Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.03.2015 10:19 - Нейната мраморна сестра (антиутопия, 2007)
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 3518 Коментари: 0 Гласове:
14


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 Странен мъж беше. Взе я заради зърната й. Мислеше, че будят у всекиго отвращение. Така разкарваше и ухажорите си. Казваше, че си е запазила зърната. Без да обяснява защо. В началото я гледаха недоверчиво, докато се уверят, че казва истината. В тези секунди зърната й набъбваха. Ставаха твърди, пареха, хапеха ги малки диви същества и не съжаляваше, че ги има. Напротив, съжаляваше всички останали жени които се бяха лишили от тях.

Някога преди векове, са служили за кърмене. Но това е било отдавна, много отдавна. Майчиното мляко не е пълноценна храна и представлява риск за детето, но тогава не са имали избор, а и дълго закостенели традиции са пречили да бъде заменено изцяло от по-добрата синтетична храна. Освен това зърната са гнездо на тумори. Тогава не винаги са били и лечими и представлявали смъртоносна опасност. Днес жените ги отстраняват в най-ранна възраст. Операцията е минути, напълно безболезнена, въпрос на лична хигиена е и добър външен вид. Тя запази своите заради баща си.

Той беше реален човек, съвсем обикновен и полезен на обществото. Имаше си обаче хоби, което му предаваше екзотичен вид, правеше го интересен в очите на нежният пол и по-уважаван в средите си, където уникалното хоби беше добра препоръка за човека който го упражнява. Правеше скулптори. Древно занятие, навярно изчезнало още преди зърната. Използваше синтетични материали, но и традиционните в древността глина и гранит. Известно време се отплесна и по дърворезбата, но бързо се отказа. Рече, че имало нещо вампирско в това. Не го разбра какво означава. Смисълът на думата й беше неясен, а по-късно като го научи, не можеше да пита какво има в предвид, защото баща й вече беше мъртъв. Обичаше да вая тела. Съвременни, притежаващи съвършенството, на човека превъзмогнал себе си, осъществил своите стремежи, въздигнал се над природата и постигнал хармонията на боговете. Идеални пропорции, идентичност в най-доброто която не ражда завист, не предизвиква крадливи погледи за интимност от недостижими обекти, приравнява тялото в най-доброто и красотата му не е използвана с користни подбуди от малцината му притежатели, защото почти всички в един или друг вариант е имат. Дълго не излизаше от темата, докато реши да направи скулптура на древна жена. Беше малка още. Пожела да му бъде модел. Да порасте със зърната. За да му позира. Майка й изпадна в ужас, но за кратко. Все пак винаги и на всяка възраст можеха да се отстранят. За тумор никой не си и помисли, не представляваше от векове опасната заплаха която е бил някога. Скулптурата нито възхити, нито скандализира, не беше и отмината с безразличие. Просто не беше забелязвана. Хоби му беше, не би трябвало да се случва. Не пипна повече длето, но започна много да говори. Спря да се храни, но напълняваше. Смееше се много, но очите му тъжни. Изчезваше често без да знае къде е бил, изчезваше и от себе си, докато един ден се напусна. Няколко седмици беше лишен от разум, медиците вдигаха рамене, твърдяха, че е нещо древно. Използваха всички средства на съвременната медицина, но той угасна.

Много тъжа за него. Мразеше всички за дето се отнесоха така с дъщеря му. Не нея, а нейната сестра. Каменната. За да го запомни и защото го обичаше, запази зърната си. Те й бяха приятелки. Знаеше, че я отделят от хората, че будят отвращение, че интимна ласка няма да получи докато ги носи. Всеки мъж ще повърне види ли ги, а напротив те желаеха интимност. Горяха, подлудяваха я. Искаше й се да ги открие, да ги показва. Довеждаха я до безумия. Прокарваше по тях къшеи лед, топеше ги. Сънуваше докато го правеше. Сънуваше разлистени гори. Клонки напъпили, розови, дъхави клонки с женски усмивки, възбудени усмивки. Не беше виждала клони, всичко беше синтетика. По-добро. Постигнато от труда и стремежите на превъзмогналият си себе си и природата си човек, но тези клонки и харесваха. Със своята крехкост и неразумност и харесваха. Стенеше понякога от болка. Измъчваха я зърната. Искаше да се пръснат и да се превърнат в цветя. Да увехнат и да я превърнат в старица. На няколко пъти стигна до вратата пред операционната маса, но затичваше обратно. Не можеше, не можеше да се лиши от усещането и болката.

„Ще ме уморят. Право е човечеството, че ги е отстранило от жените. Те я правят робиня, макар и толкова хубаво ми е да бъда робиня….”

Свикваше с тях, забравяше, че ги има. Но беше хубава жена, често ухажвана. Трябваше да го казва. В повечето случаи го казваше с удоволствие и се присмиваше на мъжете, но понякога съжаляваше. Искаше ги, а не можеше. Примиряваше се със самотата и това, че няма да изпита най-силното усещане дарено от природата, но не и превъзмогнато, все още от великият дух на човечеството.

Последният я изненада. Хареса я още повече заради зърната. Защо? Не го разбра. Той беше странен мъж. Изпълняваше дребни административни длъжности, почти през цялото време зает. Някак сив, а очите му пъстри. В началото я плашеше, защото го мислеше за извратен. Обичаше дълго да целува зърната й. Галеше ги с пръсти и тяло. Танцуваше с език по тях, отхапваше ги с устни. Довеждаше я до наслада от която тя едва не припадаше. Странно и се струваше и плашещо, макар и толкова приятно. После се отдаде на тръпката и престана да мисли за нестандартното. Изглежда беше запазил нещо древно у себе си, както баща й който правеше скулптурите. Тъй и не можа да обясни, защо толкова харесва да прави така, а когато роди я напусна.

Не беше болезнено. Само се разтревожи, че й е бил първият и последният. Утеха й беше това, че й предстоеше раждане и си помисли, че то и е достатъчно и ще му отдаде цялата си обич.

Дори на сън не й мина през ума да го кърми. Освен, че представляваше смъртоносна заплаха на детето, кърменето е и тежко икономическо престъпление. Не, че някоя от векове го беше правила, но фигурираше като закон забраната му. Все пак кърмата не е обложена с данъци и акцизи както е обложена производствената детска храна. Освен, че кърмилката отнема работни места, тя и ощетява държавата с това, че не плаща дължимото за живота на своето дете. Бърка и в джоба на хората които не кърмят децата си, защото ако някой не плаща за нещо, то останалите го плащат.

Всяка жена го знае, макар никоя да не кърми.

Една вечер, то, заплака. Събуди я. Цяла нощ и цял ден не беше спала. Плачеше постоянно. Все изглеждаше гладно. Сънувала беше нещо. Своята каменна сестра. Как държи детето си и то спира да плаче.

Все още не съвсем будна го взе в ръцете си, започна да го люлее. Зърната й вибрираха, искаха. Не устоя. Изкушението беше огромно. Никой не бе ги докосвал толкова време. Мъжът й беше отключил вече тръпката….Не беше на себе си….Не мислеше….

Мушна зърното в устните му.

То се успокои. Най-сетне се успокои, но тя дълго плака.

Чувстваше се омърсена и че го е омърсила. Мислеше се за изрод, но на другият и на другият ден го кърми.

Мислеше да се самоубие, но знаеше, че рано или късно ще я заловят и ще понесе най-тежки наказания.

И се случи.

Дори стените имат очи и уши. Живееше сама и някой я издаде.

Блъскаха дълго по вратата, а тя го кърмеше. После загуби съзнание. Стана и хладно и потъна в мрак. Искаше само да го накърми, преди да я заловят.

Когато вратата беше разбита и спецчастите на икономическа полиция нахлуха….

Видяха статуя на кърмеща детето си жена.




Гласувай:
14
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6069198
Постинги: 3773
Коментари: 35565
Гласове: 106154
Календар
«  Септември, 2017  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев