Преразказах, а не цитирах. Запомням отведнъж само вдъхновяващи цитати, а изказването не беше кой знае какво.
Безлична пропаганда. Но друга ми е мисълта. Аз запазих смисъла на думите му и единственото, което цитирах е "легитимни бунтовници".
Импулсивно ми дойдоха три двойни въпроса:
1. Що за чудо (освен езиково недоразумение или извращение; кофти оксиморон) е това "легитимни бунтовници"? Какво е "легитимно" и какво е "бунт"?
2. Що за чудо (освен езиково недоразумение или извращение; кофти оксиморон) е това "ЛЕГИТИМНИ бунтовници"? Какво е "ЛЕГИТИМНО" и какво е "бунт"?
3. Що за чудо (освен езиково недоразумение или извращение; кофти оксиморон) е това "ЛЕГИТИМНИ БУНТОВНИЦИ"? Какво е "ЛЕГИТИМНО" и какво е "БУНТ"?
Бунтът може да е оправдан. Бунтът може да е човечен. Бунтът може да е свят, но бунтът не може да е легитимен, защото по своята същност бунтът е противопоставяне на легитимността и ако някой чужд на тази легитимност, подкрепи този бунт и го легитимизира по своите закони, то спрямо същите тези закони, то същият този бунт вече не е бунт. От този момент "легитимния бунтовник" всъщност е боец на този, който го е легализирал; паравоенен на този, който го е легализирал; милиционер на този, който го е легализирал; съюзник от все още неформална армия; съюзник - опълченец, но ако е бунтовник, той не може да бъде "легализиран", а ако е "легализиран" той не може да бъде бунтовник.
Бунтовникът или е нелигетимен, или е нещо друго, не бунтовник.
Понятието "легитимен бунтовник" е съшиване на две парчета от два различни стандарта, което го прави уродливо.
Мисля си за политическия жаргон, за безцеремонността, с която се обезобразяват, лишават се от смисъл понятия; убива се езика, а с езика и разумността. Подобна злоупотреба с думите е оръжие с масово поразяване. Терор над всички нас.
При това съвсем легитимен. Защото за разлика от бунтът терорът може да бъде легитимен. Факт.
Пожелавам през новата година по-често да се замисляме за смисъла на думите и по-малко да допускаме подобни идиотщини да разбиват мисленето ни.
