Така е било и винаги ще бъде, независимо колко утопочен или антиутопичен ще е света...


Величието на една държава не се отразява никак добре на нищожния индивид, всъщност не му се отразява и зле. Не му се отразява никак, защото нищожният индивид си е нищожен и се справя с тежките си комплекси, единствено когато успее (а той го може) да стане доминираща фигура в малка и затворена социална група.




За разлика от величието на всяка държава, което е временно, нищожеството на нищожествата е вечно и непреходно, но вечни и непреходни са мечтите и мечтателите...Всъщност, докато има нищожества, ще си има и мечтатели, а тези две страни на човешката природа са еднакво неприятни на "идеалните държави".