Постинг
03.06.2011 09:11 -
Право на самоубийство
- Задължен съм да ви обясня на ясен и достъпен език, смисълът на постъпката която декларирате с подписа си. Вероятно сте наясно и този разговор ще ви се стори напълно излишен и досаден, но без него документа ще е невалиден. Разбирате ли ме? – гласът на нотариуса беше топъл, очите му се усмихваха, но беше сериозен. Изглеждаше малко отегчен, но беше придобил този вид с годините си. Трудно прикриваше почудата си-Попитах ви: разбирате ли ме?
- Да.
- Ще ви задавам често въпроса: Разбирате ли ме? Моля ви да ми отвръщате без досада и раздразнение, защото той е част от протокола. Разбирате ли ме?
- Да.
- Изпълних задълженията си и прегледах био-директорията ви. Нямате психически отклонения и носите цялата отговорност за постъпките си. Няма законови пречки да вземете решението си. Ясно ви е, че то е необратимо?
- Да.
- Какво означава то?
- Отказвам се от правото си на самоубийство.
- Тоест приемате хипотетично вечен живот.
Знаех много добре, но настръхнах. За пръв път се разколебах.
- Един неофициален въпрос. Защо го правите?
- Не мога да отговоря. Писнала ми е тази смърт. Даваме всичко да я имаме. Обричаме й се, търсим я. Единствено в нея откриваме смисъл, останалото е развлечения в чакането й. И много, много усилия. Но не, не е това. И аз не знам какво е. Правили са го и други.
- Да. Отново говоря неофициално. Правили са го. И все богати и капризни млади хора като вас. Които винаги могат да си я позволят и не я ценят достойно. – пламна, но бързо се овладя. – Съжалявам. Попълвал съм и друг път същата молба. Не ми дава мира въпроса, какво може да накара човек да се откаже от правото си на личен избор.
- Не знам.
- Точно така. Да продължим по протокол. Правото на самоубийство се закупува по определените от държавата такси, актуални за деня в който пълната сума е внесена. Правото на самоубийство може да бъде дарено за особени заслуги към човечеството както и на почетни граждани за които са ходатайствали губернаторите. Разбирате ли ме?
- Да.
- Правото на самоубийство се връчва като реабилитация на невинни осъдени. Такова нещо не се е случвало от двеста и осемнадесет години. Присъдите от тогава са справедливи. – долових иронията му. Разбирате ли ме?
- Да.
- Езикът ми достъпен ли е?
- Да.
- Убеден сте в това.
- Напълно.
- Правото на самоубийство се отнема за тежки престъпления или разпространение на нетрадиционни идеи. При тежки психически заболявания, неразрешен опит за самоубийство. Разбирате ли ме?
- Да.
- Споменах, забранен опит за самоубийство. Наясно сте, че той е невъзможен. За части от секундата сателитните системи ще уловят смъртният ви миг и локализира местонахождението на биологичният материал останал от вас. Трябва да ви кажа, че историята познава и скочили във вулкани. Прашинка е достатъчна да бъдете клониран, а паметта до седмица ще е копирала старата напълно. Има случаи в които паметта е дори по-ярка. Излизат тежки моменти от живота с които предишното тяло се е примирило. Чел съм студиите на известни психиатри. Информацията ми е точна. Разбирате ли ме?
- А душата? Душата! Душата! Къде е. Паметта е възстановена, но аз ли ще я изпитвам, ако ме възстановят.
- Душа ли? Не знам. Никой не е способен да отговори на метафизичният въпрос. Клонингите твърдят: „аз съм”. Предполагам, че ако има душа, тялото си я взема обратно. Все пак самоубийството е грях, според религиозните системи, които са приели, че човек има душа. Ако се самоубиете непозволено, най-вероятно ще се озовете в ново тяло със старите си проблеми. Разбирате ме, нали?
- Да.
- Човешкият живот е върховното благо което нашето общество с помощта на технологията е постигнало. Никой няма право да отнема това благо, без разрешение, което му дава правото на свободен избор. Длъжен бях да го кажа. Разбирате ме…-последното го изпя, отегчено.
- Да.
- Все пак защо?
- Защо сте още жив. Знам, че сте дългогодишен нотариус и печелите добре.
- Имам депозит. Винаги мога да си го позволя.
- Но има и инфлация. Възможно е дългогодишните ви усилия да се окажат пропилени.
- Аз съм висококвалифициран служител. За мен не е проблем да набавя средствата си. Ако не веднага, след време. Познавам много несретници които ден преди покоя за който са работили цял живот, който вече са полели и отпразнували, разбират, че ще останат живи още дълги години. Някои са живи и до днес. Тъжно.
-Наистина. Преди време платих правото на самоубийство на една жена която не можеше да си го позволи. Мислех си, че заради мен ще пожелае да живее. Използва своето право веднага. Боеше се какво ще стане утре. Нямаше ми доверие. Обичах я, още я обичам.
-Не искаш ли да отидеш при нея.
-Не. Не искам да използвам правото което ми я отне.
-Тя е причината?
-Не. Друга е.
-Каза: обичах я.
-Да.
- Историк ли сте?
-Не, богат, разглезен, млад мъж съм.
Смигна ми и завери документа.
Минута след това забелязах, че е блед, от челото му капе пот и в този ден, след излизането ми, затвори приемната.
Когато излязох навън вече съжалявах.
Животът беше отвратителен и дълго щеше да продължи.
Гледах стените на огромният си затвор. Тежко ми беше. Но избухнах в смях.
- Да.
- Ще ви задавам често въпроса: Разбирате ли ме? Моля ви да ми отвръщате без досада и раздразнение, защото той е част от протокола. Разбирате ли ме?
- Да.
- Изпълних задълженията си и прегледах био-директорията ви. Нямате психически отклонения и носите цялата отговорност за постъпките си. Няма законови пречки да вземете решението си. Ясно ви е, че то е необратимо?
- Да.
- Какво означава то?
- Отказвам се от правото си на самоубийство.
- Тоест приемате хипотетично вечен живот.
Знаех много добре, но настръхнах. За пръв път се разколебах.
- Един неофициален въпрос. Защо го правите?
- Не мога да отговоря. Писнала ми е тази смърт. Даваме всичко да я имаме. Обричаме й се, търсим я. Единствено в нея откриваме смисъл, останалото е развлечения в чакането й. И много, много усилия. Но не, не е това. И аз не знам какво е. Правили са го и други.
- Да. Отново говоря неофициално. Правили са го. И все богати и капризни млади хора като вас. Които винаги могат да си я позволят и не я ценят достойно. – пламна, но бързо се овладя. – Съжалявам. Попълвал съм и друг път същата молба. Не ми дава мира въпроса, какво може да накара човек да се откаже от правото си на личен избор.
- Не знам.
- Точно така. Да продължим по протокол. Правото на самоубийство се закупува по определените от държавата такси, актуални за деня в който пълната сума е внесена. Правото на самоубийство може да бъде дарено за особени заслуги към човечеството както и на почетни граждани за които са ходатайствали губернаторите. Разбирате ли ме?
- Да.
- Правото на самоубийство се връчва като реабилитация на невинни осъдени. Такова нещо не се е случвало от двеста и осемнадесет години. Присъдите от тогава са справедливи. – долових иронията му. Разбирате ли ме?
- Да.
- Езикът ми достъпен ли е?
- Да.
- Убеден сте в това.
- Напълно.
- Правото на самоубийство се отнема за тежки престъпления или разпространение на нетрадиционни идеи. При тежки психически заболявания, неразрешен опит за самоубийство. Разбирате ли ме?
- Да.
- Споменах, забранен опит за самоубийство. Наясно сте, че той е невъзможен. За части от секундата сателитните системи ще уловят смъртният ви миг и локализира местонахождението на биологичният материал останал от вас. Трябва да ви кажа, че историята познава и скочили във вулкани. Прашинка е достатъчна да бъдете клониран, а паметта до седмица ще е копирала старата напълно. Има случаи в които паметта е дори по-ярка. Излизат тежки моменти от живота с които предишното тяло се е примирило. Чел съм студиите на известни психиатри. Информацията ми е точна. Разбирате ли ме?
- А душата? Душата! Душата! Къде е. Паметта е възстановена, но аз ли ще я изпитвам, ако ме възстановят.
- Душа ли? Не знам. Никой не е способен да отговори на метафизичният въпрос. Клонингите твърдят: „аз съм”. Предполагам, че ако има душа, тялото си я взема обратно. Все пак самоубийството е грях, според религиозните системи, които са приели, че човек има душа. Ако се самоубиете непозволено, най-вероятно ще се озовете в ново тяло със старите си проблеми. Разбирате ме, нали?
- Да.
- Човешкият живот е върховното благо което нашето общество с помощта на технологията е постигнало. Никой няма право да отнема това благо, без разрешение, което му дава правото на свободен избор. Длъжен бях да го кажа. Разбирате ме…-последното го изпя, отегчено.
- Да.
- Все пак защо?
- Защо сте още жив. Знам, че сте дългогодишен нотариус и печелите добре.
- Имам депозит. Винаги мога да си го позволя.
- Но има и инфлация. Възможно е дългогодишните ви усилия да се окажат пропилени.
- Аз съм висококвалифициран служител. За мен не е проблем да набавя средствата си. Ако не веднага, след време. Познавам много несретници които ден преди покоя за който са работили цял живот, който вече са полели и отпразнували, разбират, че ще останат живи още дълги години. Някои са живи и до днес. Тъжно.
-Наистина. Преди време платих правото на самоубийство на една жена която не можеше да си го позволи. Мислех си, че заради мен ще пожелае да живее. Използва своето право веднага. Боеше се какво ще стане утре. Нямаше ми доверие. Обичах я, още я обичам.
-Не искаш ли да отидеш при нея.
-Не. Не искам да използвам правото което ми я отне.
-Тя е причината?
-Не. Друга е.
-Каза: обичах я.
-Да.
- Историк ли сте?
-Не, богат, разглезен, млад мъж съм.
Смигна ми и завери документа.
Минута след това забелязах, че е блед, от челото му капе пот и в този ден, след излизането ми, затвори приемната.
Когато излязох навън вече съжалявах.
Животът беше отвратителен и дълго щеше да продължи.
Гледах стените на огромният си затвор. Тежко ми беше. Но избухнах в смях.
Отдавна не бях чела с удоволствие нещо толкова реално и нереално ...
Поздравления за чудесния разказ !
цитирайПоздравления за чудесния разказ !
...
цитирайМного добра първа част и по-слаба развръзка според скромното ми мнение. Също и идеята е интересна, има си и философия.
цитирайСтрахотна инвенция, прекрасно и плътно реализирана! Още веднъж, Браво!
цитирай
5.
miaa -
Правото на избор и свободна воля! Историята помни.За него толкова хора са умирали или са били затворени.
04.06.2011 07:37
04.06.2011 07:37
Останалите са продължили по трънливия си път, вярвайки,че хубавото тепърва предстои , въпреки трудностите.. С любов!
Трудно постижимо, в живот, без ясни правила и човешки закони!
Поздравления,Сefulesteven!
цитирайТрудно постижимо, в живот, без ясни правила и човешки закони!
Поздравления,Сefulesteven!
Търсене
За този блог
Гласове: 112561
Блогрол
