Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.12.2011 09:18 - Коледна история
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 4184 Коментари: 17 Гласове:
25

Последна промяна: 23.12.2011 09:45

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Гледа ме уплашено, в погледа като катеричка. Глупаво изглежда, даже не и смешно. Мъж сто и тридесет килограма, политически лидер за когото са гласували повече от сто и тридесет хиляди. Гъсти мустаци и челюст на булмастиф. Къси крачета и дялово участие в не знам си колко фирми. Със съмнителна университетска диплома, но десет дипломи да му дадат за наученото от живота и мурафетите му, пак ще е малко. Смешен е, но си го бива. Пие по кило, без да му личи. Костюмът му все омачкан, което е естествено за туловището му, но е чудато, че въпреки свлечените си панталони, въпреки винаги идещите му къси ръкави и гънките е представителен. Няма вкус има нюх. Държи се простовато, а не е простоват. Обикновено арогантен, бих казал брутален, сега ме учудва: държи се като душица. Много чувствителна, разтревожена от нещо си. Не ми се е налагало друг път да го убеждавам, знае какво иска, а парламентарната ни група няма интереси, които да влизат в разрез с личните му. Напротив, едното и другото винаги е съвпадало. Звезда си ни е, гледаме да е доволна.

-Но защо точно аз! - за десети път ме пита.

Мъча се да намеря други думи. По-убедителни. Не става, повтарям се:

-Защото си дебел.

-Виж, аз такова...не ми харесва.

-Празник ще е за душата ти.  Повярвай ми и аз съм го правил. В къщи разбира се пред моите деца и племенниците. Но тези си нямат нито баща, нито чичовци или вуйчовци. Много ще ти се радват, а уредил съм ти го. По всички новинарски емисии ще го предадат. Да ти припомня, че едва не останаха на улицата. По студа, на Коледа. Сградите на общежитията им, че незаконни, незаконни. Че трябва да бъдат съборени рано или късно, трябва. Че допусне ли се компромис...Знаеш си, какво да ти повтарям. Но народа ни се трогна от съдбата им. Не даде. Възпротиви се. Живи вериги щеше да прави. Странно, но хубаво е, че понякога е буден. Сега е позабравил за малките бездомници, но ти...всъщност ние, нашата партия ще му напомним...и ще бъде затрогнат.

-Това е чист популизъм.

-Тъй, де.

-Ще ни критикуват.

-Не. Ще ни рекламират.

-Имам си блог, срам ме е. Ще ме бъзикат.

-Ти и срам. Хайде, де. Знаем се, имаш чувство за хумор. Безобразно даже на моменти. Нека си говорим честно.

-Нека си говорим честно, няма да я бъде. Не ми харесва. Не искам да съм Дядо Коледа. Ти стани. Напоследък Дядо Коледа спазва линия. Без мазнини е, с плочки на корема и релефни бицепси.

-Не си ли бил дете? - задавам му въпроса, защото ми свършиха аргументите, а той сериозно се замисли, преди да ми отговори:

-Не, някой ден като се пенсионирам, ще опитам.

-Представи си ги, те са невинни. Имат големи очи и сополиви нослета. Някои са много грозни, а на други им миришат краката. Повечето четат зле и говорят зле и как да могат по-добре, като мама никога не им е чела приказки в леглото. Душата им е гладна за приказка, разбираш ли. Те ще й повярват, за тях ще останеш чудото. Какво ще спечели от цялата тази пародия партията ни е съвсем друг въпрос, по-важно е, че тази година, много преди пенсията, до която можеш и да не доживееш, като те гледам как се тъпчеш и колко са червени, извини ме, капилярите по носа ти, ти ще бъдеш дете. С тях ще преживееш своята приказка.

-Махни се от мен, Сатана!

-Изобщо не приличаш на Иисус. Но си артистичен. Добре изрече репликата му. Заучи и тези на Дядо Коледа, защото повече се връзват на туловище като твоето.

-Няма да стане.

-Представи си бенгалския огън отразен в очите им. Свещите. Коледното усещане в онези съборетини.

Въздъхна. Махна с месестата си ръка в знак да се омитам, че той да си помисли. Знаех отговора му, нямаше къде да ходи. Напоследък рейтинга ни пада. Не е краят на света, ако се разпаднем, всеки от нас ще бъде привлечен от друга политическа сила. Кариерата ни е гарантирана. Но колкото повече отлагаме, толкова по-ценни ставаме, а и да си призная, приятно ми е да дразня, опоненти, които отдавна са ме отписали и ден след ден очакват нещо, което не се сбъдва и не се сбъдва, не че някога няма да стане, но гледат като затворници, чиято амнистия все се отлага и отлага или ако щете като измамен работник, чиято заплата все обещават да изплят, все на бъдеща и бъдеща дата, а тази дата не настъпва. Имам си няколко любимци сред тях, ще им купя няколко дрънкулки за коледа, ще им ги пратя с усмихнати картички и пожелание за добро политическо бъдеще. И по някой мейл ще им драсна, от измислени профили, зад които ще се досетят, че съм аз. За да е по-гадничко. Че няма никой да помни след време формированието ни, няма. Че ще е скоро, ще е скоро, но няма да е толкова скоро. А с тази Коледа, ще го направим простичко, семпло и ефектно.

Хлапаците са големи сладури. Видях ги. Бият в сърцето виновните им изражения, наивните им и едновременно с това нагли очички. Нещо в изражението им е на възрастен. Друго, как да го определя, то е като целия ни живот. Трогателно очакване и вяра в нещо, в което отдавна е трябвало да изгубим вяра. Виждал съм го по лицето на любовницата си и по това на едно хлапе, което работеше при нас, като пиар, преди да духне зад океана. Виждал съм го и по лицата на момчетата, в онзи стъкларски цех на който някога бях собственик. По лицата на едни приятелки на мама. Понякога го виждам даже в огледалото. Няма да се промени, изглежда го носим всички. Включително и тези ограбени от живота деца. И за това в редки случаи ги разбираме. Иначе Отчето се грижи добре за тях. Да живеехме в други времена да го хвърля на лъвовете. Понеже е истински християнин. Понеже това си е истинско насилие от негова страна, в този отдаден на езическия дух, свят. Застана ли пред него, рухват ценностите ми, усещанията за някаква житейска позиция. Нямам власт над него, ни политическа, ни духовна, ни психологическа. Този си има друг шеф, пред който се чувствам сополиво дете, като питомците, за които е построил общежитията. Истинска ценност щеше да е отчето, ако имахме нужда от истински ценности. Но не ми се говори, нямаме. Истинските ценности само ще докажат фалша на тези, които трупаме.

Стряскам се. Дебелакът леко ме е докоснал по рамото.

-Добре. - казва ми нерешително - Ще бъда Дядо Коледа.

Къде да бяга. Сега и на мен ми заприличва на пошла клоунада. Е, аз я инициирах, разработих, ще я довърша така, че да е максимално добра. От яд на самия себе си, свалих рогата от ловната си колекция. Някои от елените не съм обстрелял аз, едни са ми наследство от вуйчо, други купих от ловно изложение. Красят от дълги години вилата ми, всевъзможни истории си измислям за ловуването им. На четири езика ги разказвам на приятели и партньори от близо и далеч. Сигурно после ми се смеят, като отмине внушението, но докато трае: вярват ми. Скъпи са ми пустите рога, но ще ги рискувам. Пък и какво да им стане: най-много да опада лака им или някое от тях да се счупи. Дано само някой от конете не подскочи, да преобърне каляската и върха им да се забие в корема на дебелака. Сладур е, жал ще ми е за него, въпреки, че и това ще е добра реклама.

Истинско предизвикателство се оказа закрепянето на рогата по главите на конете. Момчетата от киното, които го сториха, в началото се кискаха, после псуваха, накрая много се натъжиха и ме отпратиха, с увещанието, че като намерят начин ще ме извикат за да видя как се е получило. Две денонощия не ме потърсиха и си мислех да ги потърся аз, когато най-сетне ми позвъниха. Разплясках се като дете на Коледа, като видях как са си свършили работата. Приличаха на естествени израстъци от черепите на конете. С тях единия приличаше на истински Рудолф. Не по-малко усърдна работа се хвърли и по външния вид на дебелия. Наложи се дори да викнем театрален перукер от Лондон, а с хонорара му, можехме да издигнем нови къщички на децата, че и образованието им за дълги години напред да платим, но щом сме решили да направим нещо за тях, нека го направим със стил. Седем гримьорки още работиха. Истински вълшебници, все едно заклинание по лицето му правеха. Накрая, чак това което лъхаше от него, приличаше на сребърно, хладно, но необяснимо милващо. Не можех да повярвам. Това ли е нашия дебелак. Изглеждаше по-висок, по-пухкав, но едновременно с това, по-строен и много по-духовен. Строг като севера, а усмихнат като сиянието. Съживила се беше легендата и познатата представителност на героя ни беше изчезнала, изместена от друга, несравнимо по-силна. Чак ми идеше да седна в скута му и да получа подаръче. Когато се обади не познах гласа му. Каза просто:

"Да вървим!"

И аз се почувствах като джудже. Дано може да подкара колесницата и дано не се преобърне някъде. Да можехме да поръчаме и сняг, и това щяхме да направим, но понеже Господ още не приема от нашата валута, не можем да му платим хонорар. За това каляска, вместо шейна. Преди да свирна на шофьора ми да подкарва, дебелия вече се беше втурнал с каляската. Едва го догонихме. Направо си летеше. А междувременно на едри пеперудки вече пърхаше и танцуваше пред очите ни сняг.

Децата се представиха добре. Отчето твърдеше, а то не умееше да лъже, че не е участвал в подготовка на никаква програма. Най-мургавото от тях, още от сега с физиономия на рецидивист, рецитира с ангелски чист глас Десетте Божи Заповеди. Когато стигна до "Не кради!" я изрече по-различно. Като мъж, който иска да предаде с изречена клетва сила на волята си. Очите му станаха по-големи, проблесна увереност в това, което произнасят устните му. После пяха на английски коледни песни. После правеха цигански колела и играеха кючек. Произнесоха колективно "Отче наш" и го изпяха в свой аранжимент, в седем осми, което беше и смешно и трогателно. Дебелият сияеше, а светлината, която се лееше от него никак, никак не ми харесваше. Това не беше неговото излъчване. Дано бързо изгуби впечатленията си, че какво ще правим със светец в парламентарната ни група. Самият аз обаче се бях отдал на импулса. Плясках и се смеех. Прегърнах дори един дребен мушморок и го научих на една хулиганска песничка. Поведох после хорото. Чувствах се нисък, а не съм. За пръв път се чувствах равен с тях и съжалявах, че не съм се облякъл като джудже. А когато Дебелият започна да раздава подаръците ми се искаше и аз да получа своят. Трябваше да съм в паника, това което направи не беше в сценария, а някои от нещата, отвъд правомощията му и щяха да бъдат оспорени. Като онзи документ, който поднесе като подарък на Отчето, рече му, че било решение, общежитието никога да не бъде разрушавано. Подличко беше. Свещеникът не разбираше от бюрокрация и за това не беше узаконил добре делото си. Повярва му. А Дебелият не може да издава подобни разрешения. Погледите ни се срещнаха и в очите на Дебелият ясно прочетох:

"Не се безпокой, всичко е наред!"

После започна като фокусник да вади необясними неща от чувала. Децата ръкопляскаха и се смееха, но той вадеше зайчета, които изчезваха. Гълъбчета, които отлитаха. Всевъзможни илюзии, които след разпадането си оставяха реалния дар. Учебните помагала, евтините джиесеми, нетбуци втора употреба, чорапи, дезодоранти, кукли и другите детски радости, които наши приятели от обръчите ни фирми, бяха дали безвъзмездно за случая. Бяха нещица, които ги има почти във всеки дом, почти всяко хлапе, без най-бедните, а тези по-бедни и от най-бедните живеещи с родители, не можеха и да мечтаят. И като видях реакцията им. Забравих и за телевизия, и за реклама, за истинската си цел. Опомних се сред тях. Получавах подаръка си. За пръв път, за пръв път в живота си, създавах радост, такава, каквато винаги съм искал да създам. Като просещо дете съм се молил за ценността на подобен миг, а не съм го получавал. И вече нищо не беше от значение. Танцувах и ръкоплясках, смеех се като инфантил. Дебелият беше още по-зле. Гласът му гръмогласен, погледа му упоен. Махаше с широките си ръкави като с криле.

И най-неочаквано, и не по сценарии ми каза:

-Време е да отлитам и да зарадвам други деца!

-Хей! Ама ти не си Дядо Коледа.

Хванал бях яката му, друсах го.

-Опомни се! Не си Дядо Коледа!

За миг отрезня, а очите му станаха адово тъжни.

-Остави ме. - рече ми - Аз никога, никога не съм бил толкова щастлив. Не трябваше, знаех, че не трябваше...Не ми харесваше, сега е тъжно.

-Лъжеш се.

-Но ти не ме излъга. Станах дете.

-Спри се.

Хвърли ме като бълха от себе си. Втурна се навън.

Снегът беше вече натрупал. После имаше много версии. Уплашените коне са препускали до пропастта. Много сняг валя през нощта и на следващия ден, после се разтопи. Реката в която предполагаха, че е изгубил живота си седмица наред беше бурна, излязла от коритото си, заради разтопените снегове. Дълго го търсиха, но може да е бил отнесен много далеч. Не откриха ни кон, ни каляска, ни някой от роговете ми.

Същата вечер обаче ясно си спомням. По натрупалия сняг личаха ясно следите от колата на каляската и копитата на конете. На една и съща линия, рязко свършваха. Все едно беше отлетял.

Да, най-вероятно следите нататък са били заличени от навелия сняг.

 



Гласувай:
27
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. sherif - Снощи
23.12.2011 09:32
видях едни следи и елен към тях, но Дядо Коледа го нямаше, тц, тц!
цитирай
2. cefulesteven - видях едни следи и елен към тях, но ...
23.12.2011 09:52
sherif написа:
видях едни следи и елен към тях, но Дядо Коледа го нямаше, тц, тц!



Ако има кой да го издири това ще е шерифа:) Но пък може и на Дядо Коледа да му е добре там където е, така, че великодушно да го оставим.

Поздрави:)))
цитирай
3. melina26 - :)))
23.12.2011 14:36
Bсички коледни истории са интересни. Твоята също.
цитирай
4. cefulesteven - Bсички коледни истории са интер...
23.12.2011 14:49
melina26 написа:
Bсички коледни истории са интересни. Твоята също.


Радвам се, че ти хареса. Благодаря ти.
цитирай
5. angpiskova - Толкова ми
23.12.2011 15:43
хареса, че ще го споделя на стената си във ФБ!
цитирай
6. aqualia - ...но ти не ме излъга, станах Дете!
23.12.2011 16:00
Колко ли светли мигове сме изпуснали!
Стеф, твоят Дядо Коледа е най-интересният от всички, които съм преживяла напоследък! )))
цитирай
7. cefulesteven - хареса, че ще го споделя на стената ...
23.12.2011 16:57
angpiskova написа:
хареса, че ще го споделя на стената си във ФБ!



Ако знаеш колко ме зарадва. Този разказ е съвсем нов. Днес го публикувах за първи път.
цитирай
8. cefulesteven - Колко ли светли мигове сме изпус...
23.12.2011 16:58
aqualia написа:
Колко ли светли мигове сме изпуснали!
Стеф, твоят Дядо Коледа е най-интересният от всички, които съм преживяла напоследък! )))



Благодаря ти! Благодаря ти. И най-щастливата Коледа до сега, ти желая. Но нека следващата е още по-щастлива. И всяка следваща така, спрямо предходната.
цитирай
9. mileidi46 - Нека празника бъде за Душата ти пр...
23.12.2011 17:13
Нека праника бъде за Душата ти приятелю!!!
Нека БОГ ви дари с всички чудесни вълшебни чудеса!!
НЕКА се сбъднат!!!
Прегръдки за всички на коледната трапеза!!!:))
цитирай
10. cefulesteven - Нека праника бъде за Душата ти пр...
23.12.2011 17:17
mileidi46 написа:
Нека праника бъде за Душата ти приятелю!!!
Нека БОГ ви дари с всички чудесни вълшебни чудеса!!
НЕКА се сбъднат!!!
Прегръдки за всички на коледната трапеза!!!:))


Прегръдки, Миледи! И ти, и ти бъди Честита!
цитирай
11. hristo27 - Весели Коледни празници и от мен!
23.12.2011 17:38
Весели Коледни празници и от мен!
цитирай
12. cefulesteven - Весели Коледни празници и от мен...
23.12.2011 17:44
hristo27 написа:
Весели Коледни празници и от мен!



Светли нека да са и за теб! Честити!
цитирай
13. vostroto - :) Стеф
23.12.2011 18:50
Хубаво е, много романтично, коледно:) Имаш страхотно въображение - макар и с фантастични елементи (не и това за ценностите:)), разказът звучи реално.
Поздрави!
цитирай
14. cefulesteven - Хубаво е, много романтично, кол...
23.12.2011 19:01
vostroto написа:
Хубаво е, много романтично, коледно:) Имаш страхотно въображение - макар и с фантастични елементи (не и това за ценностите:)), разказът звучи реално.
Поздрави!


Силно го преживявах, докато го пишех и много, много ме зарадвахте. И това ми е първия коледен подарък за тази година. Светли празници ти желая:)
цитирай
15. angpiskova - Стеф,
23.12.2011 20:14
пак ще ти кажа - много си талантлив!
цитирай
16. voktiv - честита коледа
24.12.2011 09:25
Благодаря
цитирай
17. tim - :-)
28.12.2011 12:23
Супер! Ще чета този блог. Талант и чувство за хумор.

Шегувайки се ще кажа че тук фантастиката е дълбоко дълбоко и на много нива

Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6066992
Постинги: 3771
Коментари: 35565
Гласове: 106146
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев