Да й обяснявам на дълго и широко беше немислимо.

И не съм свикнал да говоря истината. Истината ме заблуждава, връзва езика ми, преиначава света ми. Истината е най-голямата фалшификация.

Моята мила живееше в илюзии. Мислеше ме обикновен човек. Но симпатичен, с наивни очи към света и невероятен късмет в живота. Такъв исках да ме приема, такъв играех.

Нямаше време да й обяснявам сега.

Трябваше да бягаме.

Възможно по-далеч да бягаме.

Целият разказ