А, може и всичките сърца да живеят в навика? И не в хладилника, а в себе си да ги вържите. Те самички знаят да се сменят.
Замислих се, колко е тежко златото в гърдите ми... Може би ми е време за промяна.

Златото не е за всекидневието, освен в онези кътчета, които са за обич и до които се докосваш за да извадиш обичта за обичаните. А промяната:))) Когато настъпи време за нея, сърцето само я избира.

Сърцето на всеки от нас,е една малка вселена, която събира, безкрайните емоции,пулсиращи във време на промени.Най- смелите мечти идват от него! Затова е искрено и обича...А стремежът му ,го тласка винаги напред:)