, свободния дух/и трябва да се справи с цялата пошлост , която съществува..Но той е твоя прототип. Човек неподвластен на времето, готов на всичко за да запази това, което е! С удоволствие тe чета! Продължавай:)))



Ще ти призная сега, че сюжета ми е ясен. Трите основни криминални неочаквани обрата, съдбата на почти всички второстепенни или епизодични герои, но за главния не съм сигурен дали ще оцелее. За сега двата варианта са на везна.
цитирай
6. cefulesteven - Мисля, че в случая си създал точен ...
26.08.2010 13:03
flycatblu написа:
Мисля, че в случая си създал точен образ на една част /дори и малка да е/ в обществото, която реално съществува....и то точно в този си вид...



Още много добри и лоши страни и от реалността и виртаула сами ще избият в повествованието нататък.
цитирай
7. miaa - Нека оцелеe главният герой:))Той е ...
26.08.2010 13:08
Нека оцелеe главният герой:))Той е носител на всичко хубаво, което оцелява на Земята! Това беше моето скромно мнение! Изборът е твой, Стеф!
Пожелавам ти ползотворен ден:)
цитирай
8. cefulesteven - Нека оцеле главният герой:))Той е ...
26.08.2010 13:11
miaa написа:
Нека оцеле главният герой:))Той е носител на всичко хубаво, което оцелява на Земята! Това беше моето скромно мнение! Изборът е твой, Стеф!
Пожелавам ти ползотворен ден:)


Даже не е мой. Много, много ми е симпатичен и ми се иска да живее, но просто е много възможно да не мога да го спася. Колкото и да ми се иска.
цитирай
9. hel - Прочетох последните 4 глави накуп. ...
27.08.2010 00:32
Прочетох последните 4 глави накуп. Увлекателно разказваш! Интересно ми е, въпреки че грубата действителност ми идва малко вповече! :)) Един-два пъти репликите стават прекалено дълги. Ситуацията, в която изпада героят ти, притиснат от много страни, може да се случи и при не толкова драстични обстоятелста, но така е по-заинтригуващо.
Поздрав, Стеф!

цитирай
10. razkazvachka - Оооопс! Появи се обертон!
29.08.2010 23:04
Още не знам как се нарича, но се усеща мощно - като начин на писане, като начин на сътворяване на свят.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6067032
Постинги: 3771
Коментари: 35565
Гласове: 106146
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев