Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
31.10.2010 12:28 - Убийство в социалната мрежа - 1
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4733 Коментари: 10 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Ще публикувам повторно няколко от главите на романа, за да се създаде представа, за това, което много от вас, вече гласуваха в конкурса "Търся издател". Романът има още шансове в конкурса. Всеки глас може да бъде решителен, за да бъде издаден. Разбира се, няма да изглежда така. Публикуването в интернет не е най-подходящата форма, за един роман.  

1. Смъртта на Тангра



Преди десет и половина сайта много се развоня. Разголиха зъби дори някои нови, посетени до този момент двадесетина пъти за месеци, а малцината им читатели ги имаха за уравновесени хора, с широки разбирания, изискан език и кротък нрав. Впечатление, което в тази знойна сутрин напълно беше разбито, но точно това беше звездният миг, на тези горепосочени блогъри, който ги прати директно из челните места на класациите, разбира се, след виртуално разпъвания, пребиван с камъни, на кол набиван, наричан “негодник” и “абсолютен гъз” вече и реално мъртъв блогър. Тролите бяха в стихията си. В някои апартаменти родителите изключиха интернет, за да скрият картинката от децата си, в други това направиха децата, за да не се червят от срам, докато гледат зачервения си от страст, родител пред компютъра. Две поетеси, независимо една от друга, написаха реквиеми за трагично загиналия свой приятел и в следващите месеци, независимо една от друга получиха неврозите си, в следствие на враждата, която предизвикаха заради римите си в любимата си социална мрежа. Трябва да признаем, че колкото даровита беше едната, толкова бездарна беше другата. Трябва също да признаем, че колкото даровита беше даровитата, толкова бездарен стих написа, а колкото бездарна да беше бездарната, толкова даровит беше стиха й – може би, най-силния и единствено истински стих, написан през целия й живот. След, който наистина много, много страдаше и остана с впечатление, че това е най-слабата й и най-пошла творба. Приятелите на Тангра, всички като него, любители на теории за световната конспирация се разделиха на две. Едните го упрекваха в лош вкус и цинизъм, другите държаха, че “чифутите са убили един от последните истински българи”. Преди дванадесет за минути цъфна постинг на мъртвеца, които за известно време разсея всякакви съмнения, че “задникът е жив и се мъчи да привлече внимание”, после според административна бележка към развълнуван от скандала блогър се разбра, че постингът е излязъл автоматично, а покойният /с тази бележка администрацията потвърди трагедията/ е използвал опцията за по-късно публикуване на материала. Екипът на социалната мрежа е деактивирал постинга за да не се пречи на разследването. От този момент гнева се изля върху тях, макар мнозина още не бяха запознати с тази последна новина и предизвикваха Тангра, да си “покаже страхливата физиономия” и да престане да се подиграва с чувствата на читателите си.

Двама меломани в знак на прискърбие пуснаха два кавъра на “Дете на времето”. Познатият и обичан от много в мрежата, изпълнението на Ингви Маустейн. Непопулярният на “Грегориан”. Под постингът на популярният за броени минути се натрупаха сто четиридесет и четири прочувствени отзива в които анонимни и неанонимни, познати и непознати, съчувстваха на болката по изгубения приятел. Под постингът на непопулярният за двадесет и четири часа се натрупаха дванадесет обидни коментара, в които го упрекваха във вампиризъм, мършоядство и гавра с паметта на един истински достоен човек.

До вечерта имаше около тридесет различни материала за нови доказателства за консперативните теории, като във всяка една ставаше въпрос, че социалната мрежа е в съучастие с тайното общество, което иска да срине устоите на обществото ни.

В този ден администраторите се наложи да действат нетипично за политиката на мрежата, твърдо. Имаше единадесет бана и сто четиридесет и две предупреждения. Цял екип беше на линия за да се справи с модерирането на изпуснатия от бутилка дух. В следствие на напрежението, имаше конфликт, дълго натрупваната с малки събития неприязън между двама от модераторите избухна, в последствие, седмици по-късно, това струва работата на единия, чиято съдба продължи оттук – насетне далеч от социалната мрежа. Случката го накара да вземе решението над което дълго време се колебаеше. Емигрира зад океана, приятелите му, които уж го очакваха там си имаха своите проблеми, но благодарение на тях се запозна с други свои сънародници, а компютърните му умения, помогнаха за източване на чужди кредитни карти. Близо четири година живя почти царски, а на петата групата им беше разбита. Той осъден на осемстотин години затвор и четири хилядолетия да не доближава по-сложен механизъм от часовник на пружина. Още е някъде там зад решетките.

Но да се върнем в най-кризисния ден на социална мрежа weblog.bg. Малко преди 17, специалните части предотвратиха доста голяма беля. В четири жилища и две квартири бяха натръшкани по подовете следени от дълго юзъри на възраст от 16 до 34 години. Двете групи леви и десни ултраси, влязоха първо във вербална война, с която модерацията не успя да се справи или волно изпусна. Няколко часа момчетата съсредоточиха вниманието изцяло върху себе си, упреквайки се взаимно, че поръчката за убийството на блогъра е на “израелски агенти – леви боклуци” и на “американски агенти – десни боклуци”.

Трагедията на един от системата се превръщаше в жалка пародия, докато увлечените в битката не си уговориха место за реална среща. И щеше да се случи, но беше предотвратена, а арестуваните до другия ден освободени, защото не можаха да им бъдат повдигнати обвинения.

Най-странно е, че повечето от участниците точно в този конфликт, изобщо още не вярваха, а някои не вярват и до днес в действителната смърт на Тангра. За повечето от тях той си остана един лигав негодник, самозванец и “педерасче което не е успяло да пробие в театъра”.

Три месеца после имаше остри критики по мрежата, че репресивния апарат е превишил правата си, на които не се обърна много внимание, понеже беше един от случаите в които въпреки твърдостта си, полицията действа целесъобразно.

В този ден, както по-късно се изрази един от админите, “двукилометров член да се беше появил в небесата, нямаше юзър да го забележи.” По-красноречиво описание на настъпилия хаос, така и не успях нито да намеря, нито сам да измисля.

Въпреки, че преди изтичането на деня беше потвърдено официално, че блогъра Тангра е умишлено умъртвен, а на другият ден информацията заемаше първа страница на почти всички ежедневници, много от разгорещените в препирнята не са убедени и до днес, че нещо подобно се е случило.

То и започна на шега. На 31.08. в 00.45. минути излиза кратък материал от мъртвия вече:

“Уби ме глупака”

Дотук са му стигнали силите. За още една думичка са се оказали недостатъчни. Както и по-късно се изясни той е познавал добре убиеца.

“Ти пък уби мен! Ще ми кажеш ли какво имаш впредвидJ)))» - беше първият отзив от една позитивна към всички останали блогърки. Никой не прие думите му буквално.

Взеха думите му за забавна идиотия, която нямаше общо с обикновено злъчното му чувство за хумор.

Блогърът Гълток Дълбоков, един от десните ултраси арестувани на другия ден не е можел да спи. Понеже нямал с кого да си допие бирата и понеже не живеел далече от Тангра, решил да изтърпи бътвежите на «задръстения ентелектуалец» както наричаше Тангра, сред приближените си, вместо да си говори сам. По постингът решил, че Тангра също скучае и без да направи опит да се свърже с него, тръгнал да го намери у дома и дори да не иска, да го извади навън. Полицейските коли доста го стреснали, малко след туй видял да качват тялото на Тангра в линейката и отрезнял напълно.

Тичешком се прибрал в дома си и написал първия от нелепите си отзиви:

«Що не каза, кой те уби, глупак!»

Дори почакал малко за отговор, а после изсипал тринадесет постинга с език, който ми се струва неуместно да цитирам тук, въпреки, че много повече хора вече му се насладиха, отколкото може би, книгата ми ще има честта. Знам за случая, в който една наскоро заченала жена, претърпяла докато ги чете, спонтанен аборт. Самият аз докато ги препрочитам, не знам дали да се смея или да плача, макар те да бяха само кратка прелюдия, към това което настъпи в weblog.bg с настъпването на деня. При всички цинизми същественото беше, че той фактически първи откри, че убийство има, макар това убягна на много хора и всички имаха, за виновника пуснал вестта, самия покойник. Малко по-късно седемте w – та, топ-тролът, който напоследък смятаха за мъртъв, също се включи с потвърждение, че Тангра е убит, но на седемте w – та, никой не би се доверил. Минавал случайно пред дома на старото си приятелче и видял стълкновението.

Точно неговата поява, като че ли придаде на новината вкус на лоша шега.

“Лека му пръст!”-писа една от леличките, които публикуваха лирики на стари песни и честитки по всички възможни празници.

“Светла му памет!” – писаха няколко фенки и фенове.

“Истина ли е това?” – запита наистина притеснен блогър.

“Абе бъзикат ви бе, идиоти! Шпиндели такива! Ако бяхте един бастун с шаран щях да ви хвана или обратното. Всички сте убити! Ама много, много убити! По рождение убити!”

“Как смееш бе, галофон!” – първи обиден анонимен.

“Пък аз да знаеш съм твоя читателка, но от днес нататък, няма да те погледна, защото се отнасяш така с читателите си!” – втори анонимен, който би трябвало да е обиден, но това изречение се срещаше с повод и без повод в още много постинги и на различни юзъри.

“Какво, вече никой не те чете и искаш да привлечеш внимание! Но да знаеш, вече не ти вярваме, всички ти се подиграваме, виждаме те какво си перде, педерунгел забит!”

“Господи! Ами, ако е истина! Как смеете, представете си, че е истина.” – между този и предният постинг времето беше толкова кратко, че все още имам съмнение, че един анонимен си е говорил сам.

Следваха загрижени и любопитни. Личеше, че на част от взелите отношение, смъртта по-би им се харесала, защото би била нещо истинско. Малко, по-късно последваха лозунгите:

“Започнаха да ни убиват, защото е 1984 година. Свободата ни ги плаши. Войната е мир, мира е война. Блогърите са враговете, враговете са ни приятели.”

“Теб пък кой ще убие, анонимен безличник!”- обидата “анонимен безличник” също беше написана анонимно, но това са подробности.

“Този стил ми е познат!” – намеси се едно досадно старче – “Как не го беше срам, да се нарече Тангра. Сега ще ми мре. Крие се от собственият си резил. Богохулник с претенции, интелектуален онанист, няма никакъв талант, квинтесенцията на едно погубено поколение, което не отваря книжки, а за всичко търси Гугъл, освен това си умира от завист, че аз общувам с млади и засукани дами, а той заспива с мишка ли, пишка ли в ръка!”

Появата на този емблематичен блогър обърна темата в опит да се уязви “виртуален противник” и основния въпрос: мъртъв ли е или не Тангра, отстъпи на по-задна позиция.

Това накара малко по-сдържан блогър, но интересуващ се от истината за новината да пусне свой постинг и стоически да изтърпи нападките, че иска да привлече внимание и посещения, но имаше и такива каквито наистина искаха точно това и скоро темите за смъртта на Тангра бяха над тридесет.

Имаше и отвратително безвкусни шеги. Неприятели на Тангра, решиха да го поругаят за последно и пуснаха подробности, които по-късно се опровергаха. Бил е убит от свой интимен приятел – хомосексуалист, по време на групова оргия със садо-мазо елементи. Убил го е жестоко бащата на изнасилено от Тангра, малолетно момиче преди години. Цигани с които имал спор за пари от обща далавера, която вършили, а и той бил циганин и комплексите му го карали да се прави на големия националист. Жената на мъжа, който изнудвал с общи хомоснимки го удушила с голи ръце и т.н.

За по-малко от двадесет и четири часа се изписаха стотици страници, от които единствено вярно беше, че Антоан Шишманов - авторът на “Сионският код”, “Челото на Голиат” и предстоящата за издаване “Дванадесетте камъка в короната на Давид”, човека познат в weblog.bgкато неуморимия и противоречив блогър Тангра е убит.

-EcceHomo! – кисело се усмихна главният менажер на weblog.bgна един от доверените си админи, докато препрочитаха последните безобразни отзиви– Как мислиш?

-Нещата са в контрол. Очакваше се.

-В контрол?

-Все още. Имам вариант.

-Не знам как е живял, но за по-печална смърт все още не знам. А ти, погрижи се.

Админът кимна и започна да трие, онова което не биваше да се чете.



Романът "Убийство в социалната мрежа", може да бъде издаден, благодарение на твоя глас, тук. 


Тагове:   мрежа,   социалната,


Гласувай:
20



1. анонимен - Моля ви да
31.10.2010 12:35
подкрепим таланта и достойнството, с което се бори за творбите си!
цитирай
2. krotkove - Uspeh!!!
31.10.2010 13:11
Uspeh!!!
цитирай
3. анонимен - Гласувах,с удоволствие.
31.10.2010 15:49
Гласувах,с удоволствие.
цитирай
4. анонимен - Дано успееш,заслужаваш го.
31.10.2010 15:50
Дано успееш,заслужаваш го.
цитирай
5. анонимен - Няма да успееш. И най-добре е изобщо ...
31.10.2010 15:59
Няма да успееш.И най-добре е изобщо да изчезнеш.От всякъде.Няма нужда от теб.
цитирай
6. анонимен - Сигурна съм,
31.10.2010 16:26
че ще успееш. Доказателство за това е отровата на анонимните към теб:)))))
цитирай
7. mileidi46 - !!!!
31.10.2010 18:04
Razbira se,4e 6te uspee6!!
neka si laqt ku4etata...
Pregrudka!
цитирай
8. анонимен - бум бум
01.11.2010 11:04
Ходи се гръмни с патрони за глиган!
Голяма тъпотия....
цитирай
9. анонимен - Тук понамирисва....
03.11.2010 11:24
на яко завиждане - имате талант Стефан, използвайте го! С уважение!!!
цитирай
10. анонимен - от номер 9 - допълнение
03.11.2010 11:25
...и хич да не ти пука! Калиента!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405484
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031