Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
06.09.2018 12:23 - Притча за камбанарията на морала
Автор: cefulesteven Категория: Изкуство   
Прочетен: 975 Коментари: 1 Гласове:
7


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Не беше Квазимодо, но живееше в камбанарията си. Не смееше да слезе от нея и да се покаже навън. Изгаряше го вина. Не беше Квазимодо, но го изгаряше чувството, че е грозен. Молеше се на Господ да му даде дарба. Да му даде дарбата да издаде най-красивият звън на камбаната, за да забрави в красотата на звука чувството, че е грозен. Ден след ден биеше камбаната, често дори стряскаше хората, че я биеше и когато не трябва. Изпълваше го вдъхновение и го напускаше. Не слизаше от камбанарията и сля изцяло мисълта си с камбаненият звън. С песента й се разтваряха болките му, тъгата му, усещането, че ще остане сам и никога няма да отдаде онази красота, която желаеше да отдаде на света. Побъркваше се и продължаваше да се моли:
-Искам моята камбанария да издава най-красивият звън. Искам моята камбана да издава най-красивият звън....
А пълен беше града с камбанарии и църкви. Докоснат от самият Господ, град беше и може би, за това Господ прие толкова буквално молитвата му. Но понеже всички камбанарии звучаха различно, но еднакво красиво и бяха достигнали съвършенството с което сам ги беше вдъхновявал, а и на неговата камбана беше дал цялата красота, изпълни молитвата по начин, който се стори странен на несретника.
Даде не красота, а сила на камбаната. С биенето й несретника можеше да предизвика резонанс който да срути всички останали камбанарии. И срутеше ли ги, гласа на неговата камбана щеше да бъде най-красив.
Дълго изгаряше самотника в противоречия и дори дявола не го изкушаваше.
Изборът беше следният: да разруши за да бъде най-красивият.
Или да се примири и да остане един от всички.
"Щом Господ, сам ми разреши да унищожа домовете му, значи не ги желае!"
Твърде погрешно изтълкува правото си, така, че да намери в него своето оправдание.
И до днес някъде в пустошта звъни най-красивият звън на камбаната, но няма кой да го чуе, а самотника не спира да бие камбаната. Полудял е, мисли си, че спре ли да я бие, точно тогава ще се появи човек, който ще пожелае да я чуе.
Колко ли години минаха, а той стои все на своята камбанария и освен това което се вижда от нея, нищо друго не е видял. Нито вече, може и да види.
 



Гласувай:
8



Следващ постинг
Предишен постинг

1. iliada - Много хора вече не искат да я чуят за жалост.....
06.09.2018 14:44
И до днес някъде в пустошта звъни най-красивият звън на камбаната, но няма кой да го чуе, а самотника не спира да бие камбаната. Полудял е, мисли си, че спре ли да я бие, точно тогава ще се появи човек, който ще пожелае да я чуе.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cefulesteven
Категория: Изкуство
Прочетен: 8405754
Постинги: 4392
Коментари: 35627
Гласове: 112535
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031