Много силен и хубав разказ! Често не виждаме човека до нас, отминаваме с апатия , без да се замислим, че може би е този, който ще ни приема и обича такива каквито сме:)
Ей така, от сърце и душа:) Тъжно , но искрено! Благодаря ти ,Cefulesteven!

А толкова красива е дори тъгата на такъв, като героя ми.