Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.03.2011 11:55 - Зад аватара
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 14091 Коментари: 29 Гласове:
141


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Той сърфираше на няколко места. И тя сърфираше на няколко. Срещаха се на едно от тях, и това място отбягваха, когато не искаха да се срещнат. Див интелектуален танц до зори беше често. Често на зазоряване й се привиждаше, че вървят край ботаническа градина на морски бряг, тя държи в едната си ръка обувките си на високи токчета, а с другата - неговата ръка. Плискаше лицето си, за да изгони видението. Уморена слизаше и запалваше колата. Нарушаваше правила и отговаряше злобно на ругатните. Иначе изглеждаше толкова миловидна. Крехко врабче с тъмноруса коса. Малко отнесена понякога. Имаше чаровна усмивка и едно накривено зъбче. Той - аватар неандерталец. Изглежда - рисуван от него самия. Някъде тя имаше телефона му. Имаше и колики понякога. Няколко злобливи ухажора. Пренебрегнати. Доста повече бяха тези, които и пренебрегнати я обожаваха, но я караха да се чувства по-самотна. Нея обожаваха, а лягаха при съпругите си. Нямаше проблем да е при нея, ако пожелае, само да пожелае, но на повече от това не можеше да се надяват. След безсънните нощи работеше подсъзнателно. Добре се справяше, почти винаги по-добре, отколкото ако цялото й съзнание беше впрегнато в дейността. Боеше се, че ще направи някаква грешка. Движеше се сънувайки. Неистова сила я влечеше към компютъра. Искаше отново да сърфира. Също като алкохолик, който е пил цяла нощ и не смее да отрезнее. Така се чувстваше. Знаеше, че и с него е така. Неистова сила го влече към служебния компютър. Бори се с нея като с демон. Понякога се поддава на изкушението. Признавал й го беше. И да не беше й го признавал, тя го знаеше. И с нея беше същото. Мислеше за него. Знаеше, че и той мисли за нея. Какво се криеше зад неандерталеца? Възбуждаха я предположенията. Обгръщаше я възбудата. Полепваше по очите й, изпълваше съзнанието й. Плаваше в нея, в лепкавата мъгла, в която се губеше. В нощния клуб си намираше някоя или някой, но по-недействително ги чувстваше, отколкото срещата с него във виртуалното. Гризяха я лудости, подобни на термити. Толкова лесно беше да му позвъни. Не искаше да го загуби. Ще го направи като всички останали. Ще разбие илюзията. Разстоянието  създава. Правят секс интелектите им. Докосват милион пъти повече клетки, отколкото могат да докоснат телата им. Освобождават се от всички форми. Толкова е по-различно. Няма да го затвори в тяло. Няма да вдъхне миризмата на чорапите му. Няма да го чуе как се секне в банята. Няма да ограничи свободата си или свободата му. Не, не иска да бъде разочарована. Все така се е случвало. Няма да го превърне в съчетание на мили недостатъци. Няма да е като останалите. Няма да го изгуби. Не.

Неусетно стана. Изчезна привличането. Играеха си на приятели, или наистина бяха? Опомняше се учудена. Питаше се как се е стигнало до там. Не можеше да си отговори. Чувстваше се ограбена, после си казваше, че е било за добро, че дълбоко в себе си е искала точно това. Вече не я възбуждаше въпросът какво се крие зад неандерталеца. Може да е плешив, дългокос. С бузи или остри скули. Може да има брадичка и огнен поглед. Или силни диоптри. Не се държи като грозен, но в интернет всеки може да бъде различен. Изпитваше желание да го види, просто защото беше естествено. Вече мина повече от година, откакто си пишеха. Имаше и лични бележки, и интимни откровения. Десетки пъти бяха на границата да се срещнат и да се любят. Сега й остана само любопитството и правото все пак да го види.

Злополуката с него я хвана по време на командировка в друг континент. Не можа да повярва. Денят й мина като всички останали. Беше загинала част от нея, а тя се чувстваше цяла. В самолета на връщане си представи стаята и компютъра. Креслото, очите й, които очакват от монитора познатото, а то безвъзвратно беше изгубено. Разплака се със затворени очи.   

С месеци не включи компютъра.

На четиридесетият и втория ден след смъртта му вървеше по улицата, на която той беше живял. Надяваше се да види некролога, да види лицето му.

Некролога видя, но не и лицето му.

Вместо снимка върху него беше отпечатан аватара му.

 



Гласувай:
146



Следващ постинг
Предишен постинг

1. cefulesteven - Увлечени във всекидневните си с...
06.03.2011 13:02
Увлечени във всекидневните си спорове, в неизбежните конфликти, увлечени от ролята си в интернет, понякога забравяме, че зад аватара има човек и грешим с него. С този разказ и на този ден, прося прошка от всеки пред когото съм сгрешил.
цитирай
2. kiberdanna - Простено, прости!
06.03.2011 13:03
Простено, прости!
цитирай
3. cefulesteven - Простено! Прости!
06.03.2011 13:05
Простено! Прости!
цитирай
4. lilims - Да простим и да бъдем простени!
06.03.2011 13:48
Да простим и да бъдем простени!
цитирай
5. cefulesteven - Да простим и да бъдем простени! ...
06.03.2011 13:52
lilims написа:
Да простим и да бъдем простени!



Простено! Прости!
цитирай
6. elenasim1 - Простено! Прости ми и ти, и нека да ни ...
06.03.2011 15:39
Простено! Прости ми и ти, и нека да ни прости и Господ!
цитирай
7. thefaceoftheshadow - Много...
06.03.2011 15:56
Много силна история. Интернет наистина се е превърнал в наш втори живот. И не само, в наш собствен свят, където сами можем да градим и разваляме. Докато реалността отново не се включи и не ни изкара от красивата утопия.
И нека простим и да бъде простени днес!
цитирай
8. cefulesteven - Простено! Прости ми и ти, и нека да ни ...
06.03.2011 16:14
elenasim1 написа:
Простено! Прости ми и ти, и нека да ни прости и Господ!


Простено! Прости!
цитирай
9. cefulesteven - Много силна история. Интернет н...
06.03.2011 16:16
thefaceoftheshadow написа:
Много силна история. Интернет наистина се е превърнал в наш втори живот. И не само, в наш собствен свят, където сами можем да градим и разваляме. Докато реалността отново не се включи и не ни изкара от красивата утопия.
И нека простим и да бъде простени днес!


Много, много силно и с голям дух го изписа. Благодаря ти.

И ако съм сгрешил нещо, моля те, да ми простиш!
цитирай
10. pevetsa - Лука 17:3-4 3 Внимавайте на себе ...
06.03.2011 16:56
Лука 17:3-4
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.
цитирай
11. karambol5 - Давам прошка и искам прошка! Нев...
06.03.2011 16:57
Давам прошка и искам прошка! Невероятна история !
цитирай
12. cefulesteven - Лука 17:3-4 3 Внимавайте на себе ...
06.03.2011 17:08
pevetsa написа:
Лука 17:3-4
3 Внимавайте на себе си. Ако прегреши брат ти, смъмри го; и ако се покае прости му.
4 И седем пъти на ден ако ти сгреши, и седем пъти се обърне към тебе и каже: Покайвам се, прощавай му.



Колко пъти да прощаваме?
Седемдесет пъти по седем. Много повече ще ви прости Господ.

Свободен цитат.

Простено, прости, Алекс.
цитирай
13. cefulesteven - Давам прошка и искам прошка! Нев...
06.03.2011 17:08
karambol5 написа:
Давам прошка и искам прошка! Невероятна история !


Простено, прости!
цитирай
14. miaa - Аватарът може да се смени, но човекът, който е бил зад него не може !
06.03.2011 17:55
Той е оставил почерка си:)Поздрави Стеф, за хубавия разказ!
Давам ти прошка и те моля да ми простиш!
цитирай
15. cefulesteven - Той е оставил почерка си:)Поздрави ...
06.03.2011 17:59
miaa написа:
Той е оставил почерка си:)Поздрави Стеф, за хубавия разказ!
Давам ти прошка и те моля да ми простиш!


Образът и подобието си, идеята за себе си, оставил ги е. Споделям, което каза, Миаа.

И простено, прости!
цитирай
16. desilazarova - Прочетох на един дъх! Поздрави! ...
06.03.2011 18:22
Прочетох на един дъх! Поздрави! Давам ти прошка и прости!
цитирай
17. cefulesteven - Прочетох на един дъх! Поздрави! ...
06.03.2011 18:36
desilazarova написа:
Прочетох на един дъх! Поздрави! Давам ти прошка и прости!



Благодаря ти!
И простено! Прости!
цитирай
18. stoineff - Поздрав!
06.03.2011 20:21
Животът тече независимо от нас и независимо от това дали сме добри, или лоши, дали сме щастливи, или нещастни. Затова е ценен всеки миг виртуален, реален защитен с името, аватара, или скрит зад анонимни и безлични действия.
цитирай
19. cefulesteven - Животът тече независимо от нас и ...
06.03.2011 20:28
stoineff написа:
Животът тече независимо от нас и независимо от това дали сме добри, или лоши, дали сме щастливи, или нещастни. Затова е ценен всеки миг виртуален, реален защитен с името, аватара, или скрит зад анонимни и безлични действия.


Не искам да коментирам нещо толкова точно и възхитетилно изказано! Искам само да го повторя!

Благодаря ти!
цитирай
20. razkazvachka - Мноооого е добро!
06.03.2011 20:38
Поздрави, прошка и прости!
цитирай
21. hel - Да простим и да бъдем простени!
06.03.2011 21:24
Да простим и да бъдем простени!
цитирай
22. kometapg - Да наистина е така. Изграждаме си ...
06.03.2011 22:10
Да наистина е така. Изграждаме си някакви илюзии и фантазии, които ни се иска да траят по-дълго и някак да ги опазим от сбъсъка с действителността! Поздрави за чудесния разказ в този ден на прошка!
цитирай
23. анонимен - Хм,
07.03.2011 08:30
мутираме лека-полека......
Поздрави, Стеф:)))
цитирай
24. cefulesteven - Поздрави, прошка и прости! ...
07.03.2011 08:38
razkazvachka написа:
Поздрави, прошка и прости!


Простено, прости!
цитирай
25. cefulesteven - Да простим и да бъдем простени! ...
07.03.2011 08:39
hel написа:
Да простим и да бъдем простени!



Простено, прости!
цитирай
26. cefulesteven - "Гледаш му детето брат ми&...
07.03.2011 08:40
miacarra написа:
"Гледаш му детето брат ми"...
знаеш ли днес не взех прошка от кръвния си брат
защото без да иска ми е враг
а обичам толкова много братчето си
Господ да ми прости
и брат ми!



Също много обичам брат ми! Вчера се чухме по телефона и той първи се сети!
Прощавам, ако има нещо. Прости, ако нещо има.
цитирай
27. cefulesteven - Да наистина е така. Изграждаме си ...
07.03.2011 08:43
kometapg написа:
Да наистина е така. Изграждаме си някакви илюзии и фантазии, които ни се иска да траят по-дълго и някак да ги опазим от сбъсъка с действителността! Поздрави за чудесния разказ в този ден на прошка!


Хубавото на фантазията е, че тя може да бъде украшение, може да бъде и сечиво, при това, жизнено - необходимо на реалността, за да има развитието си. Но, ако замени реалността, тогава губим и реалност и фантазия, защото тогава фантазията се превръща в измама.
Благодаря ти.
цитирай
28. cefulesteven - мутираме лека-полека. . . . . . По...
07.03.2011 08:44
angpiskova написа:
мутираме лека-полека......
Поздрави, Стеф:)))


Но няма да се дадем, нали:)))

Простено, прости, Ангелина!!!
цитирай
29. aqualia - С какво може да си сбъркал, Стеф?
11.03.2011 16:08
Простено да ти е, прости!

Това с аватара става и в ежедневието, всички си носим "паспортната" снимка..., а зад нея стои нещо повоче от епитаф...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404339
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031