Е понякога е неприятно, щом някое малко камъче, се забие в обувката ни, но пък не е толкова трудно да го премахнем..Поздравления,Cefulesteven!
Хубаво е, когато можеш да превръщаш всички неблагоприятни ситуации в предимства.
И да знаеш, че всичко зависи само от теб:))))) Да умееш да се радваш от сърце:)Интересни асоциации предизвикваш!

откъде може да дойде вдъхновението. Творческите натури съзират изкуство във всяка житейска ситуация, всеки дребен детайл. Аз не съм го усещал, но ми се струва, че така животът изглежда доста шарен.

Всяка творба представлява за автора цяла палитра от чувства. Колко ли красиви мигове съдържа една голяма изложба?

че те има, Стеф...светлото ,напъстрено с емоция и слънчевост, тъга и надеждата с нея...

За този разказ е вярно на 100%. В основата си има действителен прототип, но сам няма да се разпознае, ако прочете разказа. Не познавам възрастната жена, долових само разпокъсани фрази, в разговора й с друга жена, във влака. Не повече от 4-5 фрази. Останало е в мен, след години дойде и сюжета, представих си я като главно действащо лице в ситуацията, иначе изобщо не бях се сещал за нея. Видях и едни слънчеви петна, малко ми заприличаха на картина, някакъв хаос от мисли за самотата, за хората, които се разделят ми попречи да се съсредоточа. Пишеше ми се ужасно и когато започнах, всичко си дойде за мястото. Образът от влака, слънчевите петна, от самотата към усещането за споделеност. И с голяма част от разказите ми е така. Имам си един склад за спомени, в който кеширам цялата информация, която достига до сетивата ми и в един ключов момент или една ключова дума, просто желание да пиша, сърбеж на пръстите изважда навън преживяно и непреживяно.

В предишният отговор на отзив споменах за ключовите думи. Знаеш ли, колко ключови думи е имало в твои отзиви и са последвани от разкази. Не съм ги броил, но са поне десетина.

И всеки живот е богата изложба. Благодаря ти:)))

Най-пъстри изложби, нека открият през есените дни врати за вдъхновението ти. Усмивки, Косара.