Всеки понеделник: Колонка в Буквите, днес в нея:

"За уиски, пишеща машина и едно сърдечно пожелание" 

След малко очаквайте, една изключителна важна новина, за всеки, който има готова книга и търси издател. 

Уважаването на ценности, които не можем да приемем като свои, ни прави по-богати, отколкото притежаването на лични ценности, дори и да са много. А светът става по-добър.

И аз си пожелавам повече такива хора в България!

И искрено се надявам, че и аз някой ден ще стана такъв :)

Но това е мисия невъзможна! Или почти невъзможна. Ние хората (нарочно не казвам "българите") все ще намерим някоя "слабост" в другия, кято ще ни кара неволно да се чувстваме по-добре :) После, ако не намерим слабост, ще превърнем в недостатък всяка достойност у него, ще я смачкаме, ще я натискаме, ще я извъртаме, докато накрая не се превърне в травиален порок.

За да можем накрая, естествено, да се чувстваме по-добре :)

Жив и здрав! Хареса ми, каквото си написал.

А! Забравих. Честит празник, южнорумелиецо :)

Благодаря ви:)

mamkamu, аз съм самото съединение. Баща ми е от крайните северни територии на Княжество България, а майка от Южна Румелия.

Поздрави:)

а такива хора - това винаги ще ни е трудно да преценим в себе си и в другите. Верни думи казваш!

"презрение". А може и да е другояче...

И все пак: Честито:) В името на надеждата!

Благодаря ти.