И такъв неочакван край!

Благодаря ти.

Заболяването се нарича Синдром на Вернер. Изключително рядко хромозомно заболяване.
Но разказът се е получил добре.
Поздравления!
:)

А сега ми се налага да мисля върху другата крайност: вечната младост, какво отражение би имала тя в поведението и насройките на човек. Дължим много от мъдростта си на точността на биологичния ни календар, но предизвикателството е, какво щяхме, ако не отмерваше така времената ни.

Наскоро за пореден път, стигнах, чрез свои герои до личното заключение, че дължината на живота е в силата и броя на впечатленията, не в годините, а възрастта е нещо различно от дължина на живота. До каква степен, тя - възрастта е впечатление на тялото ми е трудно, много трудно да преценя. Но фантастичния сюжет над който работя ми дава поне възможността да опитам.

Поздрави. :)