"Това трябваше да бъда аз, ако на Сатурн имаше живот, живеех там и ме вдъхновяваха стотици, а не една луна. Нещо, неуловимо емоционално, достигащо до болезненост, а болезнеността в почти визуално духовно витание струеше от рисунката. Трептеше по пръстите ми, превръщаше ги в струни и образите преминаваха в мелодия, а тя къртеше костите ми. Взирах се в своето астрално лице, в своя невъзможен образ и отражението на това, което не съм бил достатъчно чист да мечтая. Аз като отрицанието, че съществувам."

Изумително- винаги има с какво да изненадаш читателите си!