"Упрекът в неморалност, който всеки смел писател си е навличал, е впрочем последното, което остава, когато нямат какво повече да кажат за един поет. Ако сте правдив в описанията, ако с цената на дневен и нощен труд се научите да пишете на най-трудния език на света, хвърлят в лицето ви думата неморален. Сократ беше неморален, Иисус Христос беше неморален; и двамата бяха преследвани в името на обществата, които отхвърляха или реформираха. Когато искат да убият някого, обвиняват го в неморалност. Тази присъща на партиите маневра е срам за всички, които я ползват." 

Оноре Дьо Балзак

Обичам този автор. Впечатляваща мисъл. Много мога да говоря по нея. Макар всичко да е казано, не всичко е изживяно. Около подобни размишления се върти и последния ми роман "Бъг във времето". Никак не ми е чудно, че все едно го изживявах, а не писах. 

Хубав цитат Стеф . И аз харесвам Оноре Дьо Балзак

Мога само да добавя, че упрекът в неморалност почти винаги се използва от най-неморалните.
Какво повече? Няма, приятелю. Достатъчно красноречиво е.

Псевдоморалистите - /откъс/



Колко лесно е да кажеш: “беден съм защото съм честен”, когато истината е: “честен съм защото съм беден”.



Колко лесно е да кажеш: “нямам любовница защото държа на семейните ценности”, когато по-вярно би било: “държа на семейните ценности, защото нямам любовница”.



Нито честният ще изтъкне бедността си като доказателство за своята честност. Нито държащият на семейните ценности като доказателство за принципите си, липсата на любовница.



Защото в първият като, че ли се прокрадва съжаление, че не може да мами и при първа възможност би го направил. При вторият, ясно се разбира, че не е наясно със силата на изкушението. Принципен човек, би се страхувал да не предизвика дявола, най-малко. А ако е толкова добре познаващ принципите си, едва ли би ги надценявал. Защото и държащ на семейните ценности мъж, при това много стабилен, много силен в моралните си убеждения се е чувствал като перце на ураган със своят принцип пред фаталното влечение. И не става въпрос за единичен случай. И доколкото съм запознат с принципни, предпочитат да се молят да не им се случва или суеверно да потропват на дърво, вместо да надценяват на думи принципите си.


***

Писах го отдавна, дори когато още не предполагах, че работата като строител е "неморална". Нито, че да пишеш колкото вдъхновение имаш в личния си дневник е неморално:)

Но нищо ново под слънцето. Хубаво го е казал Балзак.

Мъдростта я носи само този, който има позитивни мисли и послания! Не съм запозната с конкретният случай, за причината на огорчението/ имам предвид предишният ти постинг/, но при всички случай, не обръщай внимание на тези, които не умеят нищо да правят, освен да манипулират и създават интриги. Вероятно случаят е подобен, на това, което аз си мисля.Притежателите на талант и оригинални хрумвания, в публичното пространство са обект на всякакви емоции ..от уважението и възхищението до обидите, има съвсем малка граница..Обикновено същите , които до вчера са те "плюли"/ извинявай за грозната дума, но е точна в случая/, утре, ако имат интерес от теб, ще се обърнат на 180 градуса. Хубаво е, че ти си човек, който има приятели и фенове, хора, които те ценят и обичат! Майната им на некадърниците!

А това е точно в десетката.
Сещам се и за съветската реакция на неудобни въпроси от западняци: "А вие защо биете негрите?" :))

Ima6e na purvata straniza na knigata edin negov zitat,koito mi be6e liubim..ne moga da si go spomnq doslovno,no kazva6e ne6to kato:,,..ako nqkoi kaje za men ,4e sum genii ili dendi,6te bude prav,kolkoto onzi ,koito kaje ,4e sum kutizanka ili bednqk.!!"Zitiram improvizirano..
Knigata mi e v BG.
Samo iskam da kaja,4e vseki 4ovek obiknoven ili genii...nosi belega na epoxata si.A ti mi napomnq6 imenno na nego..mai sum ti go kazala ve4e:)))))

"Мадам Бовари, това съм аз!"
А колкото до теб, не само, че не трябва да се "срамуваш" от това, което правиш, а да продържаваш, и то с всеотдайността и с посветеността, които влагаш в писането, т.е., в живота си. Защото, ако писането не е начин на живот, то престава да бъде творчество, а е нещо друго. Някои хора няма как да го знаят и не може да ги виним за това. Нито да им се сърдим. Помня, когато за една годишнина на Христо Фотев, негови колеги, не безизвестни български писатели - (с титли и богатства, с придворни привилегии... и т.н., докато той често нямаше пари за цигари, а го изпратиха от този свят трима български президенти!?) - та, когато тези доброжелателни колеги му пожелаха - "Прилично дълъг живот!!?"..., той горчиво и тихо се усмихна: "Те са само наши деца." Тук и сега, теб те нападат непишещи хора.:) Бъди готов, когато те нападнат събратя по перо... :( Не ангажирам никого с мнението си - ти имаш разкази, които ще останат в българската литература завинаги. И аз точно мога да посоча, кои. Но, не е тук мястото и времето. Бъди здрав и... бъди! Поздрави на Илиана, която достолепно споделя пътя ти!

до Балзак,вижте примерно Лев Толстой и ще разберете,че има и друг тип хора.