Утре ще се чувствам особено некомфортно. Ще ми се набият в очите няколко хиляди честитки по случай "24 май - Денят на славянската писменост", но словосъчетанието е една голяма маймуница, дотам проникнала в живота и съзнанието ни, че не ни прави впечатление, чак съзнанието ни отхвърля мисълта, че е възможно да я караме без нея - без тази груба маймуница и не забелязваме, че в случая е абсурд. Празнуваме славянската писменост, а използваме латинското наименование на месеца, когато си има славянско и много по-красиво, поне разбираемо, защото малко знаем за богинята на плодородието Мая, а всички знаем какво е трева, че както избира и за заглавие на една от най-хубавите си книги един популярен американски фантаст: всичко живо е трева. По времето на Светите братя у нас месеца се е наричал със славянското, а не латинското име. И какво: наложила се е славянската писменост, но изписваме с нея наложилата се, чужда дума.

Повечето ще си рекат: това да ни е проблема - календара. Но нещата не са чак толкова безобидни, колкото изглеждат. Свикнали сме, за това ни изглеждат такива.

Първо, ще ми се Светите отци от висшия клир се позамислят. Календарът ни е от имена на езически божества, наредени са в пантеон, кръг затварящ житейския цикъл. Честитим си преди всичко с езически божества, изричайки името им. Честит "еди-си-кой януари (янус)", когато даже се отнася до християнски празник. Дори да не го осъзнаваме, в това има ритуално значение. Имената на римските божества са скрит антихризъм в живота ни. Мърсят християнството. Но да забравим религиозната символика.

Юли и Август са на Юлий Цезар и Октавиан Август - водачи на поробители из земите ни, че и в случая обожествени, щом са наредени в пантеона до останалите божества. И ние трябва да ги славим, да правим вечна паметта им. Цели шест века римляните са убивали, насилвали, грабили, изселвали. По времето на Октавиан Август е имало и нещо като кръвен данък, взимали са по-яките младежи - щат, нещат за армията си. По-късно даже е имало и кървав бунт заради това...

Не, че отхвърлям всички чуждици идещи от поробители. Думичката "тепегьоз" ми е много любима, няма си български аналог, а тепегьози колкото си искаш в България. Що се отнася до латинския - може и отдавна да е сред тъй наречените "мъртви", но нямаше да има и един жив език без латински думи. За месеците обаче е излишно, пълно със зловеща религиозна мистика, робско чувство, а е и грозно.

Трябва да се отнасяме към цикъла на живота си, краткото време през което преминаваме с по-голямо уважение най-вече към себе си. Ето славянските, много по-красиви и разбираеми имена на месеците. 

Просенец
Сечен
Сухи
Брезен
Тревен
Изок
Чръвен
Зарев
Руен 
Листопад
Груден
Студен