Из "За книгите и хората" 


Още не мога да си обясня как са качили стария скрин на таванската, стълбище към нея нямаше. Имаше капандура над терасата и ако някой имаше работа горе, трябваше да подпре подвижна дървена стълба и по нея да се покачи. Вероятно вехтата мебел е била вдигната с въжета още преди керемидите на покрива да бъдат поставени. Това мога само да гадая.

Дядо ми, Бог да го прости, преди години си отиде, а да го попитам тъй и не успях, навярно съм се надявал да отгатна сам. Баба не помни, отдавна е било. Възможно е просто да не искам да знам точния отговор, за да остане усещането за загадка, гъделичкащо ме и тогава, за да извърша "малката беля", която по онова време си приемах като тежко закононарушение.

Като дете често летувах в крайдунавското село, където се развива действието. В този ден, честно, скучно ми беше. Никой няма в къщата, не ме взеха да помагам на лозето, защото имах температура. Чувствам се малкият господар на големия дом, нямам телевизия, компютрите още са в сферата на научната фантастика, книгите ми - прочетени. Гледам към капандурата и си мисля: да го направя ли, да не го ли направя. Забранено ми е да се катеря на нея. Като си представя терасата без парапет и нестабилната стълба, преценявам, че за забраната е имало сериозна умисъл. Сега мога мъдро да говоря за изкушението, за ефекта на забранените плодове, да си обясня съблазънта, но не и да я изпитам както тогава. Подпрях стълбата - и до днес си спомням как треперех, докато се катерих. Не от височината, която беше истинската опасност, а за това, че върша нещо нередно. И не от страх от падане, а от това да не бъда изобличен.

Какво открих на таванската? Купища ненужни вещи, прах, тежка задушлива миризма. И дървеният скрин, за който стана дума. Дръпнах капака да намеря карта на заровено съкровище. Трябваше да минат много години, за да разбера, че все пак съкровище открих. Вътре - скъсани дрехи, миришат на лошо, още ненужни вещи... И едно старо издание на латиноамерикански приказки. Взех си книгата, макар и разочарован. Четях вече Салгари и Карл Май и се чувствах голям за приказки. Нямах обаче какво да чета, а и това беше пиратската ми плячка. Приказките ме увлякоха повече, отколкото можех да предположа.

Чувството ми за вина остана още дълго, а с годините "малката беля" съм я повтарял често.

В главата на всеки има един старинен скрин с неща ненужни, за изхвърляне, но и с онези вълшебни текстове, до които можеш да се добереш само ако нарушиш някое дребно правило на мисленето си. Да преобърнеш някоя представа, да си помислиш както не мислиш обикновено, за да се покачиш по стълбата на съзнанието, където е скрина: закътаната чудaта мисъл, забравена с времето, опазена с годините, за да бъде открита отново, ако сме подготвени за нея. Без малките бели голямото творчество мисля, че е невъзможно.


Още от колонката ми в Буквите, тук

Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе, благодарение на твоя глас, тук.