Възможно ли е да се отъжествим с душата на любимия,да я разберем едва, когато го загубим? Да се опитаме да се поставим на неговото место, да изпитаме същите чувства и преживявания и копнежи? Трудно е,но не е невъзможно!
Нека уважаваме човека до себе си.

Героят ми определено е егоист. Върху този егоизъм е и усещането му за свобода. И в крайна сметка, разбира, че без любовта, свободата не си струва. За жалост, типичен образ е за нашата реалност, макар малцина са чак толкова симпатични, колкото него. Мога да кажа, че точно тази форма на егоизъм, никому не е чужда, но пред проявата й, по-разумните избират любовта. Иначе страданията са жестоки.

Поздрави.

Отдавна не бях те чела... Беше ми приятно. Поздравления за разказа!
Да, често се случва така... Единият се заканва, а другият изпълнява заканата...

Радвам се, радвам се, че ти харесва. Според мен в тези случаи, заканващия се, просто чувства, че това е неизбежно, опитва се да изпревари събитията, но не е способен на това, както и да промени нещо, че да го предотврати.

Поздрави. Много, много ме зарадва.

много ми хареса разказа. Поздрав за хубавия постинг

Благодаря ти.

прекрасно

много хубаво пишеш, продължавай така, много поздрави и до скоро

"И не исках, не исках да виждам никого.
И нищо!"

Често свиквайки с някого го приемаме за даденост. Загубим ли го обаче целият свят губи своя смисъл.