Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
10.07.2011 13:57 - Критикарите
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 1768 Коментари: 2 Гласове:
24


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Отново по настояване на мои приятели, ще публикувам тази глава от "Проклятието блогър"

Критикарите



Нека не бъркаме критик с критикар. Критикът е класа. Критикът е спечелил доверието ти. Той е доктор, той е изповедник, той е профилактика. Пред вратата му се свалят обувките, чука се плахо. Обикновено е твърде зает да се занимава с теб и съвета му, ако има такъв струва скъпо, много скъпо. Той цени всяка своя дума и е поел отговорност и над теб и над идеала който обслужва. Той е проводник. И ако изповедника е проводник между изповядващ се и Бог, ако психоаналитика е проводник между личност – общество, той е многожичен проводник, в който са вплетени и изповедника, и психоаналитика, но и цялата световна памет. Критикът е респектиращ и не е необходимо да повтаря, че е критик, че критиката му е градивна, постоянно да изтъква колко е благ и добронамерен към теб, да играе роля на добро и лошо ченге, критичността му, не винаги звучи и като критичност, тя е ловка манипулация, защото мисията му е да съгради, не да разруши.



Критикът е талант, по-рядко срещан и от артистичния. Божия дарба, симбиотично съчетание на множество други. Ако е разтворил книга, то той я е разтворил като душа, а душата автора й сам разтваря пред него. Критикът е авторитет, който е ценен. Защото сам преди това цени себе си. Той те е спечелил без дори да го е желал, живеейки така, че да бъде това, което е. Мислейки така, че да привлече мислите ти. И е много жалко, когато за критици се взимат просто неуспели артисти. Вярно, някои от тях ерудити. Истински познавачи на онова, което е преди тях, но лишени от дарбата му, да бъдат арбитрите на изяществото, защото и в това се иска творческа дарба, дори повече от всяка друга. Но не и за тях ми е думата, а за критикарите, които вече са нещо съвсем различно.



На подхвърлената реплика в романа на Тургенев “Бащи и синове”:



“Нихилистът е човек, който отрича всичко”, нихилиста отвръща:



“По-скоро е човек, който се отнася критично към всичко.”



Критикарят освен, че не е критик, не е и нихилист. За да бъде второто му липсва куража и интелектуалната зрялост. Нихилистът сам се нарича нихилист. Критикарят не може да приеме, че с малко повече воля и упоритост от негова страна, от него би се получил един нелош нихилист. Което би му предало известно благородство и очарование.



Критикарят е подвид хейтър. По-специално: всезнайкото хейтър. Той разбира от футбол и от политика, той разбира от морал, живопис и правене на сериали. Той разбира от реклама и плуване свободен стил, от парфюми, прически и знае как се псува в кръчмата. Критикарят разбира по-добре от всички които се занимават и са отдадени изцяло на това, което разбира. Те все го правят лошо, той все е обиден от поведението им. Освен това така умее да комбинира своите разбирания, че винаги да намери да измърмори на нещо, например комбинацията: “Този футболист не може да е влизал някога на изложба, а такъв да ни представя пред света е като пошла реклама на отвратителен парфюм, защото такива ни са политиците и по това може да се съди какви са ни писателите.”



Любимата тема обаче на критикаря е моралната. Всеки обект на отношението му е престъпил някакъв основен морален казус, който оправдава неприязънта му към него, а тя от своя страна му служи като гориво, за единственото което доставя удоволствие на критикаря: непрестанното мънкане и махане с пръст и евентуалното уязвяване на някого.



Спор с него – чиста загуба на време, а и в случая думата “спор” е почти толкова точна колкото еклектичната му каша от обидни фрази: “критика”. Става си дума за най-обикновена препирня.



Доколкото е възможно, избягването на влизането в такава е възможно най-добрият ход, но това за жалост не винаги е възможно.



Ако беше възможно, нямаше да има и смисъл написването на предната глава: “Фриволните разкази”, но щом дори на геният на изящната словесност Набоков се е наложило да изложи оправдателни аргументи срещу нападките на критикарите, относно сексуалността в един от най-великите романи в човешката история, щом дори Жан – Пол Сартр се е наложило да отговори в “Екзистенциализма е хуманизъм” на нападките за натурализъм в художествените произведения на екзистенциалистите в частност и неговите, излиза, че четящите като дявол евангелието, критикари, не са съвсем безобидни и не винаги е възможно да се избегне или игнорира критирството, колкото и налудничаво да звучат част от казусите му.



Характерно за критикарите е тънкообидността. За проява на непоносимост към критиката им изтъкват всеки един отговор, бил той и просто разяснителен, бил той дори в много от случаите оправдание или частично извинение. Ако отвърнеш на изключително груба нападка с търсен на предизвикания тон, това те превръща в най-големия грубиян. Ако в крайна сметка, проявиш по-голямо уважение на личното си достойнство, отколкото на грубите думи на непознат, започва голямото тръшкане и пак клишето, че не можеш да понасяш “критика” – нищо, че изобщо не иде реч за нещо свързано с написаното, а засягащо личния ти живот, отношенията ти с най-близките хора и си е чиста вербална агресия, а не както сам – сами го наричат критика.
  



Гласувай:
26



1. tutankhamon661 - cefulesteven
10.07.2011 21:58
Доста сериозно си погледнал на въпроса. На мен ми е трудно да го направя точно по този начин, защото като чета критиките на тукашната група "културоведи", такъм смях ме напушва, че понякога спирам да гледам монитора. Имам съвсем сериозни опасения, че част от тези "умници" нямат и средно образование. Такъв простоват език рядко съм срещал и то само на специализирани места като клюкарската пейка или селската кръчма.
И сега не мога да си обясня откъде се взеха толкова професори. За политиката и футбола знаем, но тук е пълно с "експерти" и по различни науки. Особено актуална напоследък е историята. Някои се изказват така, все едно са съвременници на траките. Един вид имат информация от първа ръка - толкова убедено говорят. Което е още едно доказателство за мижавия им интелект, защото се иска съвсем малко мозък, поне да допуснеш, че може и да грешиш. При тях този елемент напълно липсва.
Не са наясно дори с нещо толкова нормално като нежеланието ни да ги слушаме. Това е още една тяхна прилика с махленските клюкарки. "Чекай сега! Не можеш да ме пренебрегнеш. Чуй к'во ще ти редим". Интелигентният човек ще разбере от "Не ме интересува мнението ти" и просто няма повече да те споменава.
цитирай
2. cefulesteven - Често и аз, само се смея. А понякога ...
10.07.2011 22:19
Често и аз, само се смея. А понякога се смея и на себе си, уловя ли се, че им се дразня. Виждам обаче пораженията, които оказва настройката им, изобщо на живота в България. Вицът за българския казан е толкова актуален просто, защото е твърде силен крясъка на изследваните към темата.

Поздрави...
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8404308
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031