Преди малко повече от месец обещах да пусна този разказ. Освен за Бекс е поздрав още за всички автори и любители на хоръра. Не се препоръчва на хора със слаби нерви. 

Циркът

Кратко и ясно, а? :))
Прилича на кошмарен сън.
Благодаря за изпълненото обещание!

Като гледам годината, в която си го писал, се опитвам да се сетя какво съм правил тогава. Със сигурност съм бил доста далеч от идеята да пиша каквото и да е. :))

Всъщност, вдъхновен е от сън. Тогава ти разказах как се бях излекувал от кошмарите си. Скъп спомен ми е това разказче. Едно от първата ми книга. Тогава яко ме ядоха заради жанра, "по-елитарни автори", за всеки случай помня, далеч по-големи от техните имена, които тогава ме подкрепиха: Петър Кърджилов, Величка Настрадинова, която ме представи и на първата ми в живота премиера. "Циркът" написах, не само защото имах кошмари, а защото и Алек Попов /тогава и той съвсем млад/ ми беше направил нещо като поръчка, за серия от разкази в жанра, с които да ме представи в централния печат.

Но ако напиша нещо традиционно от жанра отново, да знаеш, вдъхновител си ми:)

Много злокобно, но много добро!

Ооо, благодаря! Никога не съм си представял, че мога да бъда нечий вдъхновител за каквото и да е.
Но аз имам едни мои опасения...
Много хора ме карат да издам "Мрак" на книга, сред тя си и ти. Притесняват ме един-два факта, обаче. Първият е, че може и да нямам време да сторя това, защото до по-малко от месец няма да съм вече в България (освен ако не ми мине път черна котка на заден ход), а вторият - нямам никакъв опит в издаването на книги и не знам как би се приел подобен сюжет от по-широката публика.
Не съм много сигурен, но лично аз досега не съм чувал който и да е български автор да е писал роман в точно този жанр. Поправи ме, ако греша, но мисля, че не греша.

Има и интересна история. Известно време сънувах много кошмари, младежка му работа, щурав живот, голяма емоционална натовареност. Споменах, че Алек Попов ми даде стимул да напиша няколко разказа. Гледах да си свърша работата, възможно, най-експедитивно и използвах, като сюжет кошмарите си. Не очаквах, че от тях ще се получат толкова удовлетворяващи ме разкази и започнах да чакам кошмарите си с нетърпение. Явно кошмарите не са за да бъдат чакани с радост. И ми отмъстиха. Спряха да ми се присънват. Чак съжалявах, че се излекувах от тях, но е факт. Много, много рядко ми се случва да сънувам неприятни сънища. За изтеклите двадесет години, сигурно са толкова, колкото тогава имах за около месец.

Подобна книга е за широката публика и едва ли го съзнаваш, защото вдъхновен автор, като създава - създава, без да се замисли, но си я осъществил така, че да бъде разбрана по различен начин от различните читатели, всеки да я съпреживее по свой начин, според интелектуалното и емоционалното си ниво, така както възприема реалността на родината ни, мрачната й страна. Дали ще има успех Божа работа е, Божа и маркетингова, но като автор си направил всичко за много и различни читатели. Заслужава си да бъде издадена, но ако нещо друго в живота ти възпрепятства подобно събитие, нека да е най-доброто за теб. Всъщност като казах "възпрепятства" имах предвид "отложи", защото ще е жалко едно такова истинско произведение на изкуството, каквото е "Мрак" да не бъде в Националната библиотека и изобщо българските библиотеки.

Пак ще кажа: като автор си направил най-доброто и реалността ни има нужда от подобна книга.

Не ми остава нищо друго, освен да ти благодаря и да се замисля над думите ти.
:))

Дай Боже, скоро да я държа в ръцете си!

Стив, май малко хора си дават сметка, че и страната, в която живеем е в същото състояние. Трагедиите следват една след друга. Днес може и да ни се размине, но утре или в други ден ще е и нашият ред. Тъжно, но факт!

Да. И трябва, трябва човек да е буден, винаги да е буден, че иначе толкова лесно може да се пробуди злото. Една масова психоза от рода на един такъв цирк и...Сам не може да се познае.

Благодаря ти.