В по-предишната колонка: "Творчество и Бог", в обратната връзка последва малък скандал. Приемам, че в стремежа си да бъда максимално точен, без да съм излишно обстоятелствен, не съм бил достатъчно ясен, което вероятно е пропуск от моя страна. Цитирам дословно изречението, предизвикало спонтанната реакция: "За Бога, твори!"

Явно беше прочетено като: "За Бога, пиши!". Нямах, и сега нямам предвид само писането. Ако чувстваш потребност, рисувай или свири. Прави мускули, съзерцавай, развивай своите способности. Така твориш себе си. Прави любов или дълбай камък. Защото това е подобието ни Божие - една съществена разлика между човека и скота, а и точно то е предпазило много хора от оскотяване... Целият текст 

Именно - ако чувстваш потребност.
Много добре знам за какво говориш, защото го усетих като ученик. Тогава имаше моменти, когато желанието да пиша бе неудържимо. Дори сътворих няколко книжки - съвсем по детски.
Сегашните ми постинги също са под въздействието на "онова желание". Никога не пиша заради самото публикуване. Задължително трябва да ми идва отвътре.
Може да го разбере само човек, който го изпитал или поне е наясно с психологията на твореца.
Скандалът е предизвикан от духовно осакатени хора, неспособни да видят по-далече от носа си. Големите им претенции не означават големи възможности или способност да разберат смисъла на дадена творба. За противоречията, в които постоянно изпадат, няма защо да напомням - обвиняват и често в следващия си коментар опровергават сами себе си.
Знаеш го, но все пак да напомня - важното е да дадеш воля на вътрешната потребност. Точно както правиш.

В голяма яснота и детайлност мога да си представя картина на едно въображаемо бъдеще. Улиците, лицата, дори миризмите. Налагало ми се е да описвам сцени от времето на Третия райх, шестдесетте години в Америка, времената на Испанската инквизиция, че и събитията около разпятието на Иисус. Усещането ми е било, че съм присъствал, друг е въпроса, колко съвпада със случилото се в действителност. Просто имам фантазия. И умея да си представям неща. Много пъти преди да се запозная с даден човек и да разбера, че го е имало много точно, дори с някои стряскащи съвпадения в детайлите съм описвал живота му, драмата му или стаята в която живее. Едно обаче колкото и да се опитвам не мога да си представя: своя живот, ако не правих това, което правя. Получава се съществуване, но това не е моя живот. На някакъв биологичен експеримент е, дребен детаил от социалната схема, но не това, което ми предава чувството за най-святото право, правото над самия себе си. Личната свобода. Тя е творчеството.

Поздрави.

Аз например не разбирам онези, които висят по цял ден във фитнес залите. Чудни хора. В крайна сметка избора си е техен. Не ги обвинявам, но и те на мен да не правят забележки.
Само пример давам. Има още. Различни хора, различни нужди и желания.

Поздрави и благодаря ти.

А за примера. Познавам и от хора, които прекарват значителна част от живота си в творба на тяло. Макар да не съзнават, някои от тях са скулптори, просто ползват друг материал. Себе си. В ценностната им система е един вид боди-арт. И докато работят върху тялото си, формират и духа.

И за каквито и Нарциси да минават, за голяма част от обкръжението си, доста жертват за изкуството си.

Както си го каза: различни хора, различни нужди и желания:)

Няма какво повече да добавя...

Поздрави от сърце...

За лудо работи, за лудо не стой - поговорка, при това българска