Една подрастваща невинна хубавица, живееща в провинцията. Задушава се в твърде тесния за нейните разбирания и чувственост кръг. Чете ден и нощ, по този начин бяга от реалността и се чувства истински жива. Става неусетно - увлича се от набиращ славата си поет. Пише му и после дълго чака отговор. Получава го и пише отново, отново й отговаря. Все по-емоционални стават писмата им, все по-нежни думите им. Само че поетът не е чувствителната душа, за която й се представя. В действителност той е един амбициозен човек, майстор на дребнавите сметки. Дори не й пише самият той, а най-довереният му човек. Който пък от своя страна започва да се увлича по увлеченото уж по него момиче. И двамата стигат много далече. Той не знае как да й признае кой е, нито как да й каже какво представлява нейния кумир.

На какво ви прилича това? На поредната интернет история? Наистина прилича. Само че нямам предвид такава. А на...Целият материал.

Здравей! :) Не давам коментари и рядко чета блог на друг писател, но историята ти ме заинтригува. Вярно, доста злъчно си подходил дори си проявил неписания закон 'Не съди хората'. Явно е обаче, че описаните личности заслужават нашето порицание. В този ред на мисли би трябвало да споменеш кои са?? Защото ако не го направиш проявяваш голяма доза фалш. Защо? Ами защото това си е чист страх и извинявай за откровеността завист към тези творци ли са какви са?? Обвиненията трябва да бъдат насочени без високопарни намеци за да могат обвиняемите да се защитят. Посочи ги... Да. Направи го. Поради простата причина, че лично аз ще си помисля, че говориш за мен.

1. Не, не говоря за теб. За теб мисля, че изкуството ти е достатъчно да развихриш достатъчно въображението си. Защото то си има за теб, необходимата стойност.

2. Конкретната личност не е важна. Не внасям обвинителен акт в съда, нито искам да дискредитирам някого. Още по-малко хора/а аз нямам предвид един или двама/, които малко познавам и не знам какво им тежи, какви достойнства имат. Реакцията ми е срещу една масова фалшификация: "виртуална любов", "виртуално насилие", "виртуално приятелство" и т.н. "виртуални" се представят като отделна реалност, нямаща общо с обективната. Технологичния феномен се представя като екзистенциален, в който е възможен нов, "отделен" морал. Виртуалното е само средство на същата тази обективна реалност, част е от нея. И всяка фалшификация във виртуалната си е и фалшификация в обективната. Но все още много си вярват в легендата: "виртуалната реалност", "различната". За хората на изкуството е особено опасно, защото намират прост отдушник за въображението си, хабят го в него. И то по начин, в който го превръщат в опасно, когато може да бъде градивно.

Добра тема за размисъл.

Преди малко прочетох постинг на Катана от който настръхнах. Много точно е изказал, макар и с типичното си чувство за хумор, едно много зряло ценностно отношение към виртуалното общуване.

http://katana.blog.bg/politika/2012/02/27/za-kakvo-shte-strada-genoveva.911074

Поздрави, приятелю!

..Виртуалното е само средство на същата тази обективна реалност, част е от нея. И всяка фалшификация във виртуалната си е и фалшификация в обективната...
Bиртуалното пространство, имайки предвид блога, Е създаден, за да споделяме,за да обменяме информация, за да научим нещо ново и интересно, за да се забавляваме. Тук има безкрайно талантливи хора! Които с удоволствие чета!
А за тези, които нямат какво да ми кажат , ги отминавам без да се замислям.
За съжаление, в интернет има всякакви хора, агресивни, груби и пр.
Нужна е избираемост!

Ако имаме предвид блога: Катана в постинга към който поставих линк, в предишния си отговор, е написал 16 принципа. Винаги съм ги споделял, макар и така точно и ясно не съм успял да ги изразя. Винаги съм уважавал блогъри, които волно или неволно ги спазват. И съм се уверил, че точно в техните блогове мога да намеря и приятно и полезно четиво.

Виртуалното общуване не е за всеки. Някои хора лесно губят мярката и са като изтървани. На последния ми пост пак имаше изхвърляния повечето от които не пуснах. Целта ми беше просто да доставя удоволствие на аудиторията. Пък стана една!

Скоро не бях виждала такова точно изказване. Ето аз например в момента нямам какво да кажа и просто не публикувам. Защо ми е да отчитам дейност заяждайки се с хората? Точно това се получава на практика. Понякога се чудя какви ли проблеми мъчат някой заядливец? Бързо отхвърлям мисълта, понеже е скучна и не държа да знам.

И аз много често съм се разминавал с целта си по същите причини, като теб.
Сега ще си дам един месец почивка. От 1.03 нататък. :)

Много са и най-различни проблемите им. Известно време се опитвах да влизам под кожите им и в главите им, защото това ми е призванието. Да усетя как е през сетивността и разумността на друг човек и да създам неговия психологичен модел на реалността. Доста нацапан се чувствах дори само в опитите си да си представя какво е в главите им.

Честита Баба Марта,Cefulesteven!
Щастие, здраве и творческо вдъхновение!