Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2011 11:42 - Лозарска ножица
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 9114 Коментари: 40 Гласове:
32


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Роди й се ангелче. Когато дойде моментът, се скри в кошарата, както е редно да се раждат деца с небесен произход. Стана лесно, като погалване почувства родилната болка. Отряза му веднага крилата. С ножицата за лоза. Толкова крехки бяха, болка не почувстваха. И кръв не потече. Бащата, разбира се, хората не познаваха, но приказки нямаше да има, защото никой не забеляза бременността. Ако нормално дете се носи за девет месеца, ангел се носи девет часа. После обаче расте като всички останали. Като всички останали. Какво да лъже за него? Че е на сестра й? Но те знаят, че тя сестра няма. Че го е намерила в кошница? Не, не, глупаво е. Това да не е Мойсей, а и звучи като приказка. На далечна братовчедка, която е заминала на гурбет? Ще има да говорят, да си измислят, такава – онакава била братовчедка й. Тя ще я защитава, ще се разплаква, даже и истински ще се разплаква, а злорадите ще се смеят на сълзите й и още по-често ще ги предизвикват, но като я разстроят толкова много, че да не може вече да се понася, ще си спомня, че говорят глупости за несъществуваща, измислена от нея жена. Да, така ще бъде. Малко болка е справедливо да почувства. Без нея го роди, а то само гука, не плаче. Толкова е лъчезарно. Почти се забелязва, че е ангелче, но децата на възрастта му по принцип са ангелчета. Кърмеше го, както се кърми дете. Имаше мляко като всяка майка, колкото и кратко да трая бременността й. Научи се да ходи почти на годинка, като всички останали деца. Смееше се много. Правеше бели. В следващите години й се стори прекалено интелигентно и се притесни много. Толкова се притесни, че веднъж насън каза: „Не е хубаво да се държиш така, защото е високомерно към останалите деца.” То също спеше и не чу думите, но ги разбра. Косата му изглеждаше по-светла на следващата сутрин, но това беше зрителна измама. В действителност лицето му беше станало по-тъмно. Не кожата, а изразът, който правеше и кожата да изглежда по-тъмна, а оттам косата по-светла. От този ден нататък той се учеше да се затваря. Преди се лееше. Това, което беше в него, мислеше, че е за всички останали.

На пет години прояви странна дарба. Уплаши се, че е полудял. Но чуваше гласове, а хора около себе си не виждаше. Преди да се разкрещи от страх, защото не можеше да плаче, разбра откъде идат гласовете. Чуваше растенията в градината. Разбираше езика им. Звучеше му като човешкия.

- Много е грозна, погледни! Отвращава ме, повръща ми се.

- Така е, приятелю, така е. Много е грозна.

- И аз мисля като вас. При това наперена и самодоволна - намеси се трети глас.

- И смърди ужасно ! - рече четвърти.

- Да, но е приятелка с господарката и господарката за нея се грижи, а нас изтръгва.

Огледа се ангелчето и разбра, че плевелите си говорят за розата.

- Много е грозна и покварена - мърмореха.

- И гордо показва извратения си нрав.

- А я наричат красива. Защото не разбират от красиво. Ама за да се правят, че разбират, я наричат красива.

- А тя ги мами.

- Много е долна.

- Ужас. Господарката ще ни изтръгне утре.

- Защо страдаш, да не би да ти харесва, че живееш.

- Не, не ми харесва. Нас никой не ни забелязва. Тя краде вниманието им. Това не е живот.

- Защо тогава цивриш.

- Защото, защото е несправедливо.

- Слушайте, до утре има много време. Погледнете я. Толкова е самодоволна, че дреме. Мечтае.

- Мисли се за поетеса. Нещастница.

- И само за себе си иска цялото внимание на света.

- А за нас не остава. Не разбират изкуството ни. Не забелязват красотата ни и затова живеем толкова кратко.

- Слушайте, до утре има много време.

- Разбрахме, стига си повтарял.

- Ние можем да пълзим. И сме много. Силни сме. Тя е сама. И дреме. Да я удушим.

Стресна се ангелчето. Но не се намеси. Каза си: „аз съм над тези неща”, но изгледа с интерес сцената, която напомняше на канибалска. Дълбоко в себе си дори хареса плевелите, макар и да беше толкова необяснима симпатията му, че дори не осъзна, че има симпатия. Известно време се забавляваше да слуша интригите в двора, но се престара в ролята си да крие дарбата си и не след дълго я загуби.

Скучен беше животът му в следващите дни. Поне хората да бяха така сплотени, както плевелите. Мечтаеше да порастне и да ги направи такива, и тъй като мислеше само за това, времето се точеше ужасно бавно. Тъжно стана лицето му. Апатия го скова. Промени се. Стана мълчалив. С наведена глава и отпуснати ръце. Не се загащваше и не обръщаше внимание на петната по ръкавите си. Често даже връзката на обувката - все лявата - беше развързана, а и не си бършеше носа. Майка му забеляза, а когато се опита да му каже нещо, осъзна, че контактът между тях се е влошил. Нещо мъчеше детето й. Опитваше се да го заговори и все  не успяваше. Защо все наведено върви? Защо мълчи? Започна да се заседява в стаята. И завесите пускаше. Как ще тръгне на училище така? До психолог не стигнаха. Имаха вече уговорен час, когато то за пръв път от седмици излезе навън. Няколко часа го нямаше. Върна се по-свежо. На следващия ден - още по-свежо. И още повече - на следващия. Намерило си беше нещо, което му връщаше изгубената радост. Тъй щастлива беше, че дори не се запита какво е, но жените са любопитни. Любопитна беше и тя.

Един ден го проследи. И разбра. Мъчи се и до днес да забрави, но не може. Ридае, минаха години оттогава, а още е в шок.

Представете си сега лъчезарното му лице. Светлата му, къдрава коса. Детското изражение. Проследете го с нея по пътеките в недалечната от дома им гора. То върви с подскоци. Напява си нещо. Поглежда често към клоните на някое дърво и се мръщи, но после устните му се изкривяват в зловеща усмивка. Бърка в пазвата си. Вади прашка. Прицелва се. После една птичка пада. Не е мъртва. Добре е преценил силата на удара. Отива при нея. Бърка отново в пазвата си и вади лозарските ножици. Онези същите. И реже крилете на птичката. Оставя я да си стои. Котки и порове ще се погрижат за останалото. Поглежда в небесата, дълбоките. Вижда високо в тях да се реят птици. За миг в очите му помръква. Мислено лети с тях, но кратко. Опомня се на земята. Усмихва се жестоко и отново опъва прашката.

 



Гласувай:
32
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. pomiqrat - Ангелчетат с времето се превръщат в ...
27.02.2011 11:47
Ангелчетат с времето се превръщат в Дяволи, Дяволите стават добри ;)
цитирай
2. angpiskova - Стегна ме
27.02.2011 11:52
за гърлото....
Обикновено ни режат крилцата по рождение, за да не сме високомерни. Ако не го направят, животът си знае своето....
цитирай
3. cefulesteven - Ангелчетат с времето се превръщат в ...
27.02.2011 11:59
pomiqrat написа:
Ангелчетат с времето се превръщат в Дяволи, Дяволите стават добри ;)


Сега даде идея за една история и ще видя кога ще я напиша. При първа възможност ще е. История на дявол, който става добър. По-трудна ще е, но също тъй реална в своята магичност.

Благодаря ти.
цитирай
4. cefulesteven - за гърлото. . . . Обикновено ни режат ...
27.02.2011 12:01
angpiskova написа:
за гърлото....
Обикновено ни режат крилцата по рождение, за да не сме високомерни. Ако не го направят, животът си знае своето....



Мислим си, колко много е постигнала цивилизацията, а в моменти ми се струва, че сме много, много първобитни, щом се налага още да се осакатяваме от Божиите дарби.

Поздрави.
цитирай
5. angpiskova - Уви,
27.02.2011 12:49
така е. Чакам:)
цитирай
6. viadolorosa - Тази история за добрия дявол. . . ...
27.02.2011 13:26
Тази история за добрия дявол... Мисля, че Булгаков вече веднъж беше написал нещо такова...Наскоро я препрочетох. С новите си далегогледи (2 диоптра) очи...Бях изумена от гения му, който преди двайсет години заслепена от лекомислието на младостта и страха от приближаващата матура, не разбирах ...Дяволите и ангелите, както и доброто и злото са полюсите на едно и също нещо...На вечността... В която ние (и нашето смешно човешко битие) сме едни дребни незабележими прашинки...
Поздравления за разказа... Има много интересни замисли...
цитирай
7. cefulesteven - Тази история за добрия дявол. . . ...
27.02.2011 13:31
viadolorosa написа:
Тази история за добрия дявол... Мисля, че Булгаков вече веднъж беше написал нещо такова...Наскоро я препрочетох. С новите си далегогледи (2 диоптра) очи...Бях изумена от гения му, който преди двайсет години заслепена от лекомислието на младостта и страха от приближаващата матура, не разбирах ...Дяволите и ангелите, както и доброто и злото са полюсите на едно и също нещо...На вечността... В която ние (и нашето смешно човешко битие) сме едни дребни незабележими прашинки...
Поздравления за разказа... Има много интересни замисли...


По различен начин от "Майстора и Маргарита" ще я разработя, даже нещо ми премигва в главата, но напоследък съм отдаден на по-дълги форми и ще видя, кога ще се концентрирам, за да се концентрирам за разказа, в който виждам историята. Благодаря ти!!!
цитирай
8. cefulesteven - така е. Чакам:) В другата ис...
27.02.2011 13:36
angpiskova написа:
така е. Чакам:)


В другата история ще се опитам да пиша за надеждата, че въпреки първобитността ни, все пак се развиваме към по-добро. И че страданията ни, не са лишени от смисъл. За жалост, те са цената, която трябва да платим на митничарите пред моста на щастието.
цитирай
9. angpiskova - така е. Чакам:) В другата ис...
27.02.2011 14:50
cefulesteven написа:
angpiskova написа:
така е. Чакам:)


В другата история ще се опитам да пиша за надеждата, че въпреки първобитността ни, все пак се развиваме към по-добро. И че страданията ни, не са лишени от смисъл. За жалост, те са цената, която трябва да платим на митничарите пред моста на щастието.

Дано да си струва:)))
цитирай
10. cefulesteven - И дано онези наши пра -, пра-. . . в...
27.02.2011 14:58
И дано онези наши пра -, пра-...внуци, които ще го видят, да са с възможно най-малко "пра-"
цитирай
11. kiberdanna - Нямаме вина, ако сме осакатени д...
27.02.2011 16:30
Нямаме вина, ако сме осакатени душевно, но какви ще са последиците от травмата, вече е наша отговорност. Много такива "ангелчета" познавам:(
цитирай
12. cefulesteven - Нямаме вина, ако сме осакатени д...
27.02.2011 16:32
kiberdanna написа:
Нямаме вина, ако сме осакатени душевно, но какви ще са последиците от травмата, вече е наша отговорност. Много такива "ангелчета" познавам:(



Моите криле се налага да бъдат рязани периодично, като нокти са. Защото все се опитвам, дори без криле да летя. Има натъртвания и охлузвания, докато ми поникнат нови. :)
цитирай
13. aqualia - Изкара ми въздуха, Стеф!
27.02.2011 18:42
Изкара ми въздуха, Стеф!
цитирай
14. cefulesteven - Изкара ми въздуха, Стеф!...
27.02.2011 18:46
aqualia написа:
Изкара ми въздуха, Стеф!



Представяш ли си какво съм изпитвал преди да го напиша и от какво съм се освободил:)

Благодаря ти!
цитирай
15. aqualia - Точно затова...
27.02.2011 19:06
cefulesteven написа:
[quote=aqualia]Изкара ми въздуха, Стеф!



Представяш ли си какво съм изпитвал преди да го напиша и от какво съм се освободил:

...точно затова...


цитирай
16. injir - Ангели. А после - Демони.
27.02.2011 19:20
Ангели. А после - Демони.
цитирай
17. cefulesteven - Изкара ми въздуха, Стеф! ...
27.02.2011 20:02
aqualia написа:
cefulesteven написа:
[quote=aqualia]Изкара ми въздуха, Стеф!



Представяш ли си какво съм изпитвал преди да го напиша и от какво съм се освободил:

...точно затова...




:)))
цитирай
18. cefulesteven - Ангели. А после - Демони. Най-др...
27.02.2011 20:04
injir написа:
Ангели. А после - Демони.


Най-драстичните примери: Хитлер - талантлив художник, а после...
Сталин - поет...

Но много от хейтърите са просто осакатени артисти, които са спрели да правят изкуството си.
цитирай
19. mafani - Понеже съм страшно прагматична,
27.02.2011 23:46
само не разбрах, как от кошарата се стигна до психолога?
цитирай
20. yotovava - Чудесен е, Стеф,
28.02.2011 06:40
радвам се, че прочетох.
Валя
цитирай
21. lilims - На един дъх. Разтърсващо. . . смр...
28.02.2011 09:31
На един дъх.Разтърсващо...смразяващо...
Ангелско лице- демонско сърце
Във всеки индивид дреме ангел и дявол
Подрежат ли ти крилете-подрязват ти мечтите
а човек е голям колкото са големи мечтите
първите - седем години са най важни- но ...да не разбираш шепота на бурените
Разказ с безброй препрагки- страхотен си
Благодаря
цитирай
22. elenasim1 - Сходни са ни темите и това което и...
28.02.2011 09:58
Сходни са ни темите и това което искаме да изразим май наистина се разбира.Уникалмо ... Велико написано чакам с нетърпение следващото...Поздрави! Отговорих ти когато си свободен погледни...
цитирай
23. cefulesteven - само не разбрах, как от кошарата се ...
28.02.2011 10:52
mafani написа:
само не разбрах, как от кошарата се стигна до психолога?



По интернет:)
цитирай
24. cefulesteven - радвам се, че прочетох. Валя ...
28.02.2011 10:58
yotovava написа:
радвам се, че прочетох.
Валя



Темата ти е близка и знам, че дълбоко си я почувствала. Благодаря ти.
цитирай
25. cefulesteven - На един дъх. Разтърсващо. . . смр...
28.02.2011 11:01
lilims написа:
На един дъх.Разтърсващо...смразяващо...
Ангелско лице- демонско сърце
Във всеки индивид дреме ангел и дявол
Подрежат ли ти крилете-подрязват ти мечтите
а човек е голям колкото са големи мечтите
първите - седем години са най важни- но ...да не разбираш шепота на бурените
Разказ с безброй препрагки- страхотен си
Благодаря



А когато подрежат мечтите има два пътя: или да намразиш всички тези, които не са осакатени/както прави и ангелчето/ или да превъзмогнеш ограниченията си и ако имаш духа да го сториш, а това е човешко, не свръхестествено, на мястото на старите поникват нови, по-красиви криле.
цитирай
26. cefulesteven - Сходни са ни темите и това което и...
28.02.2011 11:02
elenasim1 написа:
Сходни са ни темите и това което искаме да изразим май наистина се разбира.Уникалмо ... Велико написано чакам с нетърпение следващото...Поздрави! Отговорих ти когато си свободен погледни...



Благодаря ти!
цитирай
27. hel - Колко се страхуват майките децата ...
28.02.2011 12:17
Колко се страхуват майките децата им да са различни (рози) и да предизвикват околните. И ангелчето, за да не дразни тълпата, става като нея и убива всичко волно и красиво... Знам, че е тъпо да обяснявам очевидното, което си казал, но имах нужда.
А бурените... те също си имат значение, просто трябва да са на точното място. Всяко стръкче си е уникално - някое е билка, друго се използва по друг начин.

Поздрав, Стеф!
цитирай
28. cefulesteven - Колко се страхуват майките децата ...
28.02.2011 13:02
hel написа:
Колко се страхуват майките децата им да са различни (рози) и да предизвикват околните. И ангелчето, за да не дразни тълпата, става като нея и убива всичко волно и красиво... Знам, че е тъпо да обяснявам очевидното, което си казал, но имах нужда.
А бурените... те също си имат значение, просто трябва да са на точното място. Всяко стръкче си е уникално - някое е билка, друго се използва по друг начин.

Поздрав, Стеф!


!!!

Благодаря ти, Хел!
цитирай
29. mafani - Не ме задоволява отговорът
28.02.2011 15:01
cefulesteven написа:
mafani написа:
само не разбрах, как от кошарата се стигна до психолога?



По интернет:)


Това за мен е сериозен пропуск в повествованието.
цитирай
30. cefulesteven - само не разбрах, как от кошарата се ...
28.02.2011 15:21
mafani написа:
cefulesteven написа:
mafani написа:
само не разбрах, как от кошарата се стигна до психолога?



По интернет:)


Това за мен е сериозен пропуск в повествованието.


Честно, не разбрах какво. Аз ли не чета добре, ти ли не четеш? Да предположим, че съм аз. Хайде, формулирай си, по-ясно въпроса, но като за човек, който няма интелектуалните ти качества, че да разбера точно какво те тревожи. :)
цитирай
31. mafani - Нещо като подскок ли усетих? :)
28.02.2011 15:53
И понеже повечето тук Ви потупват по рамото и Ви обясняват колко сте гениален, аз нямам такова намерение. Не защото не ми харесва това, което пишете, а просто защото си знаете, че можете и нямате нужда от още въудошевено квичорене около талантливата Ви особа.
Та по въпроса- да, аз съм със завидни интелектуални качества, това е неоспорим факт, който не мисля, че тук е мястото да коментираме. ;-).
По същество: ангелът е роден в кошара, нали така? Не такава кошара от онези модерните на две нива, в които се отглеждат днешните деца, било то ангели, дяволи или бъдещи обикновени келеши, а от онези, в които баба Груда от село Чепръчане продължава да си гледа бика Гошко и в този момент, нали? Та ражда се това ангелче в обора /между другото по същество всяко дете се ражда малък ангел, но ако не се развият уменията му до четвъртата година, небесните му умения закърняват/ и хоп, след известен период от време от някакъв обор, който предполага селски пейзаж, скромна, добродушна, но простовата майчица, се стига до съвременния психолог....Ей, това не ми е ясно! Сега на вас стана ли ви ясна моята тревога, както вие определяте обикновеното ми питане?
цитирай
32. cefulesteven - Да, ангелчето е родено в кошара. ...
28.02.2011 16:10
Да, ангелчето е родено в кошара. Дали е кошара от първия или втория тип: нека читателя сам си реши. И да: всяко дете, във всяка кошара се ражда ангелче, правилно рече. Оттук следва, че трябва да се разглежда кошарата като всяка възможна кошара. Доколкото за психолога, психологията вече е новата религия, така че и от най-затънтените села има връзка. Ще ми простите неразбирането, но в един сюжет, който не е фиксиран върху реално време и пространство, което не е и задължително в едно диаболично четиво, конкретната точка за която говорите е избрана от вас.

:)
цитирай
33. mafani - Аз започнах с това, че съм прагматик, което да послужи като извинение.
28.02.2011 16:21
Също така, професионално съм деформирана да търся причинно-следствени връзки в един текст, което и доведе до моето питане-тревога.
Е, благодаря за отговора! Да кажем, че като препрочетох за трети път преди минути текста на дъщеря си, вместо психолог, употребих думата свещеник.
И двете ви благодарим за чудния текст. Чакаме нови!

Поздрави от една запалена ваша 6-годишна слушателка и нейната майка!
цитирай
34. cefulesteven - Също така, професионално съм де...
28.02.2011 16:26
mafani написа:
Също така, професионално съм деформирана да търся причинно-следствени връзки в един текст, което и доведе до моето питане-тревога.
Е, благодаря за отговора! Да кажем, че като препрочетох за трети път преди минути текста на дъщеря си, вместо психолог, употребих думата свещеник.
И двете ви благодарим за чудния текст. Чакаме нови!

Поздрави от една запалена ваша 6-годишна слушателка и нейната майка!



Благословени нека са крилете й!!!
цитирай
35. mafani - Благодаря
28.02.2011 16:52
и вие също!
цитирай
36. miaa - Благословени да бъдат Ангелите, които остават такива до края!
28.02.2011 20:37
Пътят е труден, но не и невъзможен..
Изпитание, на волята и духа!Като огънят на открито , който трябва да бъде подържан! За да оцелее:)
Поздрави и прегръдки:)
цитирай
37. mafani - Сега се сетих,
28.02.2011 22:43
чел ли сте за кристалните и индигови деца?
цитирай
38. cefulesteven - чел ли сте за кристалните и индигови ...
28.02.2011 22:51
mafani написа:
чел ли сте за кристалните и индигови деца?


Недостатъчно, а и в такъв момент, че не се задълбочих много над четивото, но ставаше въпрос за деца с необикновени дарби, носещи в паметта си опита на човечеството, които при подходящи условия могат да го проявят. Някъде сред нас са. Обикновено съм скептичен, но в този случай съм склонен да повярвам, защото е твърде възможно. Това обяснява проблясъците на много гении.
цитирай
39. mafani - Не точно,
28.02.2011 23:27
защото това са ново поколение деца, родени след 1970 г.
Силно ги напомняте, "Лозарска ножица" също.
Ако замисляте да напишете нещо за малкия дявол, разгледайте материали за тях, мисля, ще ви бъдат полезни!
цитирай
40. cefulesteven - защото това са ново поколение деца, ...
01.03.2011 10:35
mafani написа:
защото това са ново поколение деца, родени след 1970 г.
Силно ги напомняте, "Лозарска ножица" също.
Ако замисляте да напишете нещо за малкия дявол, разгледайте материали за тях, мисля, ще ви бъдат полезни!


Ще разгледам, наистина трябва да разгледам и този път малко по-внимателно. Благодаря ти.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6071481
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106157
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев