Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2010 13:26 - Измъчена душа
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 1595 Коментари: 4 Гласове:
18


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Преди пладне душата ми излезе на свобода. Както предполагах от дълго насам, това беше измъчена душа. Лицето й бледо и сбръчкано, очите й черни и мъртви. Роклята й овехтяла хартия, жълтееше и миришеше на прах, заплашваше всеки момент да се разпадне и да открие най-отблъскващите форми. Безумна гримаса свила устните й, покорен израз на животинче изписал остатъка черти. Храних я дълго със страдания и стихове, когато изобщо имаше какво за нея да отделя. Нуждаела се е от любов, като всяка душа. Отпусна костеливите си пръсти на коляното ми, хладни ручеи се разляха от гръбнака към раменете ми.

-Искам да излезем. – рече ми просто, гласът й не беше загубил нежността си.

-Къде?

-Аз ще те водя, ти не мисли.

Изправих се плавно, без никакви усилия. Не подозирах, че без душа може да е по-леко.

-Прости ми...-наведе глава, вина долових в гласа й – Аз бях заключена в теб. Не исках. Пряко силите ми беше. Не желаех да те наранявам и да ти отнемам. Жажда за живот е било, безумие, инстинкт за самосъхранение по-силен от волята ми. Нямах достатъчно храна, помрачена бях от спазми, късах от теб. Ядях те отвътре. Борех се със себе си. Виж, виж само на какво съм заприличала. Понякога побеждавах природата си, често даже, но имаше мигове...Тогава се опиянявах от кръвта  ти, пиянствах в теб, исках повече, пресищах се и те повръщах дори. Бях паразита ти, а трябваше да бъда твои криле. По-леко ти е без мен, знам. Макар не тежа много.

-Трябваше да се грижа по-добре за теб.

Наклони глава. И тя го мислеше.

-Ще излезем нали? – нетърпеливо като малко момиче напомни.

-Да. Но нямам у дома женски дрехи. С това по себе си...

-Аз ще се престоря на сянката ти. Това го мога. Ще се свия в нея, с нея се разбираме. Даже искахме да се срещнем. Няма да й досаждам дълго. Само да се поразходим. Следвай я, просто я следвай. Цял живот те е следяла тя, защото това е работата на сенките, но в нея, днес ще съм аз. И ще те водя. Исках да те хвана за ръка, но ти пак не си подготвен, нямаш женски дрехи.

Кимнах, тя ми се усмихна. И за пръв път стана хубава.

-Не съм жена. Да знаеш. Само приличам. Нямам пол.

-Странно.

-Няма да говорим за това, нали. Хайде да излизаме.

Следвах сянката си, а тя мълчеше. Мълчеше докато застанах пред прага на Оказиона за души.

Стояха като мимове на площад, като роби и робини на пазар, като божества. С голи рамене, мускулести и крехки. С дълги, черни и руси коси фини и създаващи впечатление за ефимерност, души напомнящи фриволни пеперуди. С голи черепи и вратове на бикове, яки борчески души и сиви, излъчващи официалност души на мислители. Панаирджийски изродени души, които не будеха отвращение, а по-скоро забавляваха със странността на своите пропорции. Души облечени в тънка, кожа, сраснали се с тялото, неспособни да се откъснат от него. Души с израстъци подобни на кръстове върху гърба. Някои от кръстовете бяха обрасли с рози, а листата на розите приличаха на истинска кръв. Имаше мастилени души, които по законите на физиката, трябваше да са се разлели, но волята им владееше течните им съставки в най-причудливи форми. Същата дарба на волята притежаваха и огнените. Усетих и въздушни души, които за разлика от предните не можеха да се удържат и се пилееха, смееха се тихичко и леко пощипваха. Имаше души напомнящи извънземни или истински извънземни души. Артистични, които се видоизменяха всяка секунда. Души – колонии, съставени от десетки, а може би стотици малки, подобни насекоми душевни изживявания на чужди души. Имаше души напомнящи животни: расови жребци на полови атлети, декоративни пантери на живели и живеещи като домашни котки жени, питбули и стафордширски териери на предани пазители на каузи и хора. Души – маймуни, които тук не бяха никак забавни. Разбира се, имаше и троли. Истински троли, не притежаващи силата на чудовищата от скандинавската митология, но издаващи с грозотата си, подобия на техния характер. Имаше души обрулени дървета. И разгърнати в зелен цвят, като разпънати в собственото си плодородие души. Много бяха душите на манекени и манекенки, със съвършени пропорции, като че ли отливали се по тялото, което са носили и ги е носило. Приличащи си, почти напълно единични. Някак в страни от цялото разнообразие. Мълчаливи, изглежда с нещо сърдити и огорчени. Души киборги, обраснали с микропроцесори. До тях, отлети в калъп, оловни, неподвижни души.  

Имаше една прекрасна сляпа душа, която се изгуби между останалите. И една душа в едро тяло – това беше душата на продавача.

-На вашите услуги. – учтиво ми рече.

-Аз...всъщност ние, просто разглеждаме.

-Удоволствие е за мен, но мога да ви препоръчам...Да речем, на вас би ви подхождала от онези, мастилените.

-Няма с какво да я платя. – отвърнах, за да прекратя разговора, но душата ми, не се съгласи.

-Размяна. Това е оказион, можеш да ме размениш срещу някоя.

-Но аз...всъщност...-не можех да приема, не можех, звучеше примамливо, но не исках повече да я огорчавам.

-Виж. – тя хвана ръката ми като жена – Аз не знам какво е отвъд. Има ли рай, има ли ад. Но ако има, аз не мога да те изведа. Всяка от тези другите ще го направи. Ще те отведе в рая или в ада, накъдето водят пътеките й, но аз не мога да го напусна. Твърде скъпа съм тук. Защото този свят е на души като мен...

 
Новият ми роман: "Убийство в социалната мрежа" може да излезе, благодарение на твоя глас, тук. 


Тагове:   душа,


Гласувай:
18
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. angpiskova - Браво на това
21.10.2010 20:29
момче с нежна душа!
цитирай
2. cefulesteven - момче с нежна душа! Благо...
21.10.2010 21:37
angpiskova написа:
момче с нежна душа!



Благодаря ти!
цитирай
3. miaa - Душата сама избира притежателя си. ...
21.10.2010 22:59
Душата сама избира притежателя си..Поздрави Стеф!
Мъдро и тъжно:)
цитирай
4. cefulesteven - Душата сама избира притежателя си. ...
22.10.2010 09:09
miaa написа:
Душата сама избира притежателя си..Поздрави Стеф!
Мъдро и тъжно:)



:)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6125295
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106190
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев