И тогава
разбрах, че щастието
независимо от времето и пространството
се разгръща като плащ и пада върху плещите
на който може да го понесе
и спуща коренчета
във всеки жизнен център
и не въздух изпълва дробовете,
а изотопи на животворящото,
и е проста истината,
макар и палава,
и се отлепя плаща
от земята
и плющи,
сам сътворил
урагана си,

а трябваше да съм ранен.
 

:))

Понеси си щастието, нека да те води
да плющи в стремето но времето сега
ураган си, но нежен като бриза
раниш ли се- само протегни ръка....