Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.10.2011 08:50 - Твърде психарско убийство
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3197 Коментари: 9 Гласове:
20


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

 

Намерих я с шило, забито до дръжката в окото. Другото й око изцъклено се взираше в тавана в безсилен ужас. По врата й личаха синините от желязната хватка на убиеца. Любовникът й - с прекършен врат- се клатушкаше в пълната вана. По лицето му бе избила страшно глупава усмивка, а по подпухналата му обгорена кожа личеше, че водата преди това е била вряла. На мястото, където преди това е бил членът му, кървеше гнусна рана...
Отвратително. Пак щях да си имам неприятности. Откакто се ожених за Джуд, не стихваха. Отначало ме дразнеше това, че и след сключването на брака ни си остана мръсница, но после свикнах...
Номерата й обаче нямаха край и колкото и да се стараех, не можех да остана и за миг спокоен. Ето и сега. Не знаех що за маниак бе свършил тази работа, но знаех много добре, че ще ме разпитват. Аз щях да бъда първият заподозрян. Убийство от ревност! Че как иначе, при тези обстоятелства! Най-вече отрязаната пишка.
Набрах 911. Когато обаче чух гласа на дежурния, натиснах вилката. Боях се...
Щях да си имам неприятности. Ненавиждах ги. Целият ми шантав брак бе една голяма неприятност.
Май убиецът заслужава поздравления. Ако не бе убил Джуди, аз щях да го направя. Хубаво бе забил шилото в мозъка й, но как да се отърва от тези трупове…
Хрумна ми отведнъж. Песовете на Джуди залаяха. Не знам защо ги бе навъдила толкова много. Не я бяха опазили. Бе се свечерило, а имението ми беше отдалечено, затова съвсем спокойно извърших всичко.
Награбих първо трупа на Джуди и го замъкнах до казана. После измъкнах от ваната и приятелчето й.
- Е, друже - рекох му в ухото, докато го влачех - кофти нещо е да ти го отрежат, а не е и кой знае какво постижение да спиш с жена ми, но за всичко това не съм ти виновен...
Чудесна вечер беше. С пълна луна и дъжд от болиди. Свирукайки си, накладох огън. Взех сатъра и първо им отсякох главите. Изпразних им мозъците в казана. Някога са стрували може би нещо, но сега вече не - нищо повече от кучешки деликатес. После захвърлих небрежно празните черепи в ръчната количка, а очите им - в огъня. Отново взех сатъра и насякох ситно телата им, а крайниците хвърлих в количката до черепите. Месото им наблъсках в казана, след което грабнах количката и я затиках към бунището. Там донатроших черепите, залях остатъците с бензин и ги подпалих.
Отпуснах се блажено уморен на земята.
- Чудна работа - засмях се под носа си - на кого ли му е притрябвало да реже на нещастното момче оная работа?
Кучетата скимтяха, бяха гладни.
- Трайте де! Тази вечер хубаво ще си хапнете. Мама Джуд пак ще ви нахрани!
Скимтенето започна да става досадно, а и ми се приспа. Реших да се прибера и да си поотпочина. Тъй и тъй месото трябваше да си поври.
"Ама че извратена работа! Да му отрежат фалоса." - захилих се пак, макар да ме бе яд, че тази мисъл ми се е натрапила...
Измих банята набързо. Отворих една бира и легнах пред телевизора. Даваха едно готино уестърнче. Смях се до насита. След филма страшно ми се приспа. Не биваше обаче да се поддавам. Псетата виеха, бяха гладни.
Трябваше да подклада огъня и да ги нахраня.
Спеше ми се, а ужасно виеха. Неприятна работа. Мислите ми се въртяха около това как изглежда онова място под корема на убития. Странно убийство. Твърде психарско убийство!
Върнах се в стаята си. Дремех. Някак си обаче трябваше да остана буден, докато гозбата бъде готова. Иначе кучетата щяха да вият и да ме събуждат.
Зли псета, но какво пък... Лаят си и не създават неприятности от рода на Джуди. Какво ли не съм си изпатил с нея. Заради капризите й ипотекирах, а после загубих апартамента си. Сбих се с най-добрия си приятел, на когото му беше завъртяла главата, а после ме наклепала. Накрая ме накара да прехвърля всички спестявания на нейно име. Направих го да миряса, но тогава започна да повтаря, че ще ме изхвърли на улицата. Ако не съм я убил, то е само защото мразя неприятностите. Само да знаеше какво ми е отвъртре, не би ме наричала с презрение непукист...
Хич не съм непукист, щом не мога да заспя без да нахраня кучетата, макар че от утре с тях няма да имаме никакви неприятности.
Иска ми се спокойно и щастливо да си поспя.
Чу се сирена. В двора ми нахлуха няколко полицейски коли.
- Отдел "Убийства" - измърмори цивилният с насраното от птичка по яката яке и ми подаде заповед за обиск.
Засмях се и му подадох бира. Въпреки че му се спеше повече от мен, прие. Чукнахме бутилките.
- Какво е станало? - попитах го, докато подчинените му вандалстваха из дома ми.
Полицаят се усмихна иронично.
- Ами, днес една жена даде самопризнания. Убила мъжа си и съпругата Ви.
За доказателство показа нещо интимно, което не беше на мястото си.
- Виж ти!
- Да, бе! Знаеш ли, приятел, въпреки че тя беше патологичен случай, описа твърде точно жилището ти.
Ставаше лошо. Каквото бе тръгнало да става, щеше да стане, затова реших да си призная. Неприятностите бяха неизбежни... Не знаех как да започна и изтърсих първото изречение, което ми дойде на устата.
- И какво беше това интимно нещо?
- Ами, членът на мъжа й. Отрязала го.
Искаше ми да си призная, но този въпрос вече няколко часа бе тормозил подсъзнанието ми и нямаше как да не го задам.
- Но, защо?
- Кво да ти кажа, приятел? Твърде психарско убийство! Казала си: "това нещо е само мое" и като се уверила, че не е тъй, хванала че го отрязала, за да си направи от него вибратор. Не знам кво си е мислила отначало, но не се оказало лесна работа, само го повредила. Тогава се вбесила и това я
накарало да се предаде...
В това време подчинените му един през друг изясниха, че трупове няма.
Интересно ми беше какво търсеха в прахосмукачката.
- Вие, разбира се, ще бъдете така любезен да дойдете с нас - покани ме най- учтиво той.
- Да, разбира се - отвърнах весело - но нека първо нахраня кучетата, че са гладни...
Благодушно ми разреши, дори ми помогна при сипването. Оказа се, че обича кучета...
По едно време изтърси, че толкова приятно ухае, че му се иска и той да опита. Предложих му да опита. Не прие, но не го счете за подигравка.
В полицейската кола желанието ми да дам самопризнания се изпари. Нямаше да намерят трупове, а показанията на такава, която реже... на мъжа си, не значат нищо, нали? 

1991

 

 



Гласувай:
21



Следващ постинг
Предишен постинг

1. irin4eto - !!!!
28.10.2011 14:23
Голям ужас!
цитирай
2. cefulesteven - Един от първите ми писани и публи...
28.10.2011 15:08
Един от първите ми писани и публикувани разкази. Някога, много отдавна:)
цитирай
3. sins - Това си е малко като Тарантино, да го ...
28.10.2011 16:20
Това си е малко като Тарантино, да го вземат дяволите!

Поздрави, Стив!
:)))
цитирай
4. tutankhamon661 - cefulesteven
28.10.2011 16:24
Всяко убийство е психарско.
цитирай
5. cefulesteven - Това си е малко като Тарантино, да го ...
28.10.2011 19:10
sins написа:
Това си е малко като Тарантино, да го вземат дяволите!

Поздрави, Стив!
:)))



Много си го обичам. Още не бях гледал нищо от него. После имах удоволствието: и "Криминале" и "Глутница кучета" много си ги харесвам и по много пъти съм ги гледал. Любим ми е "Гадни копилета".

От много време се канех да го пусна, чудих се кога, а Бекссс с вчерашната си публикация, ме накара да се наканя.

Поздрави!
цитирай
6. cefulesteven - Всяко убийство е психарско. Не мога ...
28.10.2011 19:10
tutankhamon661 написа:
Всяко убийство е психарско.



Не мога да не се съглася.

цитирай
7. vahisht - Да, много дълбоко...
28.10.2011 20:52
забихте с тази история, скалпела-перо, в читателите...
Поздрави!!!
цитирай
8. demonwind - Ето и една психария от мен,
28.10.2011 23:05
ако не си попадал на нея ;)

Поздрави!

http://demonwind.blog.bg/lichni-dnevnici/2011/10/12/rykavite-na-vremeto.833604
цитирай
9. анонимен - California
29.10.2011 08:28
Predi dni prochetoh vav vestnik tuk za pochinal nad 80 chovek, mai v Michigan, zabravih kade. Toi imal self storage ot godini i vse go plashtal v avans za niakolko mesetzi. Taka i sega. No umrial.Rodnini otishli da vidiat kakvo darji v tozi storage. Okazalo se frizer, a vatre na parcheta trup na jena. I tova e mai negova, da ia narechem liubovnitza, koiato se vodi za izcheznala 29 godishna ot 1983. Chovekat togava kato go razpitvali kazal, che ia ostavil pred edin motel i ne znae nishto za neia poveche. A toi si ia pazel...Ne beshe priatno chetivo, no naglejdam chesto avtora kakvo tvori, a i kak tvori. Vsichko dobro!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405093
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031