Мисля за пропуснатите мигове,които ме изпълваха с надежда и мечти.
Не става дума, само за любов и приятелство, по- скоро , за нещата от живота, които отминават, ако не бъдат споделени своевремено. За най- обикновените човешки чувства, радост, гняв, скръб и пр.,предизвикани в моменти от живота!
Никога няма да е същото, защото времето безпощадно бързо отмива всичко , което сме пропуснали.Няма напълно еднакви силни чувства за нещата , безвъзвратно отминали! Пред и сега.Те няма да се върнат! Но сме благодарни на съдбата, която благосклонно ни закриля!И ни е направила по- силни и по- добри!
Ето тези асоциации предизвика , мъдрия ти разказ,Сefulesteven !
Благодаря ти!

Духът, само духът... Тялото, кучетата го яли, но духът...