Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.08.2017 11:35 - Чезнеща
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 2099 Коментари: 0 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Толкова дълго не разговаряше с него, а други нямаше около нея, и толкова дълго не разтваряше устни да го целуне, нито той търсеше устните й за целувка, толкова дълго не му правеше впечатление мълчанието й, че накрая устните й изчезнаха.


Не й служеха вече за нищо, когато беше подтисната не се хранеше, а и се струваше, че е подтисната от векове. Как живееше? Имаше чувство, че не е жива и не беше жива в пълния смисъл, без и да е мъртва. Домакинстваше му и шеташе из дома. Лягаше под него и разтваряше бедра. За да не забележи, че няма устни в началото си рисуваше с червило.

Един два пъти забрави и тъй като не му направи впечатление, спря да го прави. Искаше й се да му кресне. Тогава устните й щяха да се появят. Знаеше, че щяха. Силната емоция отново щеше да ги създаде. Искаше й се да му кресне. Но искаше той сам да забележи, че няма устни, а той не забелязваше и това я караше да ги свива още по-дълбоко в себе си, макар да няма повече на къде.

Крещеше в себе си, нокти и никнеха. Раздираше го с тях, но той и това не забелязваше. Твърде забързан и уморен едновременно. Поне да имаше друга, но нямаше. Би предпочела да я има. Раздираше го по гърба и раменете, по гърдите и скулите. Рекички кръв лъкатушеха по тялото му, ни болка, ни перверзна наслада чувстваше. Все едно не му се случваше. Тогава изчезнаха и ноктите й.

По същият начин както устните й. Изхвърли лакът и лакочистителя, пилите и нокти резачката. По местата му, по които го беше драскала останаха бледи следи, трудно се забелязваха и по-трудно. В изчезването им имаше нещо тъжно. Това бяха следите на гнева й, който той изобщо не забеляза. Задуши я отчаяние. Трябваше да го прочете в очите й. Но той изобщо не я поглеждаше в очите. Сърдито спря да го гледа в очите й тя.

„Много ми е потрябвал погледът ти. Все умора, умора. Подражателна, стереотипна. Къде си ти в очите си? Къде е твоят собствен израз! Знаеш ли, някога ми харесваха. Не бяха красиви, но ми харесваха. Сега са приемливи, но тъй като всички останали ги харесват, нямаш голяма нужда от мен.”

И реши да гледа света без очи. Както живееше без устни и нокти. И едва тогава забеляза, че очите й са изчезнали, без това да й направи впечатление. С години не беше сваляла очилата с тъмните стъкла. Отиваха й. Криеха няколко израза, твърде лични, капризни и съкровени за да бъдат ежедневно излагани на показ пред неопределен брой любопитства и преценки, а и тук в планинското градче беше чужденка.

Такава се чувстваше в началото, такава и остана. Имаше чувството, че е слязла от по-високо, макар да беше ясен фактът, че надморската височина значително надвишава тази, на която беше живяла някога, тази, на която двамата се срещнаха.

Имаше нощи, в които тя не можеше да заспи и се разхождаше.

Не му се случваше, но в онази нощ не е искал да заспи. Чувствал се е самотен в хотелската стая. Очаквал е успеха на сделката, но когато се е случило, го е почувствал като изненада. Пръскал се е по шевовете. Радостен и сам. Подлудяващо и предразполагащо за пиянство, но едър мъж, не го хващало.

Не приличаше на пиян, когато се срещнаха. Говореше за фермата си като за лунапарк. Разсмиваше я. Едно огромно дете, в сумрака й се стори, че пляскат на гърба му криле. Пи повече и тя. Такъв не беше виждала. Смееше се гръмогласно, но му отиваше. Остана още седмица заради нея, а после тя тръгна с него.

Не съжали.

Дори когато започнаха да настъпват измененията. Долу щеше да си има и устни, и нокти, и очи, но щеше да бъде по навик. Тъй като и другите ги имат, щеше да си ги носи и тя, без да й мине през ума, че не са нещо повече от накит.

Пламъци изгаряха известно време дробовете й. Това бяха неизречените думи. Опитваха се да излязат навън. Не откриваха устни и се връщаха обратно. Бушуваха, пъплеха, напред назад. Изпепеляваха всичко. Предизвикваха налудничави мисли.

Караха я да го напусне, да иде още по-високо в планините, където няма никой и там да се вкамени. Знаеше, че може, но не го направи. Търпя болката, накрая дробовете и бяха изпепелени.

Няколко дни кихаше от саждите в себе си. Докторът й изписа антибиотик, но тя не го пиеше. Кихаше и правеше петна от нагар по стените и с пръст рисуваше сърца. Поне ръце още имаше. Три седмици след това изчезнаха и те. Разбра, че ги е имала, за да гали Чарли.

Чарли беше едно прасе, което не наддаваше килограми. Остана си малко колкото булонка и нямаше как да бъде предавано в месокомбината заедно с останалите, които растяха, достигаха стандартното тегло и бяха откарвани, за да изпълнят целта на съществуването си.

Прасенцето й беше талисман. Докато имаше устни му говореше. Когато спря да му говори, то от своя страна спря да й грухти, с което й показа, че и с мълчание добре се разбират.

Галеше си го, беше й си приятелче. Така й не каза на съпруга си за слабостта си към техния питомец. И нямаше причини да му се сърди, когато разбра, че е загубил Чарли на бас. Вътре в себе си го нарече: „мухльо”, за какъвто не го мислеше, само защото е изгубил баса.

Наоколо се носеше славата на Чарли и всеки фермер тайно в себе си, желаеше да си има тази природна аномалия. Обикновено животните, които не наддаваха бяха болнави и умираха, но Чарли беше жизнен. Истински уникат. Повече завиждаха на мъжа й заради прасенцето, отколкото заради нейната хубост, докато я имаше. Тъжно й беше, че се е лишила от приятел, но знаеше, че където и да е, той ще се чувства добре. Малко след това започнаха да чезнат и ръцете й. Учуди се. Тя помагаше и във фермата и вършеше цялата къщна работа.

Мислеше, че последното, което ще изчезне са ръцете й, но забеляза с учудване, че нещата които върши, може да ги върши и без ръце. Както не се нуждаеха от мисъл, защото извършваше механично, така не се нуждаеха и от ръце, защото беше превърнала тези неща в механизъм, който вече спокойно можеше да се движи и без нея. Както ги вършеше тя, така би могло да ги върши и всяка друга, но както тя, така и всяка друга би била само една част от механизма, при това не най-важната.

Ръцете й не ставаха по-къси, нито отслабваха, нито се разпадаха или губеха плътност, за да се превърнат в мъгла. Те просто нямаха съприкосновение което да ги докаже. Заприлича на Венера. Само торс без ръце. И като се оприличи на статуята, разбра, че е напълно излишна, защото красотата има стойност, само ако бъде забелязана, а той не я забелязваше.

Дали да я открие пред друг? Кой ще забележи красота без устни, без дробове и ръце. Другаде – да, но не тук. Както обаче бяха изчезнали частите от тялото й, така беше изчезнало всяко другаде и имаше само тук.

Когато се изплъзна от леглото им в онази нощ, той, разбира се, не усети. Имаше чувството, че може да я вижда единствено луната. Беше голяма и приличаше на гърда на кърмачка. Направи няколко кръга около дома си. После се покачи по стълбата на покрива на фермата. Дълго стоя гола, легнала на покрива.

Но твърде малко беше останало от нея, за да може да бъде забелязано от луната.

А, казано е, че който няма, губи и това, което има.

Разтопи се кожата й, потече като чай, плътта под нея се разтопи. Последното приятно усещане. Накрая остана само сърцето й.

Туптеше алено на покрива. Туптеше и не беше забелязвано, а не искаше да изчезне.

Не искаше.

Последното и най-силно желание. Не искаше да изчезне.

И за да не изчезне и за да бъде забелязано, и понеже имаше много страст и енергия в него, то пламна.

Разгоря се. Подпали покрива на фермата. Диви пламъци заскачаха към небето.

От далече се забелязваха. Даже един астронавт, подскачащ из лунната повърхност ги видя.

Цялото село се събуди. Събуди се и мъжът й.

Грабна пожарогасителя и изгаси пламъците, за да спаси фермата.

 




Гласувай:
11



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8397554
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112514
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031