Целият живот е едно безкрайно катерене ....

Като подрастващ много обичах да катеря и буквално скалите. Около Асеновград има много предизвикателни. Не може да ги гледа човек и да не пожелае да ги покачи. Някои и се поддават на изкушението. Има и жертви. Все пак екстремалните спортове са за добре обучени хора, а в повечето случаи тези, които опитвахме бяхме водени от неосъзнат трепет деца. Слизал съм от наклона на Св. Илия, това е един параклис, ниско под него е пътя към Асеновата крепост. Изкачвал съм и обратния на места наклон на Чуката, едно емблематично място за града. На няколко пъти съм изпадал в критични моменти, а понеже не се развих в тази насока оставих в съзнанието проекцията на скалите към други предизвикателства в живота. Имам нещо общо с този си герой. И ме радва, че ясно се вижда и у теб. Това е най-човешката и най-силната страна в скицирания в разказа, характер.

Поздрави.

„Ще има да се катериш, да се катериш. По живота да се катериш, вместо да го живееш. Но в един миг, ще го видиш отгоре…”

Съдбата на победителите, но понякога се питаш струва ли си победата.
Хубав разказ!

Струва си опазения порив към постигането й. :) Дори когато целта сама по себе си, не би си струвала.

„Ще има да се катериш, да се катериш. По живота да се катериш, вместо да го живееш. Но в един миг, ще го видиш отгоре…”
...........................................
Добре е да го "погледнем" по–рано отгоре, за да си дадем сметка как да го изживеем...:)

не бих се катерила никъде. Не обичам чак толкова силни усещания.

През целия си живот се бориш за нещо и се издигаш. Е има моменти в които падаш... Постоянно трябва де се катериш и да движиш нещата си! :))

Ако успеем сме намерили най-правилния път към висините. Душата може да лети, но е далеч по-трудно, ако вече сме я научили да се катери.

Отдавна вече и аз. Е, понякога ме обзема желание за тръпката им, но доколкото умея я овлавявам. Сега съм благодарен на времето когато им бях отдаден, че получих тренинг за моментите в които без да търся силни усещания се налага да ги изживявам.

А моят герой не е имал и други шансове. Както и аз. Понякога да не победиш, означава да изгубиш всичко.

Предизвикателство е. А докато има предизвикателства човек е истински жив.

Много хубав разказ. Малко е мрачен в началото.