Постинг
24.02.2011 10:09 -
Живот за ден
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8576 Коментари: 17 Гласове:
Последна промяна: 25.04.2012 10:40
Прочетен: 8576 Коментари: 17 Гласове:
43
Последна промяна: 25.04.2012 10:40
Следващ постинг
Предишен постинг
Затова с всеки изминал ден се стреми да направи така, че хем да му е интересно, хем и на природата - майка да угоди.
Затова, по някога казваме, че ЖИВОТА е един кръговрат, повтарящ се непрекъснато и с времето лекичко се променя. Така се променят и нашите чувства. Сутрин са на една вълна, вечерта са на друга.
Поздрави за интересният постинг!
цитирайЗатова, по някога казваме, че ЖИВОТА е един кръговрат, повтарящ се непрекъснато и с времето лекичко се променя. Така се променят и нашите чувства. Сутрин са на една вълна, вечерта са на друга.
Поздрави за интересният постинг!
2.
анонимен -
"Разбира се не всеки заживява ...
24.02.2011 12:48
24.02.2011 12:48
"Разбира се не всеки заживява в дворец и не форсира расов кон, но всеки става голям тоест свободен, а всички други желания в по-малка или в по-голяма степен се пресичат или понякога сгазват свободата, когато е твърде късно тя да бъде изгубена".
Между другото, това обяснява защо децата толкова много искат да пораснат....
Поздрави, винаги ми е приятно да те чета:))))))))
цитирайМежду другото, това обяснява защо децата толкова много искат да пораснат....
Поздрави, винаги ми е приятно да те чета:))))))))
Хареса ми съпоставянето на емоиите и възприятията на човека с възрастовите му особености/от детската чистота, младостта, зрелостта/.Прекрасно е написано.
Няма случайни неща, те следват своята закономерност и развитие.
Мечтите и целта за постигането, компромисите , мисълта, и делата които носят отговорността преди всичко към самия себе си.
Не е толкова неприятно да се разминем с очакванията си/ в личен аспект/, по -лошото е,ако не направим нищо за продължим в посоката, която сме Избрали.
Неразбирането / от близки и познати/ е част от живота ни, но пък затова са приятелите и тези, които вярват в нас и ни подкрепят!
цитирайНяма случайни неща, те следват своята закономерност и развитие.
Мечтите и целта за постигането, компромисите , мисълта, и делата които носят отговорността преди всичко към самия себе си.
Не е толкова неприятно да се разминем с очакванията си/ в личен аспект/, по -лошото е,ако не направим нищо за продължим в посоката, която сме Избрали.
Неразбирането / от близки и познати/ е част от живота ни, но пък затова са приятелите и тези, които вярват в нас и ни подкрепят!
Хората са различни, майките...непредвидими .. или ние...
Спомням си на 14години се обръснах. Майка ми... половин час тирада- брат ти го направи на 18, знаеш ли сега, всеки ден трябва да го правиш?! Най сетне приключи. Казвам и "Мамо, не разбираш ли, че съм порасъл?!"
Мина и. После си го спомняме като неин гаф...Колко трудно е и родителите да пораснат, докато децата го правят...
цитирайСпомням си на 14години се обръснах. Майка ми... половин час тирада- брат ти го направи на 18, знаеш ли сега, всеки ден трябва да го правиш?! Най сетне приключи. Казвам и "Мамо, не разбираш ли, че съм порасъл?!"
Мина и. После си го спомняме като неин гаф...Колко трудно е и родителите да пораснат, докато децата го правят...
Намираш се в онази фаза на живота, в която се чувстваш помъдрял, улегнал, вече сравняваш, съпоставяш младостта си и мислиш как да реагираш за понататък. Действай! Подай си оставката! Обръщай живота си наопаки! Ти решаваш! Ти си си господар!
"Докато ме блъскат в градският автобус си мисля, че сега е момента да си подам оставката и още като слеза ще го направя. После забравям, все се случва нещо и си казвам, че няма къде да бързам, а после се чувствам твърде повехтял, виждам го в огледалото и не намирам смисъл. Към четири след обяд съм при майка си, тя е на легло. Напоследък не може и да вижда, а лицето ми вече изглежда далеч по-старо и от нейното. Опитам се да усетя болка, но такава няма. Чувствам само, че съм станал по-тежък. Говори ми много, тя е с бистра памет. Понякога ме кара да й чета. Няма как да й кажа, че също виждам зле. Правя се, че разтварям любовен роман и трябва да импровизирам две три страници. Винаги успявам, даже понякога ми прави удоволствие......"
Колкото до родителите, те никога няма да приемат, че децата им могат да остаряват толкова бързо от динамичния си начин на живат, така че дръж се и продължавай да импровизираш! Ти си щастлив човек, това тук са временни емоции!
цитирай"Докато ме блъскат в градският автобус си мисля, че сега е момента да си подам оставката и още като слеза ще го направя. После забравям, все се случва нещо и си казвам, че няма къде да бързам, а после се чувствам твърде повехтял, виждам го в огледалото и не намирам смисъл. Към четири след обяд съм при майка си, тя е на легло. Напоследък не може и да вижда, а лицето ми вече изглежда далеч по-старо и от нейното. Опитам се да усетя болка, но такава няма. Чувствам само, че съм станал по-тежък. Говори ми много, тя е с бистра памет. Понякога ме кара да й чета. Няма как да й кажа, че също виждам зле. Правя се, че разтварям любовен роман и трябва да импровизирам две три страници. Винаги успявам, даже понякога ми прави удоволствие......"
Колкото до родителите, те никога няма да приемат, че децата им могат да остаряват толкова бързо от динамичния си начин на живат, така че дръж се и продължавай да импровизираш! Ти си щастлив човек, това тук са временни емоции!
kleopatrasv написа:
Намираш се в онази фаза на живота, в която се чувстваш помъдрял, улегнал, вече сравняваш, съпоставяш младостта си и мислиш как да реагираш за понататък. Действай! Подай си оставката! Обръщай живота си наопаки! Ти решаваш! Ти си си господар!
"Докато ме блъскат в градският автобус си мисля, че сега е момента да си подам оставката и още като слеза ще го направя. После забравям, все се случва нещо и си казвам, че няма къде да бързам, а после се чувствам твърде повехтял, виждам го в огледалото и не намирам смисъл. Към четири след обяд съм при майка си, тя е на легло. Напоследък не може и да вижда, а лицето ми вече изглежда далеч по-старо и от нейното. Опитам се да усетя болка, но такава няма. Чувствам само, че съм станал по-тежък. Говори ми много, тя е с бистра памет. Понякога ме кара да й чета. Няма как да й кажа, че също виждам зле. Правя се, че разтварям любовен роман и трябва да импровизирам две три страници. Винаги успявам, даже понякога ми прави удоволствие......"
Колкото до родителите, те никога няма да приемат, че децата им могат да остаряват толкова бързо от динамичния си начин на живат, така че дръж се и продължавай да импровизираш! Ти си щастлив човек, това тук са временни емоции!
"Докато ме блъскат в градският автобус си мисля, че сега е момента да си подам оставката и още като слеза ще го направя. После забравям, все се случва нещо и си казвам, че няма къде да бързам, а после се чувствам твърде повехтял, виждам го в огледалото и не намирам смисъл. Към четири след обяд съм при майка си, тя е на легло. Напоследък не може и да вижда, а лицето ми вече изглежда далеч по-старо и от нейното. Опитам се да усетя болка, но такава няма. Чувствам само, че съм станал по-тежък. Говори ми много, тя е с бистра памет. Понякога ме кара да й чета. Няма как да й кажа, че също виждам зле. Правя се, че разтварям любовен роман и трябва да импровизирам две три страници. Винаги успявам, даже понякога ми прави удоволствие......"
Колкото до родителите, те никога няма да приемат, че децата им могат да остаряват толкова бързо от динамичния си начин на живат, така че дръж се и продължавай да импровизираш! Ти си щастлив човек, това тук са временни емоции!
Само да поясня, че това е художествен образ, литературен герой, който има много малко общо с мен.
Към всички, благодаря за отговорите. Много усмивки.
Това говори много за разказа ти, защото героят в него оживява в твое лице.
Поздравления за убедителното представяне на събитията!
цитирайПоздравления за убедителното представяне на събитията!
твоят герой има много общо с повечето хора, а след като си го описал така образно май и ти не си изключение. И нищо лошо. Това си е житейска градация. Момчето става мъж,което си има и плюсовете и минусите,А когато стига до изводите описани от теб,той е един интелигентен мъж. малко на акорд го раздава, но така го е завъртяло колелото. Пълен оборот,няма празно.
цитирайgita969 написа:
твоят герой има много общо с повечето хора, а след като си го описал така образно май и ти не си изключение. И нищо лошо. Това си е житейска градация. Момчето става мъж,което си има и плюсовете и минусите,А когато стига до изводите описани от теб,той е един интелигентен мъж. малко на акорд го раздава, но така го е завъртяло колелото. Пълен оборот,няма празно.
Ще ти призная нещо.:) Какво ме вдъхнови навремето да го напиша. Беше един отзив. Бях в много силен период и всеки ден имах много различни герои и истории. Отзива беше в смисъл: "всеки ден изживяваш живот" и реших да си го представя буквално. Така, че пак разказа е донякъде и лично изживяване. Иначе героят ми е доста по-интровертен, отколкото мога да си позволя да бъда при живота, който винаги съм водил. Не, че интровертността му ми е чужда. Може би наистина си приличаме в някои черти. Иначе между себе си и героите си, винаги поставям една голяма резка. Някои от тях, дори не ми харесват, като действителни личности, въпреки, че докато пиша разказите го забравям и се опитвам да разкажа историите им, така както биха ги разказали самите те. Без свое лично отношение.
Поздрави и благодаря ти.
kleopatrasv написа:
Това говори много за разказа ти, защото героят в него оживява в твое лице.
Поздравления за убедителното представяне на събитията!
Поздравления за убедителното представяне на събитията!
Старая се:))) Благодаря ти.
zaw12929 написа:
Хората са различни, майките...непредвидими .. или ние...
Спомням си на 14години се обръснах. Майка ми... половин час тирада- брат ти го направи на 18, знаеш ли сега, всеки ден трябва да го правиш?! Най сетне приключи. Казвам и "Мамо, не разбираш ли, че съм порасъл?!"
Мина и. После си го спомняме като неин гаф...Колко трудно е и родителите да пораснат, докато децата го правят...
Спомням си на 14години се обръснах. Майка ми... половин час тирада- брат ти го направи на 18, знаеш ли сега, всеки ден трябва да го правиш?! Най сетне приключи. Казвам и "Мамо, не разбираш ли, че съм порасъл?!"
Мина и. После си го спомняме като неин гаф...Колко трудно е и родителите да пораснат, докато децата го правят...
Преди години бях на гости при баща ми. Много ме трогна когато баба попита:
"Къде е детето?" Ставаше въпрос за този мъж на над шестдесет години. За родителите си, винаги си оставаме деца.
miaa написа:
Хареса ми съпоставянето на емоиите и възприятията на човека с възрастовите му особености/от детската чистота, младостта, зрелостта/.Прекрасно е написано.
Няма случайни неща, те следват своята закономерност и развитие.
Мечтите и целта за постигането, компромисите , мисълта, и делата които носят отговорността преди всичко към самия себе си.
Не е толкова неприятно да се разминем с очакванията си/ в личен аспект/, по -лошото е,ако не направим нищо за продължим в посоката, която сме Избрали.
Неразбирането / от близки и познати/ е част от живота ни, но пък затова са приятелите и тези, които вярват в нас и ни подкрепят!
Няма случайни неща, те следват своята закономерност и развитие.
Мечтите и целта за постигането, компромисите , мисълта, и делата които носят отговорността преди всичко към самия себе си.
Не е толкова неприятно да се разминем с очакванията си/ в личен аспект/, по -лошото е,ако не направим нищо за продължим в посоката, която сме Избрали.
Неразбирането / от близки и познати/ е част от живота ни, но пък затова са приятелите и тези, които вярват в нас и ни подкрепят!
Написа един от най-важните ми лични житейски принципи. "Не е лошо да се разминеш с очакванията си, лошо е да не направиш нищо за да вървиш в посоката която си избрал."
Много, много добре го каза!
angpiskova написа:
"Разбира се не всеки заживява в дворец и не форсира расов кон, но всеки става голям тоест свободен, а всички други желания в по-малка или в по-голяма степен се пресичат или понякога сгазват свободата, когато е твърде късно тя да бъде изгубена".
Между другото, това обяснява защо децата толкова много искат да пораснат....
Поздрави, винаги ми е приятно да те чета:))))))))
Между другото, това обяснява защо децата толкова много искат да пораснат....
Поздрави, винаги ми е приятно да те чета:))))))))
Благодаря ти, благодаря ти от сърце, Ангелина!!!
dalida написа:
Затова с всеки изминал ден се стреми да направи така, че хем да му е интересно, хем и на природата - майка да угоди.
Затова, по някога казваме, че ЖИВОТА е един кръговрат, повтарящ се непрекъснато и с времето лекичко се променя. Така се променят и нашите чувства. Сутрин са на една вълна, вечерта са на друга.
Поздрави за интересният постинг!
Затова, по някога казваме, че ЖИВОТА е един кръговрат, повтарящ се непрекъснато и с времето лекичко се променя. Така се променят и нашите чувства. Сутрин са на една вълна, вечерта са на друга.
Поздрави за интересният постинг!
Все се опитваме да изпреварим времето, дори когато то ни е най-верния приятел. Благодаря ти.
Понякога на човек му се иска за един миг да изпита сладостта на цял един живот. Но може би тази сладост идва тогава, когато изживяваме всеки ден с неговите си предизвикателства, бавно и във времето...
Поздрави и от мен, Сefulesteven!
цитирайПоздрави и от мен, Сefulesteven!
След прочетеното мога да кажа само :
В търсене на божественото и божественото начало на човек.
Колкото и странно да звучи даже и за мен.
Поздрави за още една от твоите 'магии', или специфичния начин да предадеш мислите си. Това си е дарба, не позволявай да ти я отнемат !
цитирайВ търсене на божественото и божественото начало на човек.
Колкото и странно да звучи даже и за мен.
Поздрави за още една от твоите 'магии', или специфичния начин да предадеш мислите си. Това си е дарба, не позволявай да ти я отнемат !
17.
анонимен -
Чакам да видя...
26.02.2011 23:55
26.02.2011 23:55
какви ще ги ръся аз на 35 след 5 години :)
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол