Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.12.2011 10:03 - Снежните човеци
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3980 Коментари: 18 Гласове:
23

Последна промяна: 24.12.2011 11:34

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

На Валя Йотова и Майстора, с благодарност, че всеки един от тях, по свой собствен начин разпалва фантазията ми и ме вдъхновява. 

-Добре сте се организирали тази година. - казах му.

 

Той изсумтя. Караше снегорин. Викна ме да поправя радиото му. Старото. Истинска реликва от времето, когато апаратите бяха лампови и някой от тях по размери надвишават размерите на някои коли днес. Имаше осемелектродна лампа за сменяне. Не ме питайте откъде я намерих. Моя магия, правя я, но да я обясня ми е трудно. Намирам части, които от десетилетия не се произвеждат, вадя от дългогодишна кома стари уреди и често виждам сълзи. Със съживяването на отдавна отхвърлената от времето технология, възкресявам частица минало. Поне за притежателя й, връщам детството му, младостта му. И ми се иска, самия да не съм носталгик, настоящето ме привлича, любопитен съм към всяка новост и макар да не съм жален много от живота, ще ми се да живея вечно и бих отхвърлил рая в замяна на това, толкова крехко, а наедно с това тромаво тяло, само и само за да видя, каква ще е технологията в следващите, следващите и следващите векове. 

Радиото проработи, приятеля ми изведнъж заприлича на хлапе.

-Да можех да върна и програмите! - засмях се - Свободна Европа, Гласът на Америка, Радио "Германия", които се слушаха тайно...

-Не съм ги слушал. Не знаех за тях, но това...-не завърши изречението си. -Толкова скъпо ми беше. Исках да го чуя още веднъж. Още само веднъж. Вече мога да го разбия с бойния чук. Не се оказа кой знае какво. Гласът му е по-лош от всеки китайски апарат, който можеш да намериш за левче.

-А не съм съгласен. - рекох с тон на капацитет. - Грешиш.

Махна с ръка, изглежда темата го отегчаваше и побърза да я смени:

-И ти грешиш! Не сме мръднали от гаража. Снегът просто не натрупва.

Изненада ме. Студено беше навън, достатъчно студено за да не се разтопи, особено при този интензивен валеж. Едва сега, мигом осъзнах, че има нещо странно. Чисти бяха не само улиците. Чисти бяха и покривите. Покривите на къщите и на колите. Не бяха побелели и короните на дърветата. Сняг нямаше и по градинките. Не бяха побелели прозорците, нито пейките. Не преставаше да вали. На едри парцали, гъсто да вали, но не натрупваше, даже не покриваше.

-Какво ти е? - попита ме.

-Нищо. - отвърнах - Трябва да вървя.

На прага извадих телефона с намерение да извикам такси, но се отказах. Тръгнах по улицата. Под краката ми хрупаше, но не сняг, това беше от студа. Валеше отгоре ми, вдигнах ръката си и забелязах, че снежинките не докосват ни нея, ни ръкавите. Доближават се, после рисувайки спирала отлитат, като че ли ответи от вятъра, но вятър нямаше или поне не беше толкова силен. Освен това, ако беше вятъра щеше да е в една посока и да навее снежинките от едно на друго място. Но снежинки не се докосваха до нищо. Те само се доближаваха и отлитаха, посоките им изглеждаха хаотични. Опитах се да проследя една. Не беше лесно сред безбройните. На ъгъла едва не се сблъсках с Валя. Пак беше с фотоапарата си, пак снимаше. Нямаше смисъл да ми казва, че на макро. Знаех си.

-О, здравей! - рече ми бързо, увлечена в лова си.

-Улови ли посоката им? - попитах я.

-Като, че ли да.

Валя е търсач на приказки. Всъщност тя има ключа към онзи свят, до който само детското въображение и творчеството на фантастите имат достъп. Художник - фотограф е. Наднича в малките неща, тези по които погледа ни се плъзга. Твърде забързани сме да забелязваме, а и принципа на човешкото зрение е такъв, че не може да улови. Снима обикновено на макро, но така звучи просто. Трябва да се видят фотографиите й, не могат да се преразкажат. Попадаш в друга реалност, ставаш мигновено малък, а малките допреди това неща вече са големи. Учат те на неща, които си пропуснал да научиш, отварят ти пътеки, които са били пред теб, а си отминавал. Със загубата на чувство за пространство, губиш и представа за времето. Като преди сътворението си, във вечност връстница на всички времена. Сега преследваше снежинка. Не ми е казвала, но съм сигурен, че е снимала стотици или хиляд
и, а още не е открила онази, която ще покаже и с чиито форми ще изрази своите мисли и чувства.

-Имат обща посока, нали? - рекох, макар да не заех какво ме кара да мисля така.

-Не съм сигурна, но така изглежда. Ето виж. - показа ми няколко последователно направени снимки.

-Нищо не разбирам, прилича на поляна глухарчета при ураган.

-Всяка от снежинките е различна, а с десет се запознах.

-Всяка различна? С десет си се запознала.

-Наистина са различни. На десет запомних лицата. Разделят се и се срещат, също като хора са. Струва ми се, че пътуват в тази посока.

Тръгнах след нея. Продължаваше да снима и да поглежда заснетото. Водеше ме, а аз я следвах. Скоро изкачвахме по хълма. Тъмно беше и в тази снежна виелица, макар и да не натрупваше трябваше да е страшно, но увлечени от преследването не се замисляхме за риска. Скоро излязохме извън предела на града, снежинките ни водеха по горските пътеки. Около нас вече беше снежно торнадо. Подобни на звезди, на птици, големи колкото разгърнати вестници, плаващи във въздуха бели книжни лодки, напомнящи брилянти, напомнящи конфети, искри, пръски морска пяна, сапунка, разлетели се таблетки, мечти и зрителна илюзия валяха. Валяха отдолу и отгоре. От всичките посоки, събираха се в една, а ние вървяхме в подобие на онзи тунел, по който описват, че преминават душите ни, преди да стигнат в непознатия свят. Не можехме да видим и крачка напред. Толкова лоша беше видимостта преди да се озовем на поляната и разберем къде отиват всичките снежинки.

Те бяха стотици, а може би хиляди. Наредени снежни човеци. Като войници. В стройни гъсти редици. Излъчваха живот по един и същи начин. Едно и също желание. Едно и също известно само на тях очакване. Всеки един извън строя би създал приятно настроение. Весела усмивка, детско творческо желание, празнично чувство, желание за игра, ефимерно усещане за надежда, коледни копнения, приказно докосване и ведри мечти. Сумирани в едно, хилядите еднотипни чувства, толкова невинни, толкова наивни се превръщаха в нещо огромно и някак зловещо.

Валя започна да снима трескаво. Макар да я познавах като момиче - боец, борещо се смело в творческите кръгове, в които други изливаха разрушителните си чувства и погубваха по-уязвимите таланти, долових лекото стенание, която тя въпреки старанието си не успя да скрие.

-Какво, какво, за Бога, става! - изрече го механично, не че очакваше да й дам отговора.

-Снежинките са кристали. - мислех на глас - Като всеки кристал биха могли да са запазващо информацията устройство, стига да открием начин как да записваме върху тях...

Вдъхнах въздух. Оттук - нататък изглеждаше ирационално, но нямаше друго обяснение.

-Стотици години с тях са правени снежни човеци. Правени са от всички деца по света или поне по тези места на света, на които натрупва сняг. Чистата детска енергия, на творческия импулс. Първият, най-истинския. Тя е записвала върху тях цялата си идея. Празничната. Погледни ги един по един. Всеки сияе и се усмихва...Празниците са отминавали, творбата се е разтапяла. Снежният човек бавно се е израждал, килвал се е на една страна, лицето му е заприличвало на прокажено...Да, имам спомени от детството...

-Сега си спомням и сълзите си...

-Забравяли сме, как творбата е ставала все по-малка и малка. Разтапяла се е като празничното чувство, което бавничко ни е напускало.

-Превръщали са се в локва.

-Преди реалността да ни утеши с първите си слънчеви лъчи и да ни покаже, че макар нищо не е вечно, живота е приятен...Те са се изпарявали, губела се е информацията в небесата...

-В продължение на стотици години.

-Докато накрая след толкова записи от толкова детски ръце не се е възстановила напълно в паметта на всяка водна капка, във всяка снежинка.

-И мечтите ни се връщат отново на земята. Вече готови, осъществени от тези преди нас...Но защо?!

Не посмях да й кажа, а миг по-късно разбрахме.

Снежните човеци се плъзнаха към ръба на поляната. Катурваха се от него. Пръскаха се в лавина, която ставаше все по-мощна и по-мощна.

И заливаше града.

В грохота ми се струваше, че чувам поправеното тази вечер от мен старо радио. Предаваше информация, че това се случва и по други точки по света. Преди гласа му да бъде погълнат в оглушителен трясък.

 



Гласувай:
24
1



Следващ постинг
Предишен постинг

1. ognena71 - Щастлива коледа, здраве и късмет и ...
24.12.2011 10:29
Щастлива коледа, здраве и късмет и много усмивки!
цитирай
2. stela50 - Поздравления и сърдечни пожелания
24.12.2011 10:30
за светли и щастливи празници !
цитирай
3. cefulesteven - Щастлива коледа, здраве и късмет и ...
24.12.2011 10:41
ognena71 написа:
Щастлива коледа, здраве и късмет и много усмивки!


Топла и уютна Бъдни Вечер, Светла Коледа и Честита Нова Година.
цитирай
4. cefulesteven - за светли и щастливи празници ! ...
24.12.2011 10:42
stela50 написа:
за светли и щастливи празници !


Щастливи и за теб!
цитирай
5. zabunova - Благодаря за удоволствието от о...
24.12.2011 11:22
Благодаря за удоволствието от онова, което споделяте тук! Нека здравето и завидният ентусиазъм, който притежавате, да останат с Вас и през 2012! Беше приятно!:)
цитирай
6. cefulesteven - Благодаря за удоволствието от о...
24.12.2011 11:27
zabunova написа:
Благодаря за удоволствието от онова, което споделяте тук! Нека здравето и завидният ентусиазъм, който притежавате, да останат с Вас и през 2012! Беше приятно!:)



При такава мотивация няма как да не продължа! Благодаря Ви! Светли празници:)
цитирай
7. анонимен - Страхотен разказ се е получил! ;)
24.12.2011 12:56
Много здраве, любов и вдъхновение ти пожелавам! ;)
цитирай
8. cefulesteven - Много здраве, любов и вдъхновение ...
24.12.2011 14:14
gogi6666 написа:
Много здраве, любов и вдъхновение ти пожелавам! ;)



Радвам се, много се радвам, че ти харесва. Щастливи празници!!!
цитирай
9. tutankhamon661 - cefulesteven
24.12.2011 15:10
Весело изкарване на празниците!
цитирай
10. cefulesteven - Весело изкарване на празниците...
24.12.2011 15:17
tutankhamon661 написа:
Весело изкарване на празниците!



Светли празници и за теб! Безброй радости нека изпълват душата ти, тя е широко скроена и може да поеме в себе си голямо богатство и без съмнение ще го получиш. Все така крепък и устойчив нека е духа ти. Нека тази сила, която и имаш да е винаги с теб!

А едно от нещата, които пожелавам на себе си е през настоящата година да се запознаем и на живо.
цитирай
11. angpiskova - Хубаво си
24.12.2011 16:34
го написал, ама защо такъв гръмовен финал, че и радиото замесено?
:))))
цитирай
12. tutankhamon661 - 10. cefulesteven
24.12.2011 16:43
cefulesteven написа:
tutankhamon661 написа:
Весело изкарване на празниците!



Светли празници и за теб! Безброй радости нека изпълват душата ти, тя е широко скроена и може да поеме в себе си голямо богатство и без съмнение ще го получиш. Все така крепък и устойчив нека е духа ти. Нека тази сила, която и имаш да е винаги с теб!

А едно от нещата, които пожелавам на себе си е през настоящата година да се запознаем и на живо.


За всичко има време.
А сега е ред на масата и чашите!
цитирай
13. cefulesteven - го написал, ама защо такъв гръмовен ...
24.12.2011 17:09
angpiskova написа:
го написал, ама защо такъв гръмовен финал, че и радиото замесено?
:))))



В разказа, който ще пусна утре, радиото ще е още по-замесено:) Посветен ще е на теб.
цитирай
14. vostroto - :)))
24.12.2011 17:19
Такова радио не ми е идвал, Стеф:) Отдавна нямам и лампи, може и да има някоя в мазето, но не съм сигурен:))) Иначе колегата е прав - старите имат много по-хубав звук...:)
Светла, и щастлива Коледа!:)
цитирай
15. cefulesteven - Такова радио не ми е идвал, Стеф:) ...
24.12.2011 21:08
vostroto написа:
Такова радио не ми е идвал, Стеф:) Отдавна нямам и лампи, може и да има някоя в мазето, но не съм сигурен:))) Иначе колегата е прав - старите имат много по-хубав звук...:)
Светла, и щастлива Коледа!:)


Светла Коледа! Да ти призная не съм чувал от десетилетия радио с лампи, много ми се иска да чуя. :)
цитирай
16. noir - ~ N ~
25.12.2011 00:31
Весела Коледа, Йети =)
цитирай
17. анонимен - Честита Коледа и от мене!
25.12.2011 11:14
Разказът е чудесен!
цитирай
18. ckarlet - Весела и Щастлива Коледа, Сeful...
26.12.2011 14:27
Весела и Щастлива Коледа, Сefulesteven!
Здраве, обич и творчески успехи!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6067570
Постинги: 3771
Коментари: 35565
Гласове: 106146
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев