Постинг
13.04.2011 11:33 -
Йероглифи
Сърдит и пак скрит зад вестника. Не се виждат даже големите му уши. Яденето ми недокоснато, едната от чехлите му пробита над палеца. Ще му купя нови, само и само да не буди такова умиление в мен. Ще изхвърля тези. Сигурно са му скъпи, то и на мен са скъпи, но ще ги изхвърля, а той пак нищо няма да каже. Ще вдигне рамене и преди да получи новите, ще пляска бос по теракотата с мъртвешко белите си стъпала. После пак ще потопи тъжната си физиономия зад вестника и ще изчезне. От ред и битие, от мен и от себе си. Ще го залея с вода. Глупости! Няма да го направя. Това е все пак проява на чувство, което пробуждат старите му чехли, особено дясната – пробитата. Към него вече нищо нямам. Поне сега. Готвя му вкусно, както не бих сготвила на съпруг, а на любовник, но все едно го правя за скъпото си куче. Той не е повече и от домашен любимец напоследък. Бих го подкрепила в неприятностите му, ако ги казваше. Подкрепя, за да се съвземе, а не съжаля или оправдая, изритали са го. Неудачник е и са го изритали. Купува си вестниците уж заради обяви за работа. Знае, че така няма да намери. Не съм и платила по-голяма телефонна сметка, не си е търсил. Ред по ред обхожда вестника, задържа налудничавата надежда, че в рубриката ще намери онова, което търси и отлага ли, отлага да я прочете, докато накрая съвсем забрави защо е разгърнал вестника. Става му хубаво, отново всичко му е наред. Не опитва храната ми, защото ми се сърди. Не само не спя с него, а не давам да ме докосне и дума даже не разменяме напоследък. Не е заради проблемите му, а че им се предаде и се превърна в мекотело. Тежко приех и аз като разбрах, не от него, от други хора. Приплака ми се даже. Заболя ме глава. Така се замислих, че съм вървяла без цел и посока. Опомних се в отдалечена улица. Даже в началото не разбирах къде съм. Пих едно. Свих се в един тъмен ъгъл в бара и малко си поплаках. После ми мина. Какво ли не се случва в живота на човек. Все някак ще се оправим. Прибирам се, той мълчи и е зад вестника. Иска ми се да го прегърна, а той не мърда. Някаква вражда излъчва. Остави вестника за вечеря. Приличаше на изпран. Набръчкан, свит, трябваше само с две щипки да го закачат за големите уши на простора. Разсърдих му се, че нищо не казва. Знаех и без него. Зле ме изтълкува. Ако ми кажеше, щях да го подкрепя. С каквото и колкото мога. Правя го и сега. Не съм го притеснила. Бих прикрила, ако съм разтревожена от материалните затруднения. Но не съм. Нямам право да бъда. Точно сега нямам. После мога. През носа ще му го извадя, ще му мърморя, но ще бъда мила. Само да се опомни. Сега няма смисъл. Предам ли се, ще затънем заедно. Искам да го обичам както някога, но заедно с обичта ще почувствам и тревогата. После ще го обичам. Само да се опомни. Сега няма смисъл. Предам ли се, ще затънем заедно. След работа ходя да чистя един ресторант и едно барче. Понякога се забавям, той е с вестника, но му приготвям храна. Изхвърлям оставената от предишния ден. Иде ми да му я излея във врата, но няма да го сторя. Ще му свършат дребните, които има и си купува закуски и ще му застърже стомахът. Ще види, че съм се старала. Той разбира. Ще му стане приятно на стомаха, но иначе ще му е криво. Може и крокодилска сълза да му тръгне. И ще се мобилизира. Няма да го моля да яде. И без друго нямам сили. Ако не се забавя с чистенето, имам време да гледам само един филм. Винаги проспивам края. Не ме повива както някога. Очаквам ли го изобщо? Трябва да го попитам помни ли коя съм. Може и да го помоля за снимка. Дали да не сменя тактиката? Да му гукам, да му мъркам нежно, да му ударя един два-плесника и да му кажа, че е охлюв! Може и да има резултат. Но защо, защо, защо! Защо ме кара да се чувствам виновна. Не съм го съкратила аз. Аз него не виня за това. Криво ми е, тежко ми е, но случилото се случило. Какво отсега нататък означава нещо.
Скапана съм. Почиствах до никое време ресторанта. И автобусът не дойде. Досвидя ми да давам пари за такси. Тръгнах пеша и ме наваля. Дано да стигна преди края на филма. Нищо няма да разбера, но поне ще ме унесе. Като сънотворно ми е.
Пускам телевизора. Някакъв концерт. Закъсняла ли съм? Не, рано е за да е свършил филмът ми. Промяна в програмата, някаква.
Обръщам се и го питам има ли във вестника му програмата за телевизията днес.
Мълчи си. Изпълни ме гняв. Не вижда ли, че съм мокра и уморена. И пак е оставил храната от снощи.
Щом мълчи и аз ще си мълча. Казвам си, но избухвам.
Дърпам вестника от ръката му и… Ще припадна.
Вестникът е разгърнат на страница за чудесата на света. Пише за древен Египет. Броят е от преди три години. Кога са изтекли! Кога!
Той се е мумифицирал.
Лицето му е черно. Зъбите му оголени. Пломбите сивеят. Зеят широко очните ями. Косата му е бяла и дълга, а бръчките му приличат йероглифи…
Скапана съм. Почиствах до никое време ресторанта. И автобусът не дойде. Досвидя ми да давам пари за такси. Тръгнах пеша и ме наваля. Дано да стигна преди края на филма. Нищо няма да разбера, но поне ще ме унесе. Като сънотворно ми е.
Пускам телевизора. Някакъв концерт. Закъсняла ли съм? Не, рано е за да е свършил филмът ми. Промяна в програмата, някаква.
Обръщам се и го питам има ли във вестника му програмата за телевизията днес.
Мълчи си. Изпълни ме гняв. Не вижда ли, че съм мокра и уморена. И пак е оставил храната от снощи.
Щом мълчи и аз ще си мълча. Казвам си, но избухвам.
Дърпам вестника от ръката му и… Ще припадна.
Вестникът е разгърнат на страница за чудесата на света. Пише за древен Египет. Броят е от преди три години. Кога са изтекли! Кога!
Той се е мумифицирал.
Лицето му е черно. Зъбите му оголени. Пломбите сивеят. Зеят широко очните ями. Косата му е бяла и дълга, а бръчките му приличат йероглифи…
Понякога в брака така се получава, мумифицират се хората. Да бе избухнала преди три години и да бе дръпнала вестника...
Поздрави Стеф, много ми хареса...
цитирайПоздрави Стеф, много ми хареса...
kass написа:
Понякога в брака така се получава, мумифицират се хората. Да бе избухнала преди три години и да бе дръпнала вестника...
Поздрави Стеф, много ми хареса...
Поздрави Стеф, много ми хареса...
Много съм ти благодарен за този прочит. Погледна от друга страна на историята. Над която дори не се бях замислил. И си права.
Моят прочит засягаше социалната страна. Ако можехме само да разчетем онова, което изписваха йероглифите на подобно отчаяние, а при десет процента официална безработица, то значи е масово в България.
Поздрави, Касс! И още веднъж благодарностите ми.
Не може така, тихичко да си страда, да се тормози, да работи, а да не си поговорят, да не се опитат заедно да решат проблема, да го извади от това състояние. Нещо си е отишло и разрухата отдавна е владеела този дом. Колко хора вече не си комуникират и нещо такова ги срива окончателно.За това е приятелското рамо в къщи, разбиращият те човек, за това една жена трябва да създаде на своя съпруг това, на което му казват ДОМ, пристанът, където дори и сразен да можеш да се съвземеш, да се стоплиш когато ти е студено. Поздрав, Стеф, прекрасен разказ, дано повече хора прочетат.
цитирайПо-добре не може да бъде казано. Ако има обич, докато има, онова, което е навън, колкото и силно да е, колкото и сурово да е, то си остава навън. И е изпитание, което може да бъде превъзмогнато: докато има обич, ако има обич.
Благодаря ти.
цитирайБлагодаря ти.
5.
alhimik1 -
Здравей! Хе, освен че пишеш леко...и финалите ти са арт стрелички в центъра на корка.:)
14.04.2011 10:35
14.04.2011 10:35
За съжаление, и не само в брака се среща това равнодушие, което убива.Ставаме асоциални...;(
цитирайalhimik1 написа:
За съжаление, и не само в брака се среща това равнодушие, което убива.Ставаме асоциални...;(
Да, настъпи ли и в семейството, това е последния етап от пълното отчуждение.
Самата истина...Но имам чувството, че и сякаш нещо в душите на хората е девалвирало. Освен социалната немотия, и като характер, и манталитет има голям упадък. Понеже имам доста приятели лекари - една от тях ми сподели, че никога досега не е изписвала толкова антидепресанти - и на соц. слаби, и на в другата крайност...
Поздрави!:)
цитирайПоздрави!:)
vostroto написа:
Самата истина...Но имам чувството, че и сякаш нещо в душите на хората е девалвирало. Освен социалната немотия, и като характер, и манталитет има голям упадък. Понеже имам доста приятели лекари - една от тях ми сподели, че никога досега не е изписвала толкова антидепресанти - и на соц. слаби, и на в другата крайност...
Поздрави!:)
Поздрави!:)
Все си мисля, че социалните проблеми са следствие на духовния срив, не са първопричината. И по-страшно е наистина онова, което става с душите ни.
Поздрави.
с която ровя из мозъка му.Няма смисъл вече.Разочаровал ме е.Не може да разбере.Дори не искам да ми споделя.Живеем като съквартиранти.Жалко е,депесиращо понякога,но не виждам изход.
цитирайve6titsa написа:
с която ровя из мозъка му.Няма смисъл вече.Разочаровал ме е.Не може да разбере.Дори не искам да ми споделя.Живеем като съквартиранти.Жалко е,депесиращо понякога,но не виждам изход.
Тъжно! Кураж...
Хората зад вестниците не са само в семейството.Срещаме ги и на работните места, на празници, на културни прояви...
Бездушни мумии...
цитирайБездушни мумии...
Често го употребяваме/ психолозите най - вече/ ,не на място и за хора, които не познаваме.
Не можем и не умеем ,да се докоснем до духовният им свят! Не ги разбираме.
А те предпочитат да бъдат "сами", или да общуват със себеподобни.
Животът е непредсказуем и поднася изненади..Щастие да "улучиш в десятката".
Поздрави и усмивки за оригиналното хрумване:)Хареса ми:))))))
цитирайНе можем и не умеем ,да се докоснем до духовният им свят! Не ги разбираме.
А те предпочитат да бъдат "сами", или да общуват със себеподобни.
Животът е непредсказуем и поднася изненади..Щастие да "улучиш в десятката".
Поздрави и усмивки за оригиналното хрумване:)Хареса ми:))))))
Но тъй като винаги, от както има бракове, е имало и неподходящи брачни партньори или умъртвени чувства...някак си разказа тук, ме препраща много повече към самотата..към самотността по- скоро, съществуваща в едно семейство.
Поздрави!!
цитирайПоздрави!!
Da bude Vuzkresenieto..!!
"...да носим Любовта и Добротата
и Светлина от Него в своя път ..."
Pregrudka!
цитирай"...да носим Любовта и Добротата
и Светлина от Него в своя път ..."
Pregrudka!
Търсене
За този блог
Гласове: 112553
Блогрол