Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.08.2010 09:37 - Убийство в социалната мрежа - 10
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3147 Коментари: 14 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
10. Озверен

Трудно можеше да бъде разпознат симпатичния мъж от снимката в профила, под реалното чудовище, което беше останало от него. Впечатляващите големи очи изпълнени със смесица от загадъчност и любопитство, в които блестеше детски смях и едновременно с това надникваше и се усмихваше мъдър и стар човек, познал много истини в живота без да го убият, готов да разказва дълго и благо за тях, сега бяха още по-големи, но вместо всичко останало в тях имаше един разголил зъби звяр. Косата му беше оредяла, посивяла по начин, който я правеше да изглежда нечистоплътна. Плътта му като стопена и оставила само череп – толкова беше отслабнал. Връхчетата на долната устна издължени и изострени, стояха като вампирски зъби. Вените му избили. Не грозен, а чудовищен, но необяснимо силно харизматичен. Някаква сила, някакъв бяс едновременно трептеше и в същото време владееше пространството около него. Дрехите макар и малък номер, висяха като палатка над разпарцаленото тяло. Приличаше на последен оцелял във катастрофически сюжет с ядрени експлозии, а е бил един от харесваните и на живо мъже от weblog.bg. Това беше останало от Медиума, а външността отговаряше на поведението му. Кучетата му първо едва не разкъсаха Блоговест. Някакви злобни смески, черни и зъбати. Имаха нещо от доберман, нещо от ротвайлер. Пяна хвърчеше от устата им и изглежда щяха да съборят бараката за която бяха вързани и в която живееха диаболичните остатъци от някога популярния блогър. Погледът му беше по-зверски и от този на песовете му. Блоговест беше сигурен, че в началото посегна към синджирите за да ги пусне, но в последния момент, изглежда го надбори, любопитство, каквото явно от дълго не беше проявявал.
Махна с ръка на Блоговест и го въведе през нишата която се беше получила между бараката му и тухлена съседска ограда, в нещо като вътрешен двор, около пет квадратни метра, с лятна маса изхвърлена от някое заведение и столове явно събирани от контейнерите. Влезе за кратко в убежището си, а докато го нямаше кучетата пак започнаха да пръскат пяна и да се давят в собствения си лай. Появи се бързо с преполовена бутилка домашна ракия и две картонени чаши. В един момент се стресна и погледна учудено Блоговест, все едно го попита:
“Ти пък кой си и какво търсиш тук!” – после се сети, че сам го е поканил.
-Тук мирише на кочина, но все още не си ме вбесил, че да храня с теб плъховете си. Малко, по-големи са от кучетата и само мен не закачат. Защото съм отровен. – говореше сериозно. – Пазят ме, а аз съм нечестен с тях, защото можех да ги нахраня. С теб!
Гласът му кънтящ и скърцащ, не приличаше на човешки.
-Има една празна барака, но като те гледам какво си ми отгледано, то и аз бях, но помисли си, не можеш ли да си позволиш да живееш другаде.
-Аз всъщност не ви търся за квартира.
Демонът го изгледа злобно. Нима това беше един от най-лиричните блогъри.
-Слушай, я не ме разигравай, не продавам и не купувам нищо. Не дължа пари, нито обяснение на когото и да е било. Постройките са законни, живея под наем, макар да имам двадесет и четири часова връзка със собственика. Не вземам никакви решения.
-Ти ли си Медиума?
Подскочи. Кучетата се озъбиха, щеше да ги отвърже. Несъзнателна реакция спаси Блоговест:
-Тангра е мъртъв! – изкрещя като жрец заклинание.
Изчадието го погледна объркано.
-Тангра?
-Някой го е убил. Счупил му е черепа с ръба на старинен телефон. Мъртъв е.
-И аз какво общо имам? – тези думи прозвучаха по-човешко, имаше някаква плахост, силна болка, но не и злобата, която лъхаше от него през цялото време – Слушай, не знам кой си. Не искам повече да ме месите. Писна ми от интригите. Отдавна вече съм мъртъв. За блога и свободата ви на словото, не е моята там, не успях да бъда от зализаните ви лицемери...
-Слушай, ти за мен си оставаш един от най-добрите автори, които съм чел в мрежата. Съжалявам за всичко което ти се е случило. Не знам какво е, но не ти е било леко. Не съм ти враг.
Медиумът се изсмя горчиво. После с презрение, от което надникваше познатия звяр, но не беше самия звяр рече:
-Не повтаряй тези думи. Нито ми говори с добро, защото не знаеш какво е добро за мен.
-Какво се е случило?
-Представи си, че се събудиш една сутрин, а разбереш, че всички които говорят български са изчезнали. Останал си само ти. Не говориш чужди езици. Знаеш само родният. Представи си го, дори да си полиглот.
-Не съм.
-Тогава ще ти е по-лесно. Няма един българин по планетата. И нещо повече, чужденците, които по една или друга причина са научили български, също са изчезнали или измрели. Сам си. Остава ти да заговориш на който и да е било жив език. Оттук – нататък да научиш някой на своя или да го забравиш сам. По-вероятно ще се случи второто. Борбата просто ще е безсмислена, но ще ти даде ли сърце да не я водиш?
-Сигурно имаш такъв разказ, не съм го чел.
-Не. Нямам. Всяка сутрин се стараех да се събуждам с мисълта, че това се е случило. След минутки осъзнавах какво съкровище имам, колко съм щастлив, че не съм натоварен с тежката мисия, а мога да се наслаждавам на езика си. И да се споделям, така както иска сърцето ми. Не пишех, изливах се.
-Имал си успешни книги.
-Докато Тангра и приятели не ме оплетоха в мрежата си. Чуй ме, мисля, че говориш глупости. Не знаеш даже какво говориш. Не е толкова лесно Тангра да умре. Тангра е все пак едно езическо божество, върнало се да вземе своето. Да накаже някого и да докаже така, че го има.
-Имали сте конфликти.
-В началото приличаше на пълен нещастник. Бъркаше се в собствените си думи, нищо съществено не казваше. Гола агресия и поведение на лайпцигски герой, който сочи с пръст и обвинява. Подцених го или надцених себе си, надцених живота или мрежата. До един момент го владеех, надсмивах му се, дори исках да говори така, а после...После ми се изплъзна. Колкото и абсурдни да бяха обвиненията и клеветите с които ме засипа, намериха почва. Хората имат нужда от изчадието което ме описваше, в което се и превърнах. От мен истинският нямаше нужда.
-Глупости.
-Не и такава каквато от това нещо, което се получи. Знаеш ли, че с ушите ми се е случвало да чувам коментари по мой адрес, че съм правил жертвоприношения с животни, хранил съм се с екскременти, измъчвал съм малолетни партньорки, имал съм увлечения по некрофилия. Хора, които не са знаели, че съм присъствал на разговорите разпитваха уж невярващи други, вярно ли е това, което се пише по личните бележки. И това бяха приказки, просто хорски приказки на върха, а натиска върху мен и това да изчезна беше все по-силен.
-А ти?
-Не, не се предавах. Борих се, защото имаше смисъл, борих се. Защото се събуждах с мисълта, че съм последния се борих. Заспивах пред компютъра, защото се борих. Не се бръснех и не винаги се храних, защото се борих. Изгубих съпругата си, защото се борих. Не с живота, а онова, което виждах като живота си. Когато не пиша, не съм жив, облазен съм от демони, изпълнен съм с тях. Иска ми се да крещя, лошо е да ти отрежат езика. Когато е възбуден, когато му се танцува, когато е неспокойно животинче и иска да подскача, лекичко да хапе – всъщност да целува. Не мечтая за лаврови венци, но за този от тръни съм още по-малко достоен. Изгубих и работа, дори не разбрах, защото се борих. С мелници ли или истински духове? Борих се, защото нямаше смисъл да се боря. Спирах ли, виждах как потъвам. Виждах с очите си изнасилената истина. Приличаше на любима, беззащитна, която исках, а не можех да спася. И бях прикован с прангите на собственото си безсилие, на стената на глупостта, а на клепачите ми клечки. За да гледам какво вършат с нея. Исках да спра компютъра и да забравя всичко, но дори когато успявах, машината ми се струваше включена и виждах все това. Как изнасилват истината. Трябваше да се махна, трябваше. Сторих го. Не, не полудях, аз заспах. Заспах завинаги, за да се пробудя в своята печал. Огризките от живота, които съм заслужил. Оставете ме. Трудно ми беше, а понякога още ми се иска да пиша. Много ми костваше да спра.
-Нима успя.
-Виж...Без мен. Не пиша вече. Не бива. Сега искам да се събудя и да разбера, че съм последния човек, който говори български. Знаеш ли какво ще направя тогава?
-Какво?
-Ще изгоря езика си. Или ще се промуша. Не, по скоро...-започна да се тресе - ...по-скоро ще си отрежа вените, така че да кървят и ще легна между плъховете си. Те знаят, че ще погълнат отровата с кръвта ми, но тя прясна...Ще ги изкушава...Както словото ме изкушаваше...И аз...
Крещеше.
-Нека мрат като мен плъховете! – от устата му се стичаше пяна, като кучетата, а сега дори те не лаеха, а легнали тихо скимтяха. – Нека мрат плъховете, както мрях аз. Месеци, години. Когато вярвах, че красотата има силата, да спаси...А словото, като кръвта ми, която ще пият жадно плъховете ми, за да се отровят. В последната си оргия, която им е коствала жалкия живот, да се опият...
Блоговест се изправи. Трябваше да се маха. Нямаше какво да търси тук, нямаше какво да научи повече.
-Имах само душата си и думите си, а по-тежко престъпление от това, изглежда нямало, защото то ме осъди на безчестието...Изгубих...Какво правиш още тук! – крещеше. – Малко ли е това, което сторихте с мен. Не искам да съм жив, но не мога да изчезна. Все още дишам, но не преча на никого.
Толкова се бяха издули вените му, че Блоговест, очакваше да се пръсне и разпилее на парцали и слуз, като в третокласен филм на ужасите. Престъпваше присвит като хищник готвещ се за скок.
-Ти си много тъпо парче! И искаш да повярвам, че Тангра е мъртъв. Та аз създадох Тангра. И докато остана аз, ще го има и него. Тангра щеше да е едно склеротично старче, на който никой не обръща внимание и на което всички гледат със снизхождение, ако ме нямаше мен и битките му с мен. Които го направиха герой в жадната за кръвни зрелища, тълпа. Изчезвай!
-Добре. Искам да си тръгвам.
-Тръгвай си!
Кучетата лаеха. Щракнаха със зъби близко до дрехата на Блоговест.
От наплива на адреналин вървеше като пиян, залитайки по улицата. Но опасността не беше отминала. Не беше стигнал до края, когато се обърна и видя, че кучетата са свободни и бягат след него.
Скъсали ли бяха или това озлобено човече ги беше пуснало. Така и не разбра. Качи се в таксито, буквално секунди преди да се хвърлят на врата му. Успя да чуе изстрела и да види как едното със скимтене се преобърна и тупна близо до колата. Медиума беше застрелял единия от зверовете си.
Напълно лишен от самоконтрол. Пусна ги да го разкъсат, а после в напълно излишен опит да го спаси, от своята заповед, уби собствения си домашен любимец.
-Както е сторил с таланта си. – промърмори Блоговест.
-Моля? – попита таксиметровия шофьор.
-Нищо.
-На всякъде ли си толкова обичан? – сега го позна, беше момчето, което го откара пребит, малко след като го пуснаха от полицията.
 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
14
0



1. анонимен - пийни едно уиски са успокой малко от ...
31.08.2010 14:29
пийни едно уиски са успокой малко от логореята
цитирай
2. анонимен - АхахахахА
31.08.2010 14:49
вампиризъм е диагнозата
цитирай
3. анонимен - stef. . opitvam se da te razbera. . no ...
31.08.2010 19:41
stef..opitvam se da te razbera..no ne moga..stranni sa mi tezi ne6ta , koito pi6e6
цитирай
4. cefulesteven - stef. . opitvam se da te razbera. . no ...
31.08.2010 19:46
анонимен написа:
stef..opitvam se da te razbera..no ne moga..stranni sa mi tezi ne6ta , koito pi6e6



Проследи ли целия сюжет?
цитирай
5. анонимен - az stef. . imam strannoto svoistvo. ...
31.08.2010 20:06
az stef..imam strannoto svoistvo..ne da analiziram sujeta..ami da analiziram teb...toest napisal si ne6to..i az sega sedq tuka i se 4udq..abe adjeba..stef..za6to e napisal to4no tova..kakvo e iskal da kaje..kakvo go e valnuvalo za da go kaje ili napi6e...ne moga da ti obqsnq za6to se polu4ava taka..az ne znam 4ovek..ima li druga tvoq 4itatelka..da si zadava vaprosi kato men..ti 6to za maj si, ot kade tozi intelekt, koi praroditel ti go e predal,za6to obi4a6 da 4ete6 knigi, ot koga pi6e6..men takiva ne6ta me valnuvat stef..ti si mi mnogo po interesn..ot daden sujet..6toto sujeta e izmislen... a ti ne si..ti si istinski...nooooo... te molq za izvinenie, znae6 4e sam stranna..taka 4e ne mi zabelqzvai...... dnes sam tuk..utre toku vij sam se sblaskala s vili pred kaufland i toi me e ubil samo s pogled..ama lo6o nema...vajnoto e da se radvame na jivota..
цитирай
6. cefulesteven - az stef. . imam strannoto svoistvo. ...
31.08.2010 20:13
анонимен написа:
az stef..imam strannoto svoistvo..ne da analiziram sujeta..ami da analiziram teb...toest napisal si ne6to..i az sega sedq tuka i se 4udq..abe adjeba..stef..za6to e napisal to4no tova..kakvo e iskal da kaje..kakvo go e valnuvalo za da go kaje ili napi6e...ne moga da ti obqsnq za6to se polu4ava taka..az ne znam 4ovek..ima li druga tvoq 4itatelka..da si zadava vaprosi kato men..ti 6to za maj si, ot kade tozi intelekt, koi praroditel ti go e predal,za6to obi4a6 da 4ete6 knigi, ot koga pi6e6..men takiva ne6ta me valnuvat stef..ti si mi mnogo po interesn..ot daden sujet..6toto sujeta e izmislen... a ti ne si..ti si istinski...nooooo... te molq za izvinenie, znae6 4e sam stranna..taka 4e ne mi zabelqzvai...... dnes sam tuk..utre toku vij sam se sblaskala s vili pred kaufland i toi me e ubil samo s pogled..ama lo6o nema...vajnoto e da se radvame na jivota..



Не разбра ли, след като толкова дълго ме четеш: битът и личните ми копнежи не са от решаваща важност за това което пиша, има толкова други неща. Честно трябва да забравя за себе си, да оставя пръстите си да пишат, за да се получи каквото, самия аз искам да прочета. Не съм толкова важен, а започна ли толкова лесно да се отгатвам, ще започна да крия това което пиша. :)
цитирай
7. анонимен - stef. . ti s uporita jena imal li si si ...
31.08.2010 20:24
stef..ti s uporita jena imal li si si vzemane davane..izob6to ne me interesuva..kakvi mi gi pi6e6 za li4niq si bit..az sam si sazdala ve4e mnenie za teb..i to4ka..kakto vijda6 az ne se vliqq ot mnenieto na drugite hora, no ako si spomnq6 vednaj vlqzoh v konflikt s teb zaradi neslan4ice..ti mi se razsardi..sega ne iskam da te gubq kato virtualen priqtel..taka 4e..spoko...ti si prodaljavai da si pi6e6..az 6te prodaljavam da si te analiziram kato li4nost
цитирай
8. анонимен - stef. . . . . . . kopneji. . kopneji. . ...
31.08.2010 20:26
stef.......kopneji..kopneji..kopneji...kopneq q... za6to li tazi dumi4ka mi napomnq ne6to..kato se setq 6te ti kaja...
цитирай
9. cefulesteven - stef. . ti s uporita jena imal li si si ...
31.08.2010 20:28
анонимен написа:
stef..ti s uporita jena imal li si si vzemane davane..izob6to ne me interesuva..kakvi mi gi pi6e6 za li4niq si bit..az sam si sazdala ve4e mnenie za teb..i to4ka..kakto vijda6 az ne se vliqq ot mnenieto na drugite hora, no ako si spomnq6 vednaj vlqzoh v konflikt s teb zaradi neslan4ice..ti mi se razsardi..sega ne iskam da te gubq kato virtualen priqtel..taka 4e..spoko...ti si prodaljavai da si pi6e6..az 6te prodaljavam da si te analiziram kato li4nost



Просто бях длъжен да те предупредя:) Но щом ти харесва да си създаваш свои представи за мен. На мен не ми е никак неприятно.
цитирай
10. анонимен - stef. . ti si naqsno. . 4e az si saz...
31.08.2010 20:33
stef ..ti si naqsno..4e az si sazdavam edni predstavi tuk..no v realnostta, kato se vidim moje i da se upla6im edin ot drug
цитирай
11. анонимен - stef. . . . kazaha mi 4e jena ti 6te ...
31.08.2010 21:09
stef....kazaha mi 4e jena ti 6te rajda...lele..da ne stane nqkoe nedorazumenie..vij opravi tam ne6tata..
цитирай
12. cefulesteven - stef. . . . kazaha mi 4e jena ti 6te ...
31.08.2010 21:35
анонимен написа:
stef....kazaha mi 4e jena ti 6te rajda...lele..da ne stane nqkoe nedorazumenie..vij opravi tam ne6tata..



Няма недоразумение:) Ще ражда, но не знаем и ние кога ще е, за всеки случай, едва ли ще е в близките девет месеца :)))
цитирай
13. анонимен - stef. . lele samo da mi padne onq n...
01.09.2010 08:06
stef..lele samo da mi padne onq nehranimaiko..6te mu se stajni jivota.....toi brodi tuk iz neta..puska mi razni sluhove..i az mu se varja de...
цитирай
14. razkazvachka - Хей, това се чете лесно!
07.09.2010 15:24
Знам какво става, когато си единственият, който може да говори на български - минаваш през отказ да го говориш и чуваш, връхлита те като те обърква и искаш да говориш единствено него, като мине объркването - общуваш си на други езици, без да ти пречи на разбирането - но когато срещнеш някого, който може да го говори или започнеш да пишеш - цялата ти външна реч върви на български - сякаш си обърната наопаки ръкавица...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6133895
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106193
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев