Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
25.10.2016 20:14 - Ням свят: Далебор - синът на кладенеца, 5 и 6 еп.
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 297 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

5.

 

Виелицата беше постихнала, когато стигнаха до дома му и той беше признал всичко на Черна Тодо­ра. Нейният отговор бе само:

- Браво, бе! Хубавец!

Опита се да я попита какво да направи, че да изкупи греха си, но тя изобщо не му обърна внимание. Обърна му гръб и влезе при Рибчо и Кривогледата.

Детето още не спеше. Спряло беше да повтаря „те се зверят“. Лежеше неподвижно, очите му бяха насълзени, но погледът - зверски.

- Колко му дадохте да пие?

Кривогледата вдигна рамене. Черна Тодора се наведе над Рибчо и задържа погледа си в очите му. Рибчо ù се озъби.

- Какво правите бе, хора! Ще си отровите детето.

Кривогледата се опита да каже нещо за оправдание, а Черна Тодора я хвана за ръцете:

- После, после...

Приклекна до леглото. Хвана ръката на Рибчо в костеливите си длани. Тъй я задържа малко, а това, изглежда, го успокои. Клепачите му започнаха да натежават, лицето му придоби нормалния си израз.

- Виждаш ли пръстите му? – попита го Черна Тодора.

Момчето завъртя глава в отговор, което тук означаваше „да”.

- Добре. Чуваш ли какво ти казват?

Момчето пак завъртя глава.

- Видял си нещо, което не би трябвало да виждаш, нали?

Отново положителен отговор.

- Сега ще ти развържа каишите, а ти няма да драскаш с ръце. Ни мен, ни себе си. Ясно? Добре, разби­раме се.

Отвърза каишите.

- Какво правеха човеците?

- Звериха се!

- Това разбрах. Освен, че са се зверили, какво друго правеха?

- Нищо.

- Как така? Не може да се прави нищо. Седяха?

- Не, не седяха.

- Значи вървяха?

Момчето завъртя глава.

- На тук ли идваха?

- Не, вървяха към Храсталаците на забравата.

- Как така! – стресна се леко вещицата. – А Песоглавеца не ги ли спря?

- Опита, но като се приближи, те много му се иззвериха и той побягна.

- Песоглавеца да побегне – не го каза на момчето, пръстите ù бяха зад гърба, тъй че да ги видят само родителите му, – това не ми харесва.

И на Сърцатия никак не хареса. Още по-малко на Кривогледата. Песоглавеца нямаше страх.

- Побягна, значи?

- Побягна.

- Уплашен ли изглеждаше?

- Много уплашен! – детето започна да се тресе отново.

- Това те е сплашило повече от това, че се звериха. Виж, малкия, не си видял нищо страшно – спря за малко и пак с пръсти зад гърба каза на родителите му: - Де да бях сигурна, че наистина не е страшно! – а после пак на него: – Както вече знаеш, Господарите имат глас. Но те не се зверят, а говорят с този глас, както ние говорим с ръцете и пръстите си. Видял си Господари.

- Господари! – въодушевено изрекоха ръцете на Рибчо.

- Господари – без въодушевление повториха тези на Черна Тодора. – Сега най-добре е да поспиш. Ще ти дам едни билки, за да сънуваш по-малко, че от това, с което са те налели вашите, ще видиш не само зверещи се хора, а и зверещи се чайници и галоши.

Поднесе малко шишенце към устните му.

- Хайде, юнако, горчи и пари, но е добро.

Момчето отпи. Пръстите ù изрекоха няколко магически заклинания пред очите му и момчето потъна в сън.

- Господари! – изрекоха едновременно и двамата му родители, когато старицата се обърна към тях. Сега те имаха детски изрази.

- Не бих била толкова щастлива, колкото изглеждате.

- Господари! – повтори Сърцатия, неспособен да каже нещо друго.

- Не е на добро – мрачен беше изразът на Черна Тодора. – Надявах се момчето ви да е навлязло в Храсталаците и да му се е замаяла главата от изпаренията.

- Сигурна ли си, че не се е случило точно това? – попита майката.

- Изключено. Доста време мина и е уверено, че е видяло зверещи се хора. Ако беше видение, до сега отдавна да е разбрало, че е видение.

- Понякога виденията траят дълго – не се съгласи Сърцатия.

- Само при възрастни, които са вдишали по-големи дози. Подобни дози, ако не убият дете, най-малко ще го приспят за поне три дни.

- Нещо не ми се връзва! – настоя Сърцатия. – Аз имам най-смелото момче. Как ще се уплаши толко­ва само от това, че е видяло хора с глас?

- А ти няма ли да се уплашиш, ако видиш летящи хора? – попита го Черна Тодора и Сърцатия нищо не успя да ù отвърне.

- Знаеш ли, разтревожена съм и аз. Господари. Тук. Не е за добро. Не е – рече и макар да имаха още да я питат, излезе навън и въпреки лошото време, тръгна сама към дома си.

 

6.

 

- Какво си мислиш? – попита Кривогледата.

- Че нищо не може да се сравни с магията на твоя поглед – рече Сърцатия.

- Това го знам. Всички все това ми повтаряте до днес.

- Защо се сърдиш, нещо лошо ли казах?

- Попитах те какво мислиш, а ми говориш за друго.

- Мисля... за какво ли не. Хубаво ми е тук – посочи гърдите си, - като разбрах, че Рибчо не е обсебен. Но днес, днес истински повярвах, че има Господари. Все си мислех, че са предания. Нямах време обаче да се зарадвам. Черна Тодора каза: не е за добро!

- Черна Тодора е умна колкото цялата планина, и толкова проклета, но знаеш, че понякога послъгва. А и често греши.

- Да, но този път... Не лъжеше, доста разтревожена ми се стори. И наистина, какво ще търсят Госпо­дари тук.

- Господарска им работа. Хиляди години са живели. По-умни са от нас. Знаят неща, които не знаем и сигурно правят много неща, чийто смисъл не разбираме.

Сърцатия я притисна в себе си.

Ти си моята Господарка! – помисли си.

- Има и друго – продължи замислено, - как така и Песоглавеца е бил уплашен? Та на него постоянно му се привиждат зверещи се хора.

- Песоглавеца не е с всичкия си. Когато трябва да го е страх, не го е страх. Какво толкова, ако го е страх тогава, когато няма от какво да се страхува.

- Ще ида да го потърся.

- Сега? – озадачи се Кривогледата.

- Да, сега! – отвърна Дърваря и се изправи.

Навън изглеждаше поутихнало.




Гласувай:
2
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 6012573
Постинги: 3753
Коментари: 35565
Гласове: 105997
Календар
«  Юни, 2017  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930
Блогрол
1. Ромфея (фейсбук)
2. Кланица за чародеи (фейсбук)
3. Ням свят (фейсбук)
4. Между еротичната фантазия и психологическата фантастика
5. Порочна връзка (фейсбук)
6. Бъг във времето (фейсбук)
7. Арт Висока Класа
8. BG Север: Новини на часа (фейсбук)
9. Новини на часа
10. Буквите
11. Книги, предпечат и дизайн
12. Български кървав кючек (фейсбук)
13. Удоволствие за духа
14. Анна Хелс: Далебор - синът на кладенеца
15. Анна Хелс: Кланица за чародеи
16. Ивз: Кланица за чародеи
17. Goodreads: Кланица за чародеи
18. Непорочното в "Порочна връзка"
19. BG-север
20. Мадам Еротика видеопрезентация на Неслънчице
21. Goodreads: Далебор - синът на кладенеца
22. Юридическа помощ
23. Goodreads: Змейова орис - краят на печалта
24. Светли мисли за черни дни
25. Моята лична страница
26. BG - Север. Блогът на седмичника
27. Мадам Еротика
28. Авторът на "Скрити белези"
29. Мадам Утопия - видеопрезентация на Неслънчице
30. Хеликон: Стефан Кръстев