Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.11.2010 10:02 - Български кървав кючек
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4384 Коментари: 16 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Втората ми заявка в конкурса: "Търся издател"

Препоръка: ако разгърнете тази книга, нека да е рано сутринта, в почивен ден. Рано сутринта, защото е много вероятно по-чувствителните да не могат да заспят. В почивен ден, защото едва ли ще я оставите, докато не я прочетете. Това ви обещавам. Вече проверих резултата. Напрежението е от втора до последна страница, като непрестанно градира. Изненадите са десетки. Романът е остро-сюжетен трилър, описващ една част от съвременната българска реалност.



Действителни случаи в основата на романа:



"Страх сковава Стежерово 10 дни след зверското двойно убийство"

"Чести кражби на кабели и пенсии тормозят жителите на Ореховица"

"Десетки ромчета намериха смъртта си заради нехайство на родителите"

"Цигани с каруци тормозят ловешки квартал"

"Мургави апаши прехвърлят кон с каруца през оградата"

"Цигани гастрольори тарашат плевенските села"

"Циганите на Стара гара вилнеят безнаказано"

"Цигани тийнейджъри затриха баба за 45 лева"



Това е една малка част от заглавията на материали, разкриващи подобни случаи в седмичник, на който сътруднича. Като човек, близък до "кухнята", знам и подробности, които репортерите са спестили на читателя, защото би било ужасно да се открият. Това, което се случва из селата, вдъхнови кървавия ми трилър. За щастие, описаното в сюжета като цяло все още не се е случило точно по същия начин, но е твърде възможно да се случи всеки момент. Дай Боже да си остане само една черна приказка, само моя трилър, в който целях да пресъздам напрежението, да отгатна какво е в душите на хората, които всеки ден треперят да не се сбъднат най-черните им страхове.



Действието се развива в несъществуващото село Опашково, прототип на което са плевенските села, отразени в криминалните материали. То е в няколкодневна блокада на мургави гастрольори от близо и далеч. Четири къщи ще бъдат атакувани, а преживяванията на хората в тях се описани в романа.



Напрежението:



"...Още тълпа се натрупа около колата. Биеха с юмруци по покрива, пукнаха и предното стъкло. Подаваха беззъби усмивки. Някои насочваха оръжие, а после вдигаха дула нагоре и стреляха към небесата. Един се качи на предния капак и затанцува. Ритаха гумите, протягаха през счупения прозорец ръце. Смееха се и пееха нещо. Говореха един през друг. За смазване. За разкъсване. За запалване. Имаше и жени. Дори и малки деца. Явор имаше чувството, че ще сдъвчат колата. Намираха се в преса от плът. Англичанката се давеше в плач. Мъжът й беше блед, с израз на дете. Явор, изпуснал нерви, се смееше и не можеше да се спре. Вдигнаха едната страна на колата. Помисли си, че ще я преобърнат, но само я пуснаха от високо. Последваха удари с щанги и с приклади по покривите. Пръсна се на парчета и стъклото до англичанката. После - и това до шофьора. Пръсна се и задното, а предното висеше разкъсано като знаме.

Стоварваха бойни чукове и колата сякаш се свиваше от ударите. Вили нахлуха през прозорците. Тримата се наведоха, колкото могат, за да не ги намушат. Кирка проби покрива и острието й се спря на сантиметри пред гърдите на Явор..."



Психологизмът и битът:



„...Въпреки тежката диагноза, живееше достатъчно разумно, за да прецени, че това само я разрушава. Правеше всичко възможно, за да задържи душата си в равновесие. Научи се да гледа с часове огледалото. Неподвижна, докато престане да го вижда и остави да я гледа то. През отраженията рисуваше в думи душата си. Бавно, изречение по изречение. Описваше остаряването си. Последният етап от тлеенето си. Настъпващите изменения, които е тъй трудно да се уловят поради плавността на процеса пред непрестанно взиране. На всяко второ число от месеца тя излизаше да изтегли пенсията си. Час губеше в пощата. Тогава разменяше и по някоя ненужна й приказка, която бързо забравяше. Още час отиваше, докато плати сметките. Само ток и вода, кабелна телевизия и телефон не й бяха потребни и дори не беше се сетила, че това за нея щяха да са луксове, които биха й донесли известни материални затруднения. В деня на пенсията си купуваше и лекарствата..."



Ужасът:



„...Ясен пляскаше сред труповете - търсеше опорна точка, на която да се задържи. Плюеше кръв и гадости. Струваше му се, че по езика му пълзят червеи, но това беше просто вкусът на смъртта. В кладенеца имаше изхвърлени поне десетима, някои обгорени, други с откъснати крайници, които като кошмарни рибки се носеха по раздвижената от отчаяното пляскане повърхност. Водата беше алена от кръв, а някои продължаваха да кървят. Сякаш две-три тела още се гърчеха, но дали бяха техни движения не можеше да се разбере.

На едното му рамо се беше отпуснала мъртвешка длан. Искаше му се да извика за помощ, но на кого? А и дъх не му достигаше...

Скрипецът над него пронизително изскърца. Звукът, който издаде при спирането, изкривен от акустиката на кладенеца, приличаше на чудовищно хълцане.

Два крака виснаха на педи от главата на давещия се Ясен..."



Страстта:



„...Пробуди се в жестока реалност, в нея нямаше да й помогнат задръжките, нито това, което е отхвърляла, но бавно асимилирала като зло и добро, правилно или не, истина и лъжа. Принципите й приличаха на стъклена кула в друго измерение. Заключено в луксозна книга с приказно съдържание. Всичко извън обсадения замък приличаше на измислица. В нея хора живееха и бутаха детски колички, разменяха клюки по кръстовищата, ходеха на шопинг и се кискаха глупаво, дремеха пред телевизора или си измисляха някое супер тъпо приключение, за да забравят колко е убито ежедневието им. Глупав театър, към който тя искаше да се върне, който беше на някакви си километри, а й изглеждаше по-далеч от луната.

Тук законите бяха различни. Изведнъж беше изгубила цялата си увереност. Искаше й се да плаче, но просто се давеше. Не можеше, още не можеше да повярва, че й се случва, че е възможно изобщо, а животът й изглеждаше пред края си. Една част от нея беше другаде, където подобни реакции биха означавали нещо.

Почувства силна необходимост да вземе от живота каквото може, да изпита в една всички пропилени тръпки. Койота беше човекът, който поне малко владееше положението. Или така изглеждаше... Когато отиде в спалнята си, чувството за сигурност напусна общата стая. Имаше нужда от него - и от чувството за сигурност, и от мъжа..."



Краят, разбира се, е неочакван. Дали е добър, или лош - читателите ще са на различни мнения, някои от тях ще са раздвоени. Ще останат да висят много въпроси, а отговорите им ще дойдат с времето.



С настоящата книга не желая да създавам етническо напрежение. Посвещавам я на многото безименни жертви на престъпността из селските райони, но и на всички достойни роми, успели, въпреки лошите условия, да превъзмогнат бита и да следват мечтите си, да живеят човешки или поне да запазят човешкото у себе си.



Ако желаете да подкрепите издаването на книгата, кликнете върху червения бутон, тук. 


Тагове:   кючек,


Гласувай:
32
0



1. lubara - Поздрави, cefulesteven !
15.11.2010 12:24
Ами той срокът до кога е, аз разбрах , че е до вчера.
цитирай
2. cefulesteven - Ами той срокът до кога е, аз разбрах, ...
15.11.2010 13:14
lubara написа:
Ами той срокът до кога е, аз разбрах , че е до вчера.



До вчера беше изпращането на заявките, аз я пратих в петък. Иначе се гласува до панаира на книгата: началото на другия месец.

Благодаря ти от все сърце за гласа.
цитирай
3. miaa - Успех и щастие, Стеф! Предизвик...
15.11.2010 13:42
Успех и щастие, Стеф! Предизвикателствата осмислят същността ни!
Поздрави на Неслънчице!
цитирай
4. lubara - Поздрави, cefulesteven !
15.11.2010 13:58
Тъкмо да се наканя, и то срокът изтекъл.
Повечето имена от 20-те най-първи нищо не ми говорят.
цитирай
5. cefulesteven - Успех и щастие, Стеф! Предизвик...
15.11.2010 14:14
miaa написа:
Успех и щастие, Стеф! Предизвикателствата осмислят същността ни!
Поздрави на Неслънчице!



Благодаря ти, благодаря ти, Миаа. Няма да забравя, никога няма да забравя жеста, който направи за първата ми заявка. Благодаря ти, от сърце!
цитирай
6. cefulesteven - Тъкмо да се наканя, и то срокът из...
15.11.2010 14:20
lubara написа:
Тъкмо да се наканя, и то срокът изтекъл.
Повечето имена от 20-те най-първи нищо не ми говорят.


Да не те подведа, провери пак, дали вече са затворили за заявки. Заслужава си участието. За мен си беше едно огледало към истината.

Нямам достатъчно благоразположени читатели и няма на кого да се сърдя. Даже и на себе си, не е уместно. Каквото и да говорят статистиките в блога, независимо, че натисна ли "годишната класация" под "най-популярни" излизам, че съм "най-популярния" /тук кавичките са много уместни/ истината е тази:)

Реших се на втора заявка, защото просто няма как да изложа най-новия си роман, няма да публикувам дори откъси от него, защото интернет - публикацията, изобщо не е удачна за роман, а иначе е доста малко вероятно да спечеля. Е, достатъчно ухилено гледам на разочарованието си, така че мога да се поразочаровам още малко, живи и здрави да сме, а на теб от сърце ти благодаря.
цитирай
7. iliada - Явно и аз късно съм разбрала ,Стеф!
15.11.2010 15:19
С това тичане по София - не съм много в час напоследък!
цитирай
8. cefulesteven - С това тичане по София - не съм много в ...
15.11.2010 15:38
iliada написа:
С това тичане по София - не съм много в час напоследък!



Но се появи навреме:))) Може да се гласува още. А действието на романа е в плевенско. Разчитам на всички, но най-много на тези, които сме си тук.
цитирай
9. makont - Успех Стеф,
15.11.2010 19:01
гласувам с две ръце за теб, пуснах във фейсбук, надявам се приятелите да реагират. Успешна и усмихната седмица!
цитирай
10. veninski - Успех, приятелю!
16.11.2010 05:56
Успех, приятелю!
цитирай
11. анонимен - Leleeeeee
16.11.2010 08:31
Ka ti se zanimava Stef....i vse pak uspeh!!!
цитирай
12. cefulesteven - гласувам с две ръце за теб, пуснах ...
16.11.2010 10:32
makont написа:
гласувам с две ръце за теб, пуснах във фейсбук, надявам се приятелите да реагират. Успешна и усмихната седмица!


Благодаря ти, благодаря ти, от сърце!
цитирай
13. cefulesteven - Успех, приятелю! Благодаря ...
16.11.2010 10:32
veninski написа:
Успех, приятелю!



Благодаря ти.
цитирай
14. cefulesteven - Ka ti se zanimava Stef. . . . i vse pak ...
16.11.2010 10:34
анонимен написа:
Ka ti se zanimava Stef....i vse pak uspeh!!!



Не ми се занимава, не мога иначе :)
цитирай
15. vetrogon - Подкрепих с гласчето си и аз! Успех, ...
18.11.2010 02:20
Подкрепих с гласчето си и аз! Успех, Стеф!:)))
цитирай
16. cefulesteven - Подкрепих с гласчето си и аз! Успех, ...
18.11.2010 10:37
vetrogon написа:
Подкрепих с гласчето си и аз! Успех, Стеф!:)))


Благодаря ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6127425
Постинги: 3774
Коментари: 35565
Гласове: 106191
Календар
«  Ноември, 2017  
ПВСЧПСН
12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев