Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.09.2010 08:58 - Деца с увреждания
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 1571 Коментари: 1 Гласове:
16


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не плака, всъщност разбираше го, не че не го презираше, малко, но го разбираше. Поне не я нарече лицемерка, а предпочете извратена. Голям смях, но тъжен, тъжен. Заслужаваше ли този тип, толкова тъга. Спира на няколко пъти колата. Объркано й беше, побъркано, гадно. Увлякла се беше постепенно, колкото и да внимаваше. Имаше моменти в които мразеше децата. Имаше усещането, че е заразена. Не от болестите им, те не са заразни, а от самотата им. Вече наближаваше двадесет и девет. Все още привлекателна, всъщност все по-привлекателна ставаше. Да стабилизира връзка не успя. Все емоция, висока температура на кипене. Телефони, големи очаквания. Тръгват си. Един просто си каза: имал слаби нерви. Той, нали разбирала, просто вече не издържал. Друг направо я шокира. Каза й, че го изкушавала. Да, не вярвал в Господа Бога, в който вярвал. Не можел да прояви Той подобна жестокост, а ако я е проявил била е целесъобразна. Над тези деца тегнело проклятие. Доста объркан тип, къде му остана състраданието, което е толкова християнско. Не го попита, изобщо го изхвърли с чорапите му под дъжда. От отвращение й се повдигна. Не успя даже да повърне, толкова увредено същество сред нейните деца нямаше. Наричаха я и лицемерка, а този последния: извратена. Успя да я разстрои, силно да я разстрои.

„Предпочиташ страданието на наказани от природа деца, пред радостта да имаш свои!”

Думите му бяха изречени с такава сигурност, толкова уверено прозвучаха, че изглеждаше да има в тях истина. Вина я раздра.

„Извратено!”

Свикнала беше с децата. Като свои ги имаше. Не котета, не кучета, не и хора.

„Чуй, сега, какво ще ти кажа!”-очите й блестяха-„Чуваш ли ме много внимателно! Нищо не са получили даром! Нищо! Наскоро станаха и ти-ви-звезди. Получиха нещо, но то не е милостиня, а е хонорар. Най-честно спечеления. Рейтингът на програмата беше вдигнат. Зрителят пращаше даренията си, но гледаше и рекламите. Ако една певица работи с гласа си, една стриптийзьорка с тялото си, те го направиха със страданието си. И замислял ли си се, че тези неизлечимите са в полза на медицината и утре благодарение на тях ще се лекуват лечимите. Гади ми се от прагматичния ми език, но нека се изкажа така, че ако искаш да ме разбереш. Защото заговоря ли за усъвършенстването на нас здравите, твърде отвлечено ще ти се стори.”

Тресеше се дълго след като му тресна вратата. Не допушваше цигарите. Мачкаше до половина изпушената и палеше нова. Поуспокои се, едва когато срещна поглед с един от дългогодишните си любимци. Не знаеха действителната му възраст, детето от осем години не се беше променило. Не е необходимо да бъдеш спартанец, за да постъпиш като родителите му. Все повече се уверяваше, че на тази слабост на силния способните са много. Катастрофирал шофьор го намерил край един овчарник. Мъжът не беше на себе си. Говореше за пламъци, огнени кълба, влъхви и витлеемски звезди. След кратко лечение нищо не помнеше. Обясниха си поведението му с удара в главата, но дори в това състояние е носил с километри детето на ръце. Загубил съзнание едва в селото. После сам не вярваше, че е направил всичко това. Два пъти дойде само да види спасеното от него. Обръщаше глава. Като, че ли се каеше, че е спасил този живот. Главата на момчето беше почти колкото тялото му. С огромни очи, като опушени стъкла. Нищо, нито навън, нито навътре. Правеше опити да говори. Излизаше нещо като мяучене на домашен котарак който също се опитва да изрече нещо на езика на господаря си. Научи се да слага храната в устата си, също и къде е тоалетната, а истинския успех дойде след три години, когато написа разкривено първото си изречение, с накривен детски почерк, нещо от странно, по-странно: „Аз снимам!”. Доста голяма беше удивителната. Какво я накара да скрие бележката, не знаеше, а после не можеше да си обясни как е изчезнала, като я сложи в калъфчето на личната си карта. Присънваха й се странни неща. Ръцете й бяха върху волана на кола, но не тя управляваше, чрез волана колата, а колата движеше чрез волана ръцете й. Падна нощ, а не знаеше къде се намира. Нещо я заслепи. Огромно светещо яйце, което се пръсна и от него излезе детето. Стресна се, според описанието на шофьора сънува откриването му. В следващите дни имаше чувството, че то я контролира. Обяснението беше просто. Имаха нужда един от друг. Сами бяха. И тя, и то. Любовта има толкова различни лица. Разтърси я с бележката. В състоянието което беше, при комплекса от диагнози не би трябвало да е способно да напише това изречение. Зад тези думички имаше трескава мисъл, то знаеше нещо и искаше да каже нещо. Даваше му листове, но то повече не написа нищо. Заприлича й на сън бележката. Но, не, не беше полудяла, това можеше да прецени. С всичкия си беше, но просто й се беше случило нещо необяснимо. Когато дойдоха да снимат онзи филм за децата, който в последствие ги направи звезди нейният любимец се взираше в камерите както те в него, а очите му и обективите имаха един и същ блясък. Беше забравила, но си припомни написаното: „Аз снимам!”

Тогава допусна недопустимото.

Странното поведение на шофьора. Огнените кълба за които говореше. Движил се е несвяст с детето на ръце.

Те идват да снимат филм за децата с увреждания.

Необяснимата бележка. Изчезването й. Сънищата й. Блясъка в очите му. Същият като на камерите е.

Те идват да снимат филм от далече, а то от по-далече. Те за децата с увреждания. То за земята.

Това не е увредено дете. Изобщо не е дете.

От космоса е.

Сигурно полудявам! Ще потърся помощ.

Мисли си, а то я гледа. Всъщност, личи си, че я снима. И тогава тя прави това, което и децата се опитваха да направят пред камерите. Усмихва се към онези непознати и толкова по-големи от нея, които ще я гледат. За да покаже, че докато е жива, може да чувства радостта.

То издава дълъг мяучещ звук. Струва й се, не е сигурна, но й се струва, че разпознава думите, които гласните му струни не са способни да изрекат ясно:

„Мисията ми свършва. Скоро ще си отида. Ти си едно много мило и умно дете. И помни, ще бъда винаги край тебе.”





 




Гласувай:
16



Следващ постинг
Предишен постинг

1. marcos - yeah
28.09.2010 21:19
Здравейте, идвам към тази прекрасна игра е супер забавно и то безплатно, хайде сега да бъде много забавно.
http://fun.mugamer.com/=oxoxo
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8409032
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031