Постинг
21.05.2012 12:50 -
Колонката в Буквите: За книгите и премиерите
Когато колонката излезе, премиерата ще е минала, но засега все още ми предстои.
Вълнувам се, разбира се. Тихо, но се вълнувам. Нищо, че премиерите в живота ми са може би трицифрено число. Няма как - и да не искам, припомням си неща - дребни, съществени и маловажни детайли от преди, по време на премиерите и след тях.
Идва ми наум една лична бележка, писана от безспорен ерудит с афинитет към изкуството, читател от женски пол, криещ по една или друга причина действителната си самоличност и ползващ сравнително добре познат в българското блогово пространство никнейм. След една от премиерите тя ме попита:
"Има ли нужда истинското изкуство от подобни събития?"
Целият материал
Поздравления приятелче...
радвам се и ти пожелавам само успехи!!! Такива,каквито ги желаеш в мечтите си!
Прегръдки за всички.:)
цитирайрадвам се и ти пожелавам само успехи!!! Такива,каквито ги желаеш в мечтите си!
Прегръдки за всички.:)
... Незабравима премиера. Истинска. Благодаря ви, че участвах!
Не знам и не любопитствам, кой е "безспорен ерудит с афинитет към изкуството", който има афинитет към въпросната риторика, но често пъти реторичността е изказ на липси. От предишния ни разговор - страшно е, не невъзпитанието, страшна е липсата на морал, на човечност, на емоционална интелигентност. Това ме плаши в българското съвременно общество. Липсата на емпатия е много по-страшна от икономическата изостаналост, примитивизъм, недодяланост в обноските, в маниерите... Тя е недостатъчност в духовността. Във водещи демокрации, ръководните кадри на всички нива в една държава държат тест по емоционална интелигентност. Това важи и за университетите. не те допускат да учиш! Трайно и дълбоко увреждане с непредвидими последствия. Отивам да чета. Поздрави и светла седмица на вас тримата! И пак благодаря за това, че позволихте да бъда с вас, да бъда част от премиерата на твоята книга! Успех и щастливо пътешествие към сърцата на читателите! :)
цитирайНе знам и не любопитствам, кой е "безспорен ерудит с афинитет към изкуството", който има афинитет към въпросната риторика, но често пъти реторичността е изказ на липси. От предишния ни разговор - страшно е, не невъзпитанието, страшна е липсата на морал, на човечност, на емоционална интелигентност. Това ме плаши в българското съвременно общество. Липсата на емпатия е много по-страшна от икономическата изостаналост, примитивизъм, недодяланост в обноските, в маниерите... Тя е недостатъчност в духовността. Във водещи демокрации, ръководните кадри на всички нива в една държава държат тест по емоционална интелигентност. Това важи и за университетите. не те допускат да учиш! Трайно и дълбоко увреждане с непредвидими последствия. Отивам да чета. Поздрави и светла седмица на вас тримата! И пак благодаря за това, че позволихте да бъда с вас, да бъда част от премиерата на твоята книга! Успех и щастливо пътешествие към сърцата на читателите! :)
Поздрави, усмивки и слънчев ден, Наде. В случая, наистина става въпрос за интересен човек, с интересно мислене и наистина ерудиран, търсеше някакви отговори, каквито не успях да му дам, но отговорих поне на себе си, че си заслужава. :) А до предишния ни разговор. Толкова точно изрази мен самия, моите мисли, че няма просто какво да добавя. Само ще повторя: "СТРАШНО Е" и има някаква зловеща символика: начало на мълчанието от 24 май. Всъщност, винаги ми е бил тъжен празник, а това са последици от изявите на подобни духове.
цитирайТакъв въпрос възникна у мен по повод въпроса.
По отноше ние на Събитието: първо, много съжалявам, че не успях да присъствам и второ, убеден съм, че такива представяния са необходими.
Едно е човек да се сблъска за пръв път с творбата (че и с автора) на някакъв рафт в книжарницата или рецензиите на критиците, съвсем друго е непосредствения контакт с автора.
цитирайПо отноше ние на Събитието: първо, много съжалявам, че не успях да присъствам и второ, убеден съм, че такива представяния са необходими.
Едно е човек да се сблъска за пръв път с творбата (че и с автора) на някакъв рафт в книжарницата или рецензиите на критиците, съвсем друго е непосредствения контакт с автора.
Май ще открия. А ти недей така. Просто спри анонимните. 24 май е твой празник - твой и на Или - вие съзидавате в книжовността, съграждате и достроявате българската духовност. За да не пада, да живей! Искам да ви е радостно и светло на този ден! Защото той е и ваш празник...:) Мълчание, но светло, в твоите си премълчавания и споделяния с читателите ти. Поздрави на всички ви и до скоро!
цитирайmalchaniaotnadejda7 написа:
Май ще открия. А ти недей така. Просто спри анонимните. 24 май е твой празник - твой и на Или - вие съзидавате в книжовността, съграждате и достроявате българската духовност. За да не пада, да живей! Искам да ви е радостно и светло на този ден! Защото той е и ваш празник...:) Мълчание, но светло, в твоите си премълчавания и споделяния с читателите ти. Поздрави на всички ви и до скоро!
Защо ми е тъжен? Преди не можех да отговоря опирайки се на факти, беше просто усещане. Все съм се чувствал самотен, дори когато не съм бил. По-тежък начин самотен, въпреки, че самотата ми е била добър събеседник, често тя е диктувала разказите ми. Чужд на шумотевицата, а ехтящите фрази ми са се стрували изкуствени. Но е било субективно усещане, което някак не съм успявал да си обясня. Фактите през последните години обаче: приет 20% данък четене. Опит да бъдат закрити щандовете на "Славейков". Опит да отпадне задължителното изучаване на български по училищата. Опит да бъде закрит "Читанка". 29% от българското население изобщо не докосва книга. Според друга статистика подрастващите си служели най-лошо на родния език. За повече от четвърт век една - единствена библиотека отворила врати в България. В Плевен е. В същото време затворени хиляди. Точната им бройка се губи в мъглата. И на фона на това гръмки фрази. Пищни церемонии и позоваване на миналото ни, за да се каже, колко сме велики. Призрачен се чувствам на този купон. Призрачен и отсъстващ. А за да се стигне дотук, вече съм дълбоко убеден, че са влияли същите сили, които виждам упражняват своята власт и в блога. Това е истинската революция на цървулите, която даже и преди малко повече от шестдесет години не успя да го причини на общонационалния дух.
Но след всичко, което написах, пак да ти кажа: щастлив, много щастлив човек съм. А това, че е така, както е, само ме изпълва със сили.
malchaniaotnadejda7 написа:
... страшно е, не невъзпитанието, страшна е липсата на морал, на човечност, на емоционална интелигентност. Това ме плаши в българското съвременно общество. Липсата на емпатия е много по-страшна от икономическата изостаналост, примитивизъм, недодяланост в обноските, в маниерите... Тя е недостатъчност в духовността. Във водещи демокрации, ръководните кадри на всички нива в една държава държат тест по емоционална интелигентност.
Отдавна исках да го кажа, но ти ме изпревари. Това е една изключително нелицеприятна, но напълно вярна констатация. Виждам изявите й на всички нива, често се сблъсквам с проявите й на най-ниско ниво, включително и тази сутрин. Звъни ми приятел в 6.50h тази сутрин, ставам бавно и мъчително, защото почти не бях спал, докато напипам телефона, човека беше изгубил търпение и беше затворил. След 10 минути пак ми звъни, този път обаче веднага спира до звъни по негови си причини, без да ми каже нищо, а аз се обличам да карам внучето му на детска градина, защото това е варианта в случай, че ми позвъни. Облечен, тръгвам да излизам, а той ми звънва да ми съобщи, че внучето му е болно и няма да има нужда да го водя на детска градина. И затова цял ден днес ме боли глава от това ненужно събуждане, без да имам успокоението, че поне съм направил нещо за хлапето... Друг пък съсед онзи ден си сложил сателитната чиния на прозореца ми така удобно, че със захващане за стойката и несложна акробатика, може да се влезе през прозореца, под който и без нея мургавите братя обикалят... Ей такива "незначителни" случки тровят бита ни и лошото е, че докато обясняваш защо ти създават неудобства, най-често те гледат недоумяващо и те убеждават, че се косиш за няма нищо, а начинът да не се повтарят е да бъдеш рякък и безапелационен.
Търсене
За този блог
Гласове: 112515
Блогрол