Роди й се ангелче. Когато дойде моментът, се скри в кошарата, както е редно да се раждат деца с небесен произход. Стана лесно, като погалване почувства родилната болка. Отряза му веднага крилата. С ножицата за лоза. Толкова крехки бяха, болка не почувстваха. И кръв не потече. Бащата, разбира се, хората не познаваха, но приказки нямаше да има, защото никой не забеляза бременността. Ако нормално дете се носи за девет месеца, ангел се носи девет часа. После обаче расте като всички останали. Като всички останали. Какво да лъже за него? Че е на сестра й? Но те знаят, че тя сестра няма. Че го е намерила в кошница? Не, не, глупаво е. Това да не е Мойсей, а и звучи като приказка. На далечна братовчедка, която е заминала на гурбет? Ще има да говорят, да си измислят, такава – онакава била братовчедка й. Тя ще я защитава, ще се разплаква, даже и истински ще се разплаква, а злорадите ще се смеят на сълзите й и още по-често ще ги предизвикват, но като я разстроят толкова много, че да не може вече да се понася, ще си спомня, че говорят глупости за несъществуваща, измислена от нея жена. Да, така ще бъде. Малко болка е справедливо да почувства. Без нея го роди, а то само гука, не плаче. Толкова е лъчезарно. Почти се забелязва, че е ангелче, но децата на възрастта му по принцип са ангелчета. Кърмеше го, както се кърми дете. Имаше мляко като всяка майка, колкото и кратко да трая бременността й. Научи се да ходи почти на годинка, като всички останали деца. Смееше се много. Правеше бели. В следващите години й се стори прекалено интелигентно и се притесни много. Толкова се притесни, че веднъж насън каза: „Не е хубаво да се държиш така, защото е високомерно към останалите деца.” То също спеше и не чу думите, но ги разбра. Косата му изглеждаше по-светла на следващата сутрин, но това беше зрителна измама. В действителност лицето му беше станало по-тъмно. Не кожата, а изразът, който правеше и кожата да изглежда по-тъмна, а оттам косата по-светла. От този ден нататък той се учеше да се затваря. Преди се лееше. Това, което беше в него, мислеше, че е за всички останали.
На пет години прояви странна дарба. Уплаши се, че е полудял. Но чуваше гласове, а хора около себе си не виждаше. Преди да се разкрещи от страх, защото не можеше да плаче, разбра откъде идат гласовете. Чуваше растенията в градината. Разбираше езика им. Звучеше му като човешкия.
- Много е грозна, погледни! Отвращава ме, повръща ми се.
- Така е, приятелю, така е. Много е грозна.
- И аз мисля като вас. При това наперена и самодоволна - намеси се трети глас.
- И смърди ужасно ! - рече четвърти.
- Да, но е приятелка с господарката и господарката за нея се грижи, а нас изтръгва.
Огледа се ангелчето и разбра, че плевелите си говорят за розата.
- Много е грозна и покварена - мърмореха.
- И гордо показва извратения си нрав.
- А я наричат красива. Защото не разбират от красиво. Ама за да се правят, че разбират, я наричат красива.
- А тя ги мами.
- Много е долна.
- Ужас. Господарката ще ни изтръгне утре.
- Защо страдаш, да не би да ти харесва, че живееш.
- Не, не ми харесва. Нас никой не ни забелязва. Тя краде вниманието им. Това не е живот.
- Защо тогава цивриш.
- Защото, защото е несправедливо.
- Слушайте, до утре има много време. Погледнете я. Толкова е самодоволна, че дреме. Мечтае.
- Мисли се за поетеса. Нещастница.
- И само за себе си иска цялото внимание на света.
- А за нас не остава. Не разбират изкуството ни. Не забелязват красотата ни и затова живеем толкова кратко.
- Слушайте, до утре има много време.
- Разбрахме, стига си повтарял.
- Ние можем да пълзим. И сме много. Силни сме. Тя е сама. И дреме. Да я удушим.
Стресна се ангелчето. Но не се намеси. Каза си: „аз съм над тези неща”, но изгледа с интерес сцената, която напомняше на канибалска. Дълбоко в себе си дори хареса плевелите, макар и да беше толкова необяснима симпатията му, че дори не осъзна, че има симпатия. Известно време се забавляваше да слуша интригите в двора, но се престара в ролята си да крие дарбата си и не след дълго я загуби.
Скучен беше животът му в следващите дни. Поне хората да бяха така сплотени, както плевелите. Мечтаеше да порастне и да ги направи такива, и тъй като мислеше само за това, времето се точеше ужасно бавно. Тъжно стана лицето му. Апатия го скова. Промени се. Стана мълчалив. С наведена глава и отпуснати ръце. Не се загащваше и не обръщаше внимание на петната по ръкавите си. Често даже връзката на обувката - все лявата - беше развързана, а и не си бършеше носа. Майка му забеляза, а когато се опита да му каже нещо, осъзна, че контактът между тях се е влошил. Нещо мъчеше детето й. Опитваше се да го заговори и все не успяваше. Защо все наведено върви? Защо мълчи? Започна да се заседява в стаята. И завесите пускаше. Как ще тръгне на училище така? До психолог не стигнаха. Имаха вече уговорен час, когато то за пръв път от седмици излезе навън. Няколко часа го нямаше. Върна се по-свежо. На следващия ден - още по-свежо. И още повече - на следващия. Намерило си беше нещо, което му връщаше изгубената радост. Тъй щастлива беше, че дори не се запита какво е, но жените са любопитни. Любопитна беше и тя.
Един ден го проследи. И разбра. Мъчи се и до днес да забрави, но не може. Ридае, минаха години оттогава, а още е в шок.
Представете си сега лъчезарното му лице. Светлата му, къдрава коса. Детското изражение. Проследете го с нея по пътеките в недалечната от дома им гора. То върви с подскоци. Напява си нещо. Поглежда често към клоните на някое дърво и се мръщи, но после устните му се изкривяват в зловеща усмивка. Бърка в пазвата си. Вади прашка. Прицелва се. После една птичка пада. Не е мъртва. Добре е преценил силата на удара. Отива при нея. Бърка отново в пазвата си и вади лозарските ножици. Онези същите. И реже крилете на птичката. Оставя я да си стои. Котки и порове ще се погрижат за останалото. Поглежда в небесата, дълбоките. Вижда високо в тях да се реят птици. За миг в очите му помръква. Мислено лети с тях, но кратко. Опомня се на земята. Усмихва се жестоко и отново опъва прашката.
27.02.2011 11:52
Обикновено ни режат крилцата по рождение, за да не сме високомерни. Ако не го направят, животът си знае своето....
Сега даде идея за една история и ще видя кога ще я напиша. При първа възможност ще е. История на дявол, който става добър. По-трудна ще е, но също тъй реална в своята магичност.
Благодаря ти.
Обикновено ни режат крилцата по рождение, за да не сме високомерни. Ако не го направят, животът си знае своето....
Мислим си, колко много е постигнала цивилизацията, а в моменти ми се струва, че сме много, много първобитни, щом се налага още да се осакатяваме от Божиите дарби.
Поздрави.
27.02.2011 12:49
Поздравления за разказа... Има много интересни замисли...
Поздравления за разказа... Има много интересни замисли...
По различен начин от "Майстора и Маргарита" ще я разработя, даже нещо ми премигва в главата, но напоследък съм отдаден на по-дълги форми и ще видя, кога ще се концентрирам, за да се концентрирам за разказа, в който виждам историята. Благодаря ти!!!
В другата история ще се опитам да пиша за надеждата, че въпреки първобитността ни, все пак се развиваме към по-добро. И че страданията ни, не са лишени от смисъл. За жалост, те са цената, която трябва да платим на митничарите пред моста на щастието.
27.02.2011 14:50
В другата история ще се опитам да пиша за надеждата, че въпреки първобитността ни, все пак се развиваме към по-добро. И че страданията ни, не са лишени от смисъл. За жалост, те са цената, която трябва да платим на митничарите пред моста на щастието.
Дано да си струва:)))
Моите криле се налага да бъдат рязани периодично, като нокти са. Защото все се опитвам, дори без криле да летя. Има натъртвания и охлузвания, докато ми поникнат нови. :)
Представяш ли си какво съм изпитвал преди да го напиша и от какво съм се освободил:)
Благодаря ти!
Представяш ли си какво съм изпитвал преди да го напиша и от какво съм се освободил:
...точно затова...
Представяш ли си какво съм изпитвал преди да го напиша и от какво съм се освободил:
...точно затова...
:)))
Най-драстичните примери: Хитлер - талантлив художник, а после...
Сталин - поет...
Но много от хейтърите са просто осакатени артисти, които са спрели да правят изкуството си.
Валя
Ангелско лице- демонско сърце
Във всеки индивид дреме ангел и дявол
Подрежат ли ти крилете-подрязват ти мечтите
а човек е голям колкото са големи мечтите
първите - седем години са най важни- но ...да не разбираш шепота на бурените
Разказ с безброй препрагки- страхотен си
Благодаря
28.02.2011 09:58
По интернет:)
Валя
Темата ти е близка и знам, че дълбоко си я почувствала. Благодаря ти.
Ангелско лице- демонско сърце
Във всеки индивид дреме ангел и дявол
Подрежат ли ти крилете-подрязват ти мечтите
а човек е голям колкото са големи мечтите
първите - седем години са най важни- но ...да не разбираш шепота на бурените
Разказ с безброй препрагки- страхотен си
Благодаря
А когато подрежат мечтите има два пътя: или да намразиш всички тези, които не са осакатени/както прави и ангелчето/ или да превъзмогнеш ограниченията си и ако имаш духа да го сториш, а това е човешко, не свръхестествено, на мястото на старите поникват нови, по-красиви криле.
Благодаря ти!
А бурените... те също си имат значение, просто трябва да са на точното място. Всяко стръкче си е уникално - някое е билка, друго се използва по друг начин.
Поздрав, Стеф!
А бурените... те също си имат значение, просто трябва да са на точното място. Всяко стръкче си е уникално - някое е билка, друго се използва по друг начин.
Поздрав, Стеф!
!!!
Благодаря ти, Хел!
По интернет:)
Това за мен е сериозен пропуск в повествованието.
По интернет:)
Това за мен е сериозен пропуск в повествованието.
Честно, не разбрах какво. Аз ли не чета добре, ти ли не четеш? Да предположим, че съм аз. Хайде, формулирай си, по-ясно въпроса, но като за човек, който няма интелектуалните ти качества, че да разбера точно какво те тревожи. :)
Та по въпроса- да, аз съм със завидни интелектуални качества, това е неоспорим факт, който не мисля, че тук е мястото да коментираме. ;-).
По същество: ангелът е роден в кошара, нали така? Не такава кошара от онези модерните на две нива, в които се отглеждат днешните деца, било то ангели, дяволи или бъдещи обикновени келеши, а от онези, в които баба Груда от село Чепръчане продължава да си гледа бика Гошко и в този момент, нали? Та ражда се това ангелче в обора /между другото по същество всяко дете се ражда малък ангел, но ако не се развият уменията му до четвъртата година, небесните му умения закърняват/ и хоп, след известен период от време от някакъв обор, който предполага селски пейзаж, скромна, добродушна, но простовата майчица, се стига до съвременния психолог....Ей, това не ми е ясно! Сега на вас стана ли ви ясна моята тревога, както вие определяте обикновеното ми питане?
:)
28.02.2011 16:21
Е, благодаря за отговора! Да кажем, че като препрочетох за трети път преди минути текста на дъщеря си, вместо психолог, употребих думата свещеник.
И двете ви благодарим за чудния текст. Чакаме нови!
Поздрави от една запалена ваша 6-годишна слушателка и нейната майка!
Е, благодаря за отговора! Да кажем, че като препрочетох за трети път преди минути текста на дъщеря си, вместо психолог, употребих думата свещеник.
И двете ви благодарим за чудния текст. Чакаме нови!
Поздрави от една запалена ваша 6-годишна слушателка и нейната майка!
Благословени нека са крилете й!!!
Изпитание, на волята и духа!Като огънят на открито , който трябва да бъде подържан! За да оцелее:)
Поздрави и прегръдки:)
Недостатъчно, а и в такъв момент, че не се задълбочих много над четивото, но ставаше въпрос за деца с необикновени дарби, носещи в паметта си опита на човечеството, които при подходящи условия могат да го проявят. Някъде сред нас са. Обикновено съм скептичен, но в този случай съм склонен да повярвам, защото е твърде възможно. Това обяснява проблясъците на много гении.
Силно ги напомняте, "Лозарска ножица" също.
Ако замисляте да напишете нещо за малкия дявол, разгледайте материали за тях, мисля, ще ви бъдат полезни!
Силно ги напомняте, "Лозарска ножица" също.
Ако замисляте да напишете нещо за малкия дявол, разгледайте материали за тях, мисля, ще ви бъдат полезни!
Ще разгледам, наистина трябва да разгледам и този път малко по-внимателно. Благодаря ти.