Седем липсващи листа

До 18-та годишнина мечтаеш, т.е. набелязваш, а после трябва да осъществиш мечтите.
Някои са много трудни за изпълнение.

Много нестандартен разказ. Не бях попадал на нищо подобно.

радвам се да те видя на естественото ти място отново - първата. Вчера тази първа беше повече от отврат, явно някои хора не могат да се катерят нагоре по друг начин, освен с измами и крясъци:)

Много психология има в него, а аз харесвам такива творби.

А най-трудните, често са най-изкусителните:) Поздрави!

Благодаря ти.

Не съм погледнал. Влизам директно в блога си, гледам в страни "последно прегледаните", после ще вляза за малко в "любими блогове", мисля, че трябва да намеря сили да вляза и в блога на вестника, че не знам дали друг ще го направи. Няма да забравя каква беше атмосферата в редакцията преди да си тръгна. Не знам, дали успя да се свържеш с Неслънчице.

Преди да започнем да живеем истински имаме достатъчно знания за живота, записани са върху съзнанието ни, а самия живот ги редактира.

Поздрави. И благодаря ти.

Zavisi ot vremeto,kogato te vrahlitat i trjabva da si v gotovnost da zashtitish DUSHATA si-
za zelta trjabva da I kajesh tova i TJA shte razbere...

Човек никога не е готов, подготвен, да направи живота си по-хубав и да се чувства удовлетворен от него.Колкото и книги да е прочел, колкото и заръки да е получил от родители и близки, то той трябва да премине през него,взел съдбата в ръцете си.
Именно така,/ въпреки трудностите понякога/ той ще напише своята история, тази, която ще го прави щастлив.Възможно за едни тази история да е незначителна, за други да е скромна, за трети да е забележителна. По- важното човек да има избора за да я осъществи пълноценно.А именно да прави това, което умее най- добре.

Прочетох на един дъх!

Сега ме накара да споделя нещо. От известно време публикувам предимно разкази писани преди около шест години. В същият ред, както тогава съм ги писал. Миналата вечер си стоя на терасата, пуша и съм се отнесъл. Чудато ми се струва всичко това. Разказите съм писал уж аз. Със същите пръсти, които имам и сега. Но толкова неща са се променили, че ми изглежда, че онова е било друг човек. Като, че ли съм наследил тялото му, част от спомените му, ЕГН-то му и името. Но се чувствам по-скоро негов наследник, отколкото самия той. Спомените, да, спомените ми, не изглеждат по-действителни от изживяванията на някой по-плътен образ от книга. Все едно съм чел за себе си, а не съм го живял. И сега, доколкото стигам до спомени е като разлистване на книга, разлиствам ги с интерес, а онова, което някога ми е причинявало болка, сега ми е като извор на мъдрост.

Поздрави. И благодаря ти.

Цял живот, често, преминава в редакция на наученото от тези преди нас. Но си струва. :) Не седем, а една истинска страница живот да напишеш и изживееш; мисля си, че е пълноценно.

Зарадва ме!

"Все едно съм чел за себе си, а не съм го живял. И сега, доколкото стигам до спомени е като разлистване на книга, разлиствам ги с интерес, а онова, което някога ми е причинявало болка, сега ми е като извор на мъдрост." Това отекна в мен точно като казано от мен самата за себе си. Вълнуващо е. И на разказа му давам висока оценка, едно много далечно ехо ми напомня последни страници от една голяма книга, но е просто далечно ехо. Благдаря за удоволствието. Поздрави от Калифорния!

"Все едно съм чел за себе си, а не съм го живял. И сега, доколкото стигам до спомени е като разлистване на книга, разлиствам ги с интерес, а онова, което някога ми е причинявало болка, сега ми е като извор на мъдрост." Това отекна в мен точно като казано от мен самата за себе си. Вълнуващо е. И на разказа му давам висока оценка, едно много далечно ехо ми напомня последни страници от една голяма книга, но е просто далечно ехо. Благдаря за удоволствието. Поздрави от Калифорния!

Много ми хареса ! Уникален стил на писане имаш , така ме улисва .. по цели нощи чета :)) Поздрави и много вдъхновения ! :)

Да, там му е мястото. Не само на него, а и на други, които никога не са били толерирани, но хората ги харесват.
Голямото 65-хилядно коментиране показа нещо много важно: кой се натиска за първа и кой не. Никой не се оплака, че за известен период първата страница беше окупирана от некадърни идиотчета. Така е, защото хората творят, а не зяпат гласове. Докато разни клоуни заради самоубийствената си безидейност паднаха толкова ниско, че пускат прогнозата за времето – в неделя щяло да има сняг, наводнения, кошмари. Все едно не може и сами да го прочетем, но там, където му е мястото. А не в блога на човек, който многократно се е изказвал срещу копирането на нещо всеизвестно. Ама карай, точно за този е характерно да си позволява действия, които упорито иска да забрани на другите. Лошото е, че има кой да го слуша – в момента целият сайт се прекроява, за да му угодят. Голяма е вероятността промените да са във вреда на нормалните блогъри. Както много правилно отбеляза Boristodorov56, правят всевъзможни промени, затрудняващи нормалното блогване, а в същото време доста по-важни проблеми се оказват непосилни за решаване.
Нови потребители? Такива са невъзможни. Говорил съм с хора, които нямат регистрация тук. Те са спрели да влизат през линковете в Dnes.bg, защото им е писнало да четат как някакви идиотчета постоянно бръщолевят за гласове, прочитания, коментари. Викат “Това са си ваши вътрешни проблеми. Защо излизат в Dnes.bg?” Прави са. И без да знаят за блогбегейските дрязги, са ме питали “Това различни хора ли са? Или двама-трима сами си пишат тъпите заяжданици? Би било страшно, ако има толкова много глупаци.”
Та, нещата не остават незабелязани, колкото и да се правят на “мерило” разни кретеноиди. Те са само за тукашно ползване. Другаде не виреят. За разлика от интелигентните хора.

Искам да ти се извиня, че коментарите ти не излизат веднага. Принудих се да сложа модерация, поради няколко причини, а заради часовата разлика не можем да се засечем пред компютъра. И още нещо: от 1.03 до 2.04, най-вероятно няма да публикувам в blog.bg. Имам обаче достатъчно материал:) Във фейсбук е възможно да съм активен, а в Буквите, всяка седмица излиза моя колонка, макар там да не са разкази.

Благодаря ти.

Да, там му е мястото. Не само на него, а и на други, които никога не са били толерирани, но хората ги харесват.
Голямото 65-хилядно коментиране показа нещо много важно: кой се натиска за първа и кой не. Никой не се оплака, че за известен период първата страница беше окупирана от некадърни идиотчета. Така е, защото хората творят, а не зяпат гласове. Докато разни клоуни заради самоубийствената си безидейност паднаха толкова ниско, че пускат прогнозата за времето – в неделя щяло да има сняг, наводнения, кошмари. Все едно не може и сами да го прочетем, но там, където му е мястото. А не в блога на човек, който многократно се е изказвал срещу копирането на нещо всеизвестно. Ама карай, точно за този е характерно да си позволява действия, които упорито иска да забрани на другите. Лошото е, че има кой да го слуша – в момента целият сайт се прекроява, за да му угодят. Голяма е вероятността промените да са във вреда на нормалните блогъри. Както много правилно отбеляза Boristodorov56, правят всевъзможни промени, затрудняващи нормалното блогване, а в същото време доста по-важни проблеми се оказват непосилни за решаване.
Нови потребители? Такива са невъзможни. Говорил съм с хора, които нямат регистрация тук. Те са спрели да влизат през линковете в Dnes.bg, защото им е писнало да четат как някакви идиотчета постоянно бръщолевят за гласове, прочитания, коментари. Викат “Това са си ваши вътрешни проблеми. Защо излизат в Dnes.bg?” Прави са. И без да знаят за блогбегейските дрязги, са ме питали “Това различни хора ли са? Или двама-трима сами си пишат тъпите заяжданици? Би било страшно, ако има толкова много глупаци.”
Та, нещата не остават незабелязани, колкото и да се правят на “мерило” разни кретеноиди. Те са само за тукашно ползване.