Стеф, дори и нищо друго да не си написал, този разказ е достатъчен, за да следя блога ти. Напомни ми за йовковото каквото и добро да си направил, за лошото си плащаш. И не, лирическият герой е умрял като човек с последната останала му човещинка.
Поздрави :)

Това ми е много скъп разказ, а и първия, засега единствения преведен на английски. Писах го преди пет години и много силно съпреживях героя си. В последствие написах и много, по-добри, но този си ми остава един от най-скъпите.

Благодаря ти.

За нормалните хора,това е равносилно на" самоубийство"/ в преносния смисъл на думата разбира се:)/, какво е постигнал, какво е пропуснал, какво трябва да направи утре.
Емоциите / трудно се контролират/, които човек влага във всичко,било хубаво и не чак до толкова приятно, го правят нестабилен, но в същото време винаги го изпълват с надежда.Невероятно противоречие, но е истина.
И, като тегли чертата разбира, че е невъзможно да свърши повече от нещата, които е запланувал,за които мечтае защото има обстоятелства, които не зависят от самия него.Човек не е сам на света! Той зависи от всичко, което го заобикаля. В този смисъл ,Времето се движи с различна бързина, в зависимост от характера ни, то е мерило за нашите желания и строго определено, за нашите пропуски. Времето е безпощадно и никога не се губи в излишни разточителства. Времето е възможност и никога не е последна:))))
Няма да навлизам" надълбоко във времето " /може много да се разсъждава/ и да се пише на тази тема:)))Поздравления за интересната идея, Cefulesteven!
Твоят герой е невероятен оптимист!Но цената, която плаща е твърде висока:)))
"И утре е ден" Скарлет О Хара..."Отнесени от вихъра"

Мисля си, също, че в мига в който колата се е врязала в него, почувствал болката би бил силно разочарован, ако не се беше озовал в краткото "утре" на съзнанието си, а детинската игра с кученцата е озарила душата му. За мен това е един чист човек, независимо какви други ги е вършил. Деградирал е в социалната среда като личност, но дълбоко в себе си, опазил ангела си.

Твоят герой преживява катарзис..Едно неблагоприятно събитие, / смърт на близък, силен стрес, оздравяване от тежко заболяване и мн. др. подобни/, променят човека.
Правят го по- мъдър!
Винаги съм смятала, че не е задължително да "преминеш през трудностите", за да БЪДЕШ ПО- ДОБЪР.По-лесно е да съчувстваш и да проявяваш състрадание към човека, който има проблеми. Най- трудно е, да се зарадваш искрено, на чуждото щастие! Това само малцина го могат..Въпреки, че самите те, много често са обект на завист и злоба! В живота има много подобни примери..
В историята също:)Качествата на човека са заложени генетично,но много от тях се възпитават и изграждат в ценностна система.
През Първите 7 години:))))Усмивки:)))

"Катарзис" - точната дума.

Доста силен разказ.

Благодаря ти.