антиутопия

Седем часа водехме преговорите. В началото ги иронизирах. Те мен, не. После почти ги изгоних, те почти си тръгнаха. Стана въпрос, че имам свободна воля, както и те своята да ми направят предложението. После стана въпрос за нещо философско, после за икономическата логика, после просто забравих за какво, май за Корсиков, и “Летящите асове” на Мейдън, за фашизма и Нютон, за двигателя с вътрешно горене, човешкия прогрес, народопсихологията и твърдоглавия патриотизъм, показаха ми извлечение от дълговете ви, това май нарушаваше правата ми, а после взехме да се пазарим за цифри без да съм казал изобщо ще има ли сделка. Напротив, напомних точно когато цифрите започнаха да стават сладки, че съм категорично против тази сделка, а те се обидиха и казаха, че съм груб, истеричен и арогантен, засягал съм чужда чест, освен това не уважавам източниците на информация, европейската култура, пазарната икономика и всеки средноинтелигентен човек би го разбрал, а като защитавам националистическите формации, най-добре да кажа какво в техните програми ми харесва. Ощипах се, буден бях, но не помня да е ставало въпрос за някакви националистически формации и изобщо за политика. В интерес на истината, мислено изчислявах гръдната обиколка на чуждестранната представителка на сделката, която изобщо не вземаше участие в преговорите. Мислех и за дупето на новата си приятелка. Тя е на деветнадесет. Очите й: мастило, като онова което изпущат октоподите. Не, че съм виждал какво точно е онова което изпущат октоподите, но трябва да е нещо толкова тъмно, гълтащо в себе си, еротично, че чак зловещо и не знам какво общо имаха мислите ми и това, че не одобрявам сделката, с националистически формации. Почти попитах, почти ми отговориха, че поведението ми не е космополитно и е признак на дълбоко вкоренени заблуди в съзнанието, които мен разрушават, а към човечеството са обидни. Изгоних ги, не че си тръгнаха, но ме предупредиха, че ще си тръгнат, което приех като заплаха, че ще останат. Без да съм го казал, започнаха да ме убеждават, че не е така и не ме заплашват, че ще останат. Или четяха мисли, или ме познаваха по-добре, отколкото аз се познавам и май са прави като казват, че знаят какво е най-добре за рошавия ми мустак и мен самия. Дали да не се съглася и да свърши всичко. Формално съм в дома си, но в последните часове губя чувство, че съм изобщо на планетата и с това съм изгубил всякакво усещане за малкото власт която имах, поне тук зад четирите стени, пода и ниския таван.
Опитвам се да се съглася, но болка раздира гърдите ми. Май плача, май ми обясняват, че това е заради неправилни избори в предишния живот, които трябва да поправя, чрез правилни избори в този. Услужливо ми предлагат и психолог и ме молят да не губя кураж, колкото и провали да съм имал, преди срещата си с тях, в живота няма невъзможни неща и трябва сам да се справя с болестта си, дори ако нямам такава. Започвам да се смея, обидени са от високомерието ми, но понеже не са такива егоисти като мен, могат да го преглътнат и да водят разговор, а очите на чуждестранната представителка са вече просълзени. Нали не разбираше езика ми! О, да! Започнах неусетно да говоря на международния. Питат ме имам ли нещо общо с екстремистките групировки от крайни антиглобалисти.
Започвам да се боя. Какво общо имам! Питам ги, уплашен съм. Гледат ме подозрително, трябва да им обясня и обяснявам, че нямам нищо против световните вериги за бързо хранене и за доказателство съм готов да изям пред очите им един от сандвичите им, макар корема ми диво да се бунтува.
Слава Богу, не ме принуждават да го направя.
После ми утешават, че съм свободен да постъпя както искам.
Разплаквам се, щастлив, че уважават свободата ми. Като пиян съм! От емоция е. Толкова трогнат от постъпката им, върнах им жеста.
Подписах документа.
Не съм ни първия. Ни последния.
Постъпих космополитно, всички бяха го направили.
Отстъпих правото да слагат рекламни билбордове на гроба на баба ми.
През неделите доста посетители ще ги четат.
 


Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа", може да излезе, благодарение на твоя глас, тук. 

Но е възможно, някой път да станат грешки:) Важното е да се възползваш от доброто стечение на обстоятелствата! Твоят герой си е направо късметлия!
Невероятен си, поздрави и усмивки! При всеки прочит, човек открива по нещо и за себе си:)!