Представлява голямо усилие да сваля маската си. Трябва около час да се изкачвам по много хлъзгава и тясна пътека. Понякога забивам нокти за да не се свлека обратно в залата с лостовете за управление...Целият разказ 

 

 

само една маска ... на повечето от нас се налага да има десетки..

Трябват ни за да оцелеем, а и да опознаем по-добре лицето си. Някои от маските са на мисли, без които можем, но които ни правят по-богати. Други са на фантазиите ни. Трети са социалните маски, които ни правят разбираеми. Четвърти са на ролите ни, които не можем да нямаме щом сме на сцената. Наистина десетки са, повечето от тях полезни или най-малко безвредни. Една или две между тях са канибалите, които се хранят с лице и душа, които обезличават и задушават.

Поздрави.

Същото изпитвам когато чета Кафка!

Блогодаря ти!

най-добре умеят да сменят маски. Tъкмо свикнеш с една, а тя вече е сложила друга.
:)))

Приемам го като част от очарованието им. Така в една жена откривам, кога две, кога седем, кога дванадесет. Е, винаги мога да бъда изненадан и стъписан, но това е живота:))))

и ми харесва много! Оставя в мен не едно чувство цял комплект от тях!
Благодаря :))