Неочакван край... Само имам една забележка. Брад Пит въобще не е толкова хубав. Да не я възприемеш като несъгласие с детайла.:) Напротив, чорапите са намерени брилянтно. Без да са нарочно търсени. Приятно бе да прочета. Поздрави, Стефане!

За Брад Пит, една жена, може по-добре от мен да прецени. В интерес на истината, повечето холивудски звезди и от двата пола, лично не ми харесват, много, много като външност. Харесват ми героите или когато явно актьорската им игра е толкова добра, че дори аз като лаик забелязвам, колко е добра. Конктретно за тази, мъжете малко му завиждаме, защото има нещо женствено в красотата, която я прави забележима и за нас. Най-много ме впечатли в "Шпионски игри" още повече, че преди да го гледам бях чел рецензия, че приличал на пиленце до Робърт Редфорд и честно, очаквах да го видя блед, но бях изненадан, че си стоеше много тежко и много на мястото си. Също и в Джон Блек. Макар да има според мен, по-подходящи за този персонаж, доста харизматичен беше именно като него.

За холивудската красота...Уморих се от еталони, заключват истинското усещане за красиво, естетика с толкова тесни граници, че се е превърнала в един тоталитаризъм на визуалното. Харесва ми повече онова, което е излезло от очертанията й, колкото и кощунствено да звучи.

Героинята обаче през цялото време си я виждах, като едно подобие на Сигърни Уйвър, не знам, защо така. То, че имаше пародийно намигване към "Пришълеца", имаше, но преди да ми хрумне, по време на писането си я виждах така.

Много, много усмивки.

И благодаря ти. Радвам се, че ти хареса. Скъпо разказче ми е, от преди пет години.

Разбира се, че е голям актьор. Ако бях на 18 щеше да ми е фаворит. А Редфорд ми е любимец. Там е друго... Нещо като в онзи разказ на Бредбъри. Той е щял да умре, разболява се тежко и... си обещава, ако живее, да стане актьор. Една циганка му го предрича. При него е, все едно се е подстригал за монах.
Разказът ти е много добър. Аз ти казах нещо преди време и продължавам да го твърдя. Ако книгите ти се разпространяваха и издаваха адекватно, което в други страни е нормална практика (у нас няма грам респект към труда ни) ти щеше да си един от най-касовите писатели в тази страна. Добре би било да те преведат. Вярвам в това и ти го желая от сърце!:)

Живея с надеждата за превод. Тя ме крепи. Благодаря ти.

За всеки звяр си има и укротител.

Аз ти благодаря за хубавия разказ, за присъствието. И Честит Рожден Ден! Да сте живи и здрави всички вкъщи и много, много, щасливи! Честит Кръстовден на Стефан Кръстев!:)

Da-a-a. Umirane ima, otyrvane nyama... Pozdrav!:)

Без съмнение:)))

Утре, утре е. Подготвен ми е и малък, голям подарък: електронно издание. Дори, аз, не знам, на кой от двата романа: "Убийство в социалната мрежа" или "Български кървав кючек". Няма да излезе точно на 14-ти, както беше предвидено, но е по случай 42-та ми годишнина от страна на Неслънчице.

Това е, твърде обикваме слабостите на любимото си същество. Като се сетим за някоя от тях, спомена ни преследва и дори като сме забравили всичко, което ни е харесвало, това, което не ни е харесвало ни напомня, колко обичаме.

Често" бягаме през глава",щом забележим човешките грешки и слабости.
Започваме една връзка стремглаво, много вълнуващо, което за момента ни се струва много важно.Впоследствие "отрезвяваме"и виждаме, чу нищо необикновено не се е случило! Били сме заблудени от илюзията за дълбокия смисъл!Има хора, които няма какво да предложат , а изглеждат така, сякаш искат да предложат целия свят!Те са толкова лишени от чувства, че са станали гениални артисти, като несъзнателно влизат в роля, с която е изпълнена фанатазията им.Остават само слабостите,които притежаваме.И ако ги обичаш, ти обичаш самия човек!
Интересни асоциации предизвика в мен, Cefulesteven!Прекрасно е!

Мислех си онази сутрин за всичките си слабости и ми ставаше смешно от себе си. Когато човек е обичан и обича, сам се възприема със слабостите.

Много, много усмивки, Миаа.

Приятелю, ЧРД!
ЖЕЛАЯ ТИ МНОГО, МНОГО ЗДРАВЕ, ЩАСТИЕ И ОБИЧ!
Светла празнична вечер!:)))

И аз така разбрах, но не бях съвсем сигурна. Ами, ако е днес, си казах?:) Днес е Предпразник на Въздвижение. Ако не беше Bven, щях да пропусна. Подаръкът, който готви Неслънчице е голям и много различен от всичко, което може да си представи човек.:) Хубаво е, че има и тайна, като при всеки истински подарък. Поздрави за оригиналната идея и хубав празник утре!:)

Благодаря ти, остават някакви минути и започва:))))

Остава по-малко от минутка. Вместо да отворя шампанско, ще пусна един постинг. И наздраве. Още много години да се събираме по радостни и още по-радостни поводи.

Наздраве!:) Да сте живи и здрави! Закрила и любов и много щастие за теб, Неслънчице и Слънчо!:))) Честит Рожден Ден, Стефане!