Из "За книгите и хората"

Чух история за едно много странно куче. Улична превъзходна, бездомник, който една вечер се завъртял покрай входовете на един голям жилищен блок. Изглежда сетивата му били изострени до толкова, до колкото е възможно да изостри само бореща се за живота си душа. И този окаяник на природата и цивилизацията разбрал, че точно там е мястото му.

Останал до сутринта и не само до сутринта, опознал бързо живущите в блока. Като портиер заставал на едната страна на вратата и допускал с въртене на опашката само тях, на други леко проръмжавал, а трети - в чистотата на чиито намерения не бил сигурен, лаел. Хората бързо го приели, не му хвърляли само остатъци от храна, а понякога му поднасяли като на свой човек истинска кучешка храна или такава, от каквато и много хора не биха се отказали.

Разказах набързо една щастлива история на едно от всички тези същества, които обикновено живеят нещастно. То се е появило в подходящия момент на подходящото място, преборило се е и си е спечелило любовта. Ако Господин Стереотипен Ум мине случайно покрай този блок, ще нарече кучето заради неопределената порода "помияр", макар последното, което може да се нарече този съвестен служител, е помияр.

Неволно, докато слушах тази история, си помислих за литературния текст като куче.

Литературният текст е куче. Същество със своя душа и жажда за живот. Част от дивата природа на мисълта, дълго селектирана през вековете, за да достигне до познатите ни породи - жанрове. Със своите аристократи за изложби - конкурси, със своите смесени породи за различни цели, със своите улични превъзходни. Независимо от стереотипите и дали един текст ще бъде определен като "елитарен" или текст за масовата култура, като какъв ще бъде признат жанра му, ако е достатъчно жизнеспособен и ако подобно на героя попадне на необходимото място в необходимото време и има полза за някого от съществуването му, то ще е далеч по-стойностно от образци на претендиращи за класа жанрове, които не са спечелили ничия обич.

Мисълта ми е, че няма срамен жанр, има срамно изпълнение.

И особено важно е то да е на мястото си и във времето си. А още по-важно е да ги потърси.

Още от колонката ми в Буквите, тук

Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе, благодарение на твоя глас, тук.