Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.07.2016 22:44 - Окупация на България от ислямистите. Как ще изглежда?
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 2212 Коментари: 0 Гласове:
2

Последна промяна: 23.07.2016 00:26

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

на снимката:
 Кой как гласува за да бъде дадено небето ни на турска охрана, кой сега ще ни пази от "пазачите ни"


Как ще изглежда много възможната, скорошна окупация на България, за едно средно българско семейство

05: 30

Събуждам се, мисля, че е по-късно. Жена ми е в кухнята, пуснала е радиото. Чувам познати гласове на водещи, но звучат различно. Нищо не разбирам, чува се някаква музика, крясъци на непознат език. После смущения. Питам я, какво става. Вдига рамене, не смеем да си го кажем, макар да го знаем - Нахлули са! Събота е. Планували сме да отидем в Търново. Да видим сина, той следва там. Рано е още, не си казваме повече нищо. Не можем да отменим пътуването. Не и сега.

06: 00

Няма телефонни връзки. Много пъти опитахме да му позвъним.
Дали ще има автобуси?

07: 31

Споделихме пътуване, стана случайно. Видяха ни, че се въртим около гарата. Други родители на студент от Търновския университет. Разминаваме се с военни колони, спират ни и ни карат да отбием одърпани, брадати младежи, с цивилни дрехи, но вързали около ръката си отличителни знаци на бойци. Асеновградчанин съм, но не разбирам турски. Не съм сигурен дали това е турски. По знаците разбирам, че трябва да сляза. Удрят по стъклото на жена ми, тя е заключила вратата си. Пребледняла е. Шофьорът казва, че трябва да излезем. Съпругата му изпълнява. Излизаме и ние. Тарашат колата зад нас е спряла дълга цивилна колона. Бъркат из вещите ни. В чантата на жена ми откриват джобното й ножче. Боецът я удря силно с обратното на дланта си. Скачам по между им. Получавам в лицето приклад. После удари с кубинки по бъбреците, гърдите, няколко в главата. Жена ми пищи.
Чува се изстрел. Застреляли са спътникът ни, шофьорът, който ни взе. Съпругата му надава истерични вопли. Замъкват я нанякъде. В този момент минава военна колона. От спрелите цивилни коли са изскочили хора. Има паника. Използваме я с жена ми и бавно се отдалечаваме, докато се изплъзнем от полизрението. После бягаме, бягаме по непознати пътеки, стигаме черен път. Продължаваме надолу. Говорим си, но думите ни по-скоро са налудничаво тананикане, с което искаме да прогоним мислите си.

11: 45

Някакъв младеж ни качи и откара донякъде. Бързо караше, устните му бяха свити. По някое време спря, каза ни да изчезваме. Слязохме. Колата му форсира. Изчезна зад завоя, чу се картечна канонада. Взрив.

15: 58

Прилитат ниско самолети. На няколко пъти трябваше да се крием зад гъсталаците, още щом чуехме въртолетна перка, докато въртолета отмине.

16: 50

Изтощени сме до смърт, започва да прехвърля сняг...

19: 30

Стараехме се да страним от пътищата, но вече ни е все едно. Снегът започва да натрупва. Отминават ни военни камиони. Войниците ни крещят нещо, с жестове ми показват, че ще ми режат главата. Няма да се спрат сега, бързат нанякъде.

21: 00

Спира брониран бус. Шофьорът му ни крещи да се качваме. Вече сме близо до Търново. Казваме му за университета.
-Университетът е под блокадата на армията...
"Чия армия?" - мисля си. Шофьорът пак ни казва да се качваме, за наше добро, защото вечерният час отдавна е настъпил и се стреля на месо.
Нямаше да се кача, но жена ми ме блъска. Прошепва ми, че е получила съобщение. Синът ни е в къщи. Успял е да изпрати бележка по месенджер, после връзката пак пропаднала.
Въздъхвам. Значи вече всичко е наред.
-Чакай, чакай - вика ми шофьора, - първо парите.
"Как не се сетих, не го прави от самарянство."
Питам колко. Отвръща 500 лева. Щях да му кажа нещо, той попита колко имаме. Но жена ми вече му е дала сумата.
Бусът беше тъпкан, миришеше на кисело. Имаше ранени, стенеха. Някакво дете затиснато пищеше. Бусът спря на три пъти. На три пъти ни искаха пари. Нямахме повече. Изведоха две момичета, баща им оказа съпротива и бе застрелян.

01: 45

Най-после сме у дома. Още не сме си казали нищо с момчето. Звънецът започва да звъни. Удари. Отварят вратата.
Познах ги. Бяха бойците, който първи ни спряха, брадатите, с одърпаните цивилни дрехи и с отличителните знаци на войници....



Гласувай:
7
5



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 5971932
Постинги: 3722
Коментари: 35565
Гласове: 105922
Календар
«  Април, 2017  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев